Японското правителство проявява повишено внимание към динамиката на пазара на държавни облигации, след като доходността на 10-годишните японски ценни книжа достигна 3%. Това е най-високото ниво от почти 30 години, съобщи правителственият говорител Минору Кихара, цитиран от агенция Киодо. Увеличението на доходността предизвиква опасения относно нарастващите лихвени плащания по държавния дълг, което може да ограничи средствата за финансиране на правителствените политики.

Кихара подчерта, че правителството е ангажирано да запази доверието на финансовите пазари, като работи за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). Според анализатори, очакванията за повишаване на лихвите от Японската централна банка, заедно с притесненията относно състоянието на държавните финанси, са довели до разпродажби на японски облигации.

0:18 мин.

Трима загинали и един ранен при нападение в рибарската общност Аянгие в Еквадор Пакистанските сили ликвидираха 12 терористи при операция в Белуджистан Фараж заплашва с референдум за премахване на Камарата на лордовете и реформа в съдебната система

По време на среща с американския министър на финансите Скот Бесънт, японският министър на финансите Сацуки Катаяма изрази намерението на Токио да съчетае икономическия растеж с устойчивостта на държавните финанси. Той увери, че правителството ще продължи да намалява дълга спрямо БВП. Кихара отказа да коментира конкретни мерки, предлагани от Бесънт, посочвайки, че доходността на облигациите зависи от множество фактори.

Очаква се бюджетните разходи на Япония за фискалната 2027 г. да достигнат рекордно ниво от около 143 трилиона йени (890 милиарда долара). Премиерът Санае Такаичи планира да стимулира икономическия растеж чрез увеличаване на държавните разходи, но по-високата доходност по облигациите води до увеличаване на разходите за обслужване на дълга.

Кихара изрази опасения, че по-високите лихвени плащания могат да ограничат средствата за важни правителствени приоритети, включително планираното намаляване на данъка върху хранителните стоки до 1% от сегашните 8% и създаването на нов механизъм за инвестиции, който да подкрепи стратегията на премиера за икономически растеж. Правителството ще се стреми да контролира годишното емитиране на облигации, за да осигури необходимите средства за финансиране на приоритетни разходи.