Влажните зони представляват динамични екосистеми, в които водата, земята и дивата природа взаимодействат помежду си. По крайбрежията, приливните блата се оформят от движението на водата и предоставят важни местообитания за растения и животни. Те изпълняват естествени функции, които са от полза за хората, като защита на бреговете и подпомагане на риболовството. Въпреки това, тези среди са силно променени от човешката дейност, което прави възстановяването им ключова част от опазването на оставените хабитати.

Два проекта за възстановяване в района на залива Сан Франциско, Cullinan Ranch и Dotson Family Marsh, демонстрират как бивши или увредени влажни зони могат да бъдат свързани отново с приливни води. Възстановяването им е създало нови местообитания за дивата природа и е увеличило възможностите за хората да посещават и се наслаждават на тези природни райони.

2:38 мин.

Новият проект на Tesla с Cybercabs без волан поставя предизвикателства пред общественото доверие към автономното шофиране Рубио започва важна визита в Латинска Америка следващата седмица Глория Стайнем: Последната автобиография разглежда феминизма, Индия и живота на промяната

Много фактори заплашват местообитанията на приливните блата. Разширяващото се крайбрежно строителство увеличава непроницаемите повърхности, което води до повишен отток и замърсяване. Други притеснения включват покачващите се нива на морето, инвазивни и не местни видове, както и екологичните ефекти, свързани с търговския и развлекателния риболов, основно през риболова на изчерпване на ресурсите и климатичните промени.

Районът на залива Сан Франциско е подложен на някои от тези натиски. Градската среда обгражда части от залива, поставяйки съседните влажни зони под по-голям риск от замърсяване. Картата на натиска показва урбанизирани области в окръзите около залива Сан Франциско в червено. Влажните зони, разположени до или обградени от широки урбанизирани територии, са изложени на тези заплахи.

Покачването на нивото на морето е друга загриженост. Според Националната администрация по океанография и атмосфера (NOAA), е вероятно нивото на морето да се повиши с 10-12 инча до 2050 г. Влажните зони в жълтите области могат да бъдат застрашени от потапяне при достигане на тези нива. Прогнозите от NOAA и Междуправителствения панел по климатични промени предвиждат покачване с около 1-3 фута до 2100 г., като влажните зони в оранжевите области ще бъдат застрашени при подобно увеличение.

1:21 мин.

Албански активисти сигнализират за блокиране на акаунти в Instagram по време на протести срещу проект свързан с Кушнер Непал отчита щети за над 2.56 милиарда долара след опустошителни наводнения Четири държави искат Иран да бъде докладван в Съвета за сигурност на ООН по ядрената програма

Заливът Сан Франциско е дом на най-голямата екосистема от приливни блата в Калифорния. Въпреки това, регионът е преживял значителна загуба на влажни зони след Златната треска. Повече от 90% от крайбрежните влажни хабитати са били изгубени или трансформирани. Загубата на хабитат е само част от предизвикателството; когато останалите влажни зони станат отделени от околните хабитати – процес известен като фрагментация – видовете също биват засегнати.

Когато замърсяването от нефтена или химическа разлив повреди природните ресурси, федерални, държавни и племенни агенции използват процеса наречен Оценка и възстановяване на щетите по природните ресурси (NRDAR). Чрез този процес агенциите анализират щетите причинени от замърсяването и определят необходимото възстановяване за компенсиране на тези щети. Обществото може да предостави мнение при избора на подходящи проекти за възстановяване.

Проектът Cullinan Ranch първоначално е бил приливно блато. С течение на времето обаче, между 1880-те и 1940-те години, канали в района са били запълнени или блокирани с дига. Без своята връзка с приливните води, влажните зони са се трансформирали в сухоземни площи и са били използвани за земеделие. След това имотът стана обект на спорове относно развитието му. През 1987 г., множество консервационни групи оспориха плановете за развитие на Cullinan Ranch и успяха да ги отменят. Четири години по-късно, през 1991 г., Службата за рибарство и дивата природа на САЩ закупи имота, за да стане част от националното убежище за дивата природа San Pablo Bay.

1:15 мин.

Китай затяга контрола върху информацията след опустошителни наводнения Кемп Уилкс внедри жива брегова линия вместо дървен кей, проектът ще спести значителни средства през следващите години Водата от бананови обелки - прост натурален тор за вашите растения

Възстановяването започна през 2015 г., когато дига беше пробита, позволявайки водата от река Napa и залива San Pablo да потече обратно върху 1,200 акра. Това свързване вече е променило района; няколко вида птици включително мигриращи водоплаващи птици, както и риби сега използват възстановеното местообитание.

Възстановеното блато осигурява растителност важна за дивата природа. Растения като pickleweed и солена трева – важни хранителни източници за заплашената солена мишка – вече растат в по-високи области. Продължаващото възстановяване в Cullinan Ranch се очаква да насърчи завръщането на приливно блато способно да поддържа заплашени видове като солената мишка, California clapper rail и риби от семейство салмониди.

Проектът Dotson Family Marsh също представлява важна стъпка напред в усилията за възстановяване. През 2008 г., Източният районен парк купува Breuner property, приключвайки дългогодишен спор относно бъдещето на имота с площ 150 акра между залива Сан Франциско и Parchester Village.

Историята на Parchester Village е тясно свързана с историята зад името на блатото. Общността е била една от първите планирани общности в Ричмънд, която продава къщи на афроамериканци след Втората световна война. Рев. Ричард Даниел Дотсън и семейството му станаха жители през 50-те години и той помогна за организиране на местната общност срещу предложения за развитие, които заплашвали откритото пространство до Parchester Village.

Възстановителният проект Dotson Family Marsh има две основни цели: подобряване на достъпа до обществеността и възстановяване на екосистема способна да се самоподдържа. Имотът вече е претърпял значителна човешка намеса; през ранната част на 20-ти век почви са били поставяни върху части от терена като запълване, което е унищожило десетки акри приливно блато.

Възстановяването включва премахване на запълванията и отпадъците, преоформяне на терена и установяване на канали, което свързва възстановеното блато със залива Сан Франциско. Проектите показват постепенното връщане към условията характерни за приливните блата.

Тези усилия не само че подпомагат екосистемните услуги предоставяни от приливните блата, но също така създават места където хората могат да се наслаждават на природата чрез дейности като пешеходен туризъм, риболов и каяк.