На 28 април 2006 година NASA и френската космическа агенция CNES стартираха сателита CALIPSO в рамките на съвместна мисия, насочена към изследване на свойствата на тънките облаци и аерозолите в атмосферата на Земята. Мисията, известна като Cloud-Aerosol Lidar and Infrared Pathfinder Satellite Observation, имаше за цел да проучи вертикалната структура на облаците и атмосферните аерозоли. CALIPSO работеше в тясно сътрудничество с друг сателит, CloudSat, и беше част от констелацията A-Train.

Първоначално мисията беше планирана да продължи три години, но CALIPSO успя да извършва научни операции в продължение на над 17 години, като приключи своята научна мисия на 1 август 2023 година. Сателитът предостави важни измервания, които помогнаха на учените да проучат ролята на облаците и аерозолите в климатичната система на Земята. Преди старта на мисията информацията за вертикалното разпределение на тези елементи в атмосферата беше ограничена.

0:39 мин.

Руски удари в Одеса доведоха до жертви и ранени сред цивилното население Двама служители на Reform UK подадоха оставки след разследване за неправомерно финансиране Изследвания разкриват как стареенето отслабва имунната система чрез натрупване на стари неутрофили

CALIPSO осигури дългосрочни глобални измервания на вертикалната структура на многослойни облаци и аерозоли. Тези данни позволиха на изследователите да анализират атмосферните слоеве по начин, който не беше възможен с много други сателитни инструменти. Облачността влияе върху количеството слънчева енергия, което навлиза в атмосферата, както и върху количеството топлина, което напуска планетата. Аерозолите също оказват влияние върху радиацията и образуването на облаци.

CALIPSO работеше в слънчево-синхронна орбита. До 2018 година той оперираше на височина около 705 километра като част от A-Train. След 2018 година височината му варираше между 685 и 705 километра в новата констелация C-Train. Орбиталният наклон беше 98.2 градуса, а един оборот отнемаше около 99 минути.

Сателитът носеше три основни инструмента, насочени към Земята. Най-важният от тях беше Cloud-Aerosol Lidar with Orthogonal Polarization (CALIOP), който изпращаше лазерни импулси към повърхността и измерваше върнатите сигнали. Това позволяваше идентифицирането на облаци и аерозоли, както и определянето на техните вертикални профили. Вторият инструмент - Imaging Infrared Radiometer (IIR), предоставяше допълнителна информация за облаците чрез инфрачервено изображение. Третият инструмент - Wide-Field Camera (WFC), допълваше данните от IIR и предоставяше контекст за метеорологичните условия.

1:33 мин.

Цените на хранителните стоки достигат най-високо ниво от края на 2022 г. поради климатични и геополитически фактори Фронтекс изпраща патрулни кораби за справяне с миграционния натиск в Ламанша Нови санкции от САЩ срещу Куба задълбочават кризата в страната

CALIPSO летеше в близка формация с CloudSat, което позволяваше комбинирано наблюдение на облаците и атмосферните частици чрез различни методи за измерване. Двете мисии създадоха ценен запис за учените, който подобри разбирането за взаимодействието между облаците и аерозолите в атмосферата.

Данните от CALIPSO помогнаха за количествено оценяване как облаците и аерозолите влияят на температурата в атмосферата, което е важно за прогнозиране на времето и климатичните модели. Сателитът предостави първото глобално проучване на типове аерозоли и позволи проследяване движението на прах, замърсяване и вулканичен пепел през атмосферата.

Наблюденията от CALIPSO обхванаха не само основните цели свързани с атмосферата, но също така откриха модели свързани с фитопланктона в океаните и полярните стратосферни облаци, които са важни за изучаването на озоновия слой.

0:33 мин.

САЩ и Израел не успяха да постигнат целите си в конфликта с Иран според Иранската армия Рубио започва важна визита в Латинска Америка следващата седмица Надпреварата за нов Генерален секретар на ООН се активизира с латиноамерикански кандидати

Разработката на сателита беше извършена от Thales Alenia Space, а финансирането дойде от CNES. Партньорството между NASA и CNES позволи комбиниране на научни и инженерни ресурси от Съединените щати и Франция.

Мисията CALIPSO промени начина, по който учените наблюдават облаците и аерозолите от космоса. Дългосрочните измервания осигуриха информация за вертикалното разпределение на атмосферните материали по целия свят. Тези данни бяха използвани не само за дългосрочно климатично изследване, но също така подобриха точността на ежедневното прогнозиране на времето.