Ситуацията с финансовото бъдеще на Съединените щати става все по-обезпокоителна. Дългосрочните доходности на държавните облигации достигнаха най-високите си нива от 2007 година, докато националният дълг надхвърли 40 трилиона долара. Тази ситуация не е нова за Вашингтон, който многократно е срещал сериозни предизвикателства в сферата на финансирането. Министърът на финансите Скот Бесент изрази мнение, че САЩ могат да се справят с дълговете чрез икономически растеж. Въпреки това, историята показва, че когато Министерството на финансите не може да разчита на традиционните инвеститори и финансови инструменти, то е създавало нови методи за набиране на средства.

През Гражданската война Вашингтон е принуден да заема средства в невиждани досега размери. Федералният дълг нараства от около 65 милиона долара през 1860 година до приблизително 2.7 милиарда долара през 1865 година, което представлява удвояване на годишната сума. За сравнение, публичният дълг в САЩ се увеличава с годишен темп от 6.6% след 1946 година, според данни от Morgan Stanley. За да абсорбира новата емисия, правителството създава правила, които формират нов клас купувачи. Законовите актове за националните банки задължават федерално лицензирани банки да обезпечават валутата си с американски облигации.

1:8 мин.

Малдивите сключиха споразумение с китайска компания за пристанище Тилафуши Принвил изгражда влажна зона вместо ново пречиствателно съоръжение, проектът струва $7.7 млн. и спестява $54 млн Ликвефакция: Как земята става течна при силни земетресения

Финансистът Джей Кук също намира купувачи, като продава дългове из цялата страна чрез банки и реклама. Неговите облигации с 6% лихва са били предлагани с възможност за обратно изкупуване след пет години и падеж след двадесет години, а лихвата се изплаща в злато. Кук предлага и тригодишни облигации с 7.30% лихва, които генерират доход от 3.65 долара годишно и са рекламирани като "пени на ден" за инвестиция от 50 долара.

През февруари 1895 година рецесията и износът на злато довеждат до спад на резервите на Министерството на финансите до 41.3 милиона долара - значително под критичния праг от 100 милиона долара. Без централна банка президентът Гровър Кливланд ангажира частни финансисти като Дж.П. Морган и Огуст Белмонт младши, които ръководят синдикат за предоставяне на над 65 милиона долара в злато. В замяна синдикатът получава около 62 милиона долара в тридесетгодишни облигации с 4% лихва.

Финансирането на Втората световна война изисква както евтино заемане, така и ограничаване на разходите за граждански нужди, за да се предотврати инфлация. Вашингтон се обръща към военни облигации, които са закупувани от около 27 милиона американци до юни 1943 година. До края на войната военните облигации финансират приблизително половината от дълга по време на конфликта.

1:33 мин.

Си Цзинпин подготвя значима бизнес делегация за посещение в САЩ Индия започва производство на противотанкови ракети Javelin с помощта на международни партньори Цените на дизеловото гориво в САЩ достигат рекорди заради конфликта с Иран

През началото на 1960-те години чуждестранните искания за долари надвишават резервите от злато в САЩ, което заплашва доверието в конвертируемостта на долара в злато. Операция "Туист" има за цел да спре изтичането на капитали без да задушава вътрешния растеж. Федералният резерв продава краткосрочни ценни книжа и купува дългосрочни облигации, повишавайки краткосрочните лихви.

До началото на 1970-те години Министерството на финансите продава облигации при предварително зададени условия. Но покачването на инфлацията и волатилността при лихвите правят тази система рискова. Затова Министерството започва да провежда търгове за продажба на облигации през 1970 година.

Възстановяването на стойността на долара през 1978 година води до активна защита от администрацията на президента Картър, включително продажба на американски дългове в чуждестранни валути. На първи ноември Картър обявява координирана програма за подкрепа с Германия, Япония и Швейцария.