На 17 април 1998 година космическият шатъл Колумбия излетя от космическия център Кенеди на НАСА с екипаж от седем души и множество специални пътници. На борда на Спейслаб се намираха 2000 животни, сред които плъхове, мишки, охлюви, риби и щурци. Тази мисия, известна като STS-90, е една от най-големите колекции на живи организми, изпратени в космоса, според официалния архив на НАСА. Основната цел на 16-дневната мисия беше да се проучи как полетът в космоса влияе на развитието на мозъка и нервната система.

Изборът на щурците за изследване може да изглежда странен, но те притежават проста и добре проучена система за усещане на гравитацията. За разлика от хората, щурците нямат рецептори за гравитация дълбоко в вътрешното ухо; вместо това техните рецептори са разположени извън тялото. Нервната клетка, известна като интернейрон с чувствителност към позиция, осигурява директна връзка между рецепторите и мозъка. Според изследването „Щурците в космоса: морфологични, физиологични и поведенчески изменения, предизвикани от полет в космоса и хипергравитация“, тази проста връзка прави щурците подходящ модел за изучаване на промените при липса на гравитационен вход.

0:36 мин.

Volkswagen планира значителни съкращения в работната сила с цел повишаване на конкурентоспособността Volkswagen ще съкрати 100,000 работни места до края на десетилетието в най-голямото преструктуриране в автомобилната индустрия Малдивите сключиха споразумение с китайска компания за пристанище Тилафуши

Експериментът носеше името CRISP (Щурци в Космоса). Изследователите изпратиха яйца и ларви на обикновения домашен щурец (Acheta domesticus) в различни стадии на развитие, за да сравнят животните, развиващи се частично на Земята и тези, които изцяло се развиват в космоса. Методологията на изследването включваше яйца и ларви от първи, четвърти и шести стадии.

Резултатите от изследването показват по-сложна картина от просто системна неизправност в космоса. В проучването не бяха установени наблюдаеми структурни разлики в нервната тъкан, включително невромускулни съединения и церебрални неврони след експозиция на условията в космоса. Въпреки това функционирането на интернейрона с чувствителност към позиция беше променено. Той стана значително по-малко чувствителен към безтегловността, а щурците, отгледани в космоса, имаха по-високи нива на свързан сигнализиращ молекул наречен невропептид в сравнение с тези, отгледани на Земята.

Въпреки тези промени поведението на щурците остана почти непроменено. Компенсаторното рефлексивно движение на главата им, което им помага да се ориентират спрямо гравитацията, реагираше слабо както на безтегловната среда, така и на увеличената гравитация използвана за сравнение на Земята. Изследователите наблюдаваха, че след завръщането си от космоса щурците започнаха да разчитат повече на други сетива като допир и зрение за адаптиране към гравитацията въпреки промените в основния гравитационен контур.

1:57 мин.

Lululemon намалява прогнозите си за приходите, поставяйки новия CEO пред сериозно предизвикателство Катар опровергава иранските обвинения за целите на ракетните удари Южна Корея засилва подготовката за разполагане на войски в Ормузкия проток

Въпреки че може да изглежда трудно да се свържат щурците с хората, начинът по който нервната система реагира на отсъствието на гравитация може да е важен за човешките изследвания. Според прегледно изследване публикувано през 2021 година в списание Frontiers in Neural Circuits от учени от Университета Макгил и Университета Джонс Хопкинс почти 70 процента от астронавтите изпитват проблеми с равновесието, морска болест и координационни затруднения през първите дни от пътуването си в космоса и веднага след завръщането си на Земята. Проучването обяснява, че тези ефекти се случват защото човешката вестибуларна система трябва да се преориентира при всяка внезапна промяна в нормалния сетивен вход.

Мисията Neurolab беше част от кампанията "Десетилетие на мозъка", стартирана от Конгреса на САЩ и президента Джордж Х.В. Буш през 1990 година с цел разширяване на научното познание относно функционирането на нервната система. Освен експеримента CRISP имаше още 25 експеримента на борда на кораба организирани в осем групи. От тях единадесет бяха проведени върху хора, а петнадесет бяха посветени на изследвания върху животни. Мисията Neurolab се счита за една от най-големите биологични експедиции на НАСА и разглежда въпроси свързани с мозъка, които учените все още изучават.