Сателитни изображения, събрани от Земната обсерватория на NASA, разкриват драматичните промени в Аралско море през периода между 2000 и 2014 година. Водоемът, който някога се простираше по границата между Казахстан и Узбекистан, е намалял толкова значително, че източният му басейн напълно изчезна. На негово място останаха напукана земя, солници и прах, където преди плавали рибарски лодки. Десетилетия наред двата реки, които захранваха Аралско море, бяха отклонени за напояване, което допринесе за упадъка на езерото. Последиците от тези действия все още се усещат в региона.

За да се разбере какво се е случило с Аралско море, е необходимо да се върнем назад към 60-те години на миналия век. Тогава СССР стартира проект за напояване в сухите райони на Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Две основни реки - Амударя и Сърдаря - пренасяха вода от далечни планини през пустинята до Аралско море, което някога беше четвъртото по големина езеро в света. Проектът преобрази безводни територии в плодородна земя за памук и други култури. Всеки галон вода, използван в селското стопанство, означаваше един галон, който не достига до езерото.

1:33 мин.

Си Цзинпин подготвя значима бизнес делегация за посещение в САЩ Хърватия одобри сделка за 435 милиона евро за 18 системи Chunmoo K239 Опозицията в Израел води с шест места пред коалицията на Нетаняху според ново проучване

Според изображенията на NASA, още в началото на 2000-те години Аралско море вече беше значително намаляло и разделено на северна и южна част. Южната част впоследствие се раздели на източен и западен лоб, а връзката между тях напълно прекъсна през 2001 година. От този момент нататък източният лоб започна бързо да се оттегля. Според наблюденията на NASA особено големи отстъпления бяха регистрирани между 2005 и 2009 година, когато суша ограничи потока на Амударя. До 2014 година източният лоб напълно изчезна, превръщайки се в открито пустинно пространство, което местните наричат Арълкум.

Въздействието на унищожаването на Аралско море не се ограничава само до загубата на водоем. То доведе до промяна в начина на живот на местните общности, които преди това разчитаха на риболова за препитание. Рибите не успяваха да оцелеят в годините с все по-висока соленост на водата. Освен това изсъхналото езерно дъно, замърсено с остатъци от торове и пестициди от околните ферми, стана източник на токсичен прах. Силните ветрове разпръсваха този прах из региона, замърсявайки почвата необходима за отглеждане на храна.

В опит да спаси поне част от езерото, Казахстан построи дамба известна като Кок-Арал дика, завършена през 2005 година. Тази дамба разделя северната част на Аралско море от по-ниската южна част. Идеята беше проста: предотвратявайки потока на вода към юг от по-малкото северно езеро, северът можеше да има шанс за възстановяване. Изображенията на NASA показват, че след завършването на дамбата Северното Аралско море започнало да се възстановява. В рамките на една година след завършването й нивата на водата в Северното Аралско море значително се увеличили и малките стабилни покачвания продължават да се наблюдават.

1:33 мин.

Цените на хранителните стоки достигат най-високо ниво от края на 2022 г. поради климатични и геополитически фактори Игри с мигранти: Белият дом стартира платформа с аркадни игри с MAGA тематика Индонезия засилва борбата с горските пожари заради опасно замърсяване на въздуха

Тази ситуация подчертава важността на управлението на водите и последиците от отклонението на реки за напояване. Възстановяването на Северното Аралско море показва, че целенасочените мерки могат да помогнат за обратното въздействие върху околната среда.