NASA проведе важна мисия, свързана с изследването на живота в космоса, чрез малък сателит, наречен O/OREOS. Този сателит, с размерите на хляб и тегло около 12 паунда, беше изстрелян на 19 ноември 2010 година от ракета Minotaur IV на Въздушните сили на САЩ от Кодиак, Аляска. Целта на мисията беше да се проучи как живи организми могат да оцелеят в среда с радиация, много по-силна от тази, която изпитват астронавтите.

O/OREOS, което означава "Organism/Organic Exposure to Orbital Stresses", носеше две отделни култури на бактерията Bacillus subtilis в сухо състояние. Те бяха проектирани да се активират автоматично през различни периоди от мисията. Интересното е, че O/OREOS беше изстрелян в орбита с наклон от 72 градуса и височина 650 километра, преминавайки близо до северния и южния магнитен полюс. Тази орбита предоставяше по-малка защита от магнитосферата на Земята и по-високи нива на радиация.

0:18 мин.

Трима загинали и един ранен при нападение в рибарската общност Аянгие в Еквадор Плаваща гора изникна в канадски язовир и изчезна след седмици само за да се появи отново на ново място Google представя Lyria 3.5 чрез приложението Gemini и API-то Gemini

Според статия, публикувана в списанието Astrobiology, радиационната среда вътре в сателита е била около 15 пъти по-висока от тази в орбитата на Международната космическа станция. На борда на O/OREOS се намираха две щамове на същата бактерия: Bacillus subtilis 168 и Bacillus subtilis WN1087. Вторият щам е чувствителен към радиация и не притежава система за поправка на ДНК, което позволява на учените да изолират специфичния ефект на радиацията върху него.

Всяка популация останала суха и неактивна до определени моменти от мисията, когато системите на борда ре-хидратираха нови микровълнови ямки с хранителна среда. Процедурата се повтаряше три пъти през целия период на мисията: след две седмици, три месеца и шест месеца. Резултатите показаха, че след два месеца и три месеца споровете растат по-бавно в сравнение с контролната група на Земята, но все пак достигат същото ниво на растеж в крайна сметка.

След шест месеца обаче изследователите установили, че покълването и растежът на споровете в условията на космоса изглеждали затруднени и аномални. Учените подчертават необходимостта от предпазливост при интерпретиране на тези резултати, тъй като забавеното покълване не било уникално за пробите от космоса. Все пак аномалиите след шест месеца най-вероятно са свързани с ефектите от радиацията.

0:30 мин.

Дания подготвя прехвърляне на мигранти в центрове извън ЕС до 2027 година Южна Корея проучва военни мерки за защита на навигацията в Ормузкия проток Фронтекс изпраща патрулни кораби за справяне с миграционния натиск в Ламанша

Мисията O/OREOS е представена от NASA като доказателство за концепцията и научен експеримент едновременно. Тя демонстрира възможността за автономно провеждане на независими научни експерименти без необходимост от човешка намеса. Това е значимо за бъдещи биологични експерименти в малки сателити, които не трябва да разчитат на наличностите в Международната космическа станция или полетите със совалки.

Въпреки успехите си, O/OREOS не успя да предостави окончателни заключения относно реакцията на живота при високи дози радиация. Мисията носеше само два щама бактерии за един полет в орбита с висока радиация. Не остава ясно как точно да се разграничат ефектите от безтегловността и радиационните дози.

Проектът O/OREOS показа, че е възможно да се побере автоматизирана биологична лаборатория в тялото на малък сателит. Технологията, разработена по време на проекта, стана основа за последващи мисии като SporeSat и EcAMSat.