Изследванията на популацията на западната жаба, известна научно като Anaxyrus boreas, разкриха, че тя е най-генетично различният вид в Канада. Тази жаба, която обитава части от западна Северна Америка, включително Канада, показва уникална генетична структура, която я отличава от много други видове в страната. Учените смятат, че това разнообразие е резултат от дълги периоди на изолация и адаптация към специфични среди.

Проучването, проведено от изследователи от Университета в Оттава и публикувано в списанието Diversity and Distributions, разглежда генетиката на западните жаби в Северна Америка, особено в провинциите Алберта и Британска Колумбия. Водещият изследовател Джейна Бергман и нейният екип събрали проби от жаби и ларви в езера и влажни зони. След това те анализирали ДНК моделите, за да определят как са свързани различните популации.

1:15 мин.

Саудитска Арабия възстановява износа на нефт до почти нормални нива, цените падат под предконфликтните стойности Призив за оставка на Десислава Атанасова след разкрития за полети с Делян Пеевски Пожарът в "Екобулпак" обхвана 2000 кв. метра, причината все още не е установена, но управителят подозира самозапалили се батерии

Резултатите показали, че популациите на западните жаби, които преди това били класифицирани като "викащи" и "невикащи", не се различават само по поведение. Изследователите открили важни генетични разлики между тях. С течение на времето изолираните популации развиват изменения в ДНК-то си, което позволява на учените да идентифицират отделни генетични групи. Според Бергман откритията за генетично различна група, ограничена до канадска провинция, са много необичайни и подчертават необходимостта от защита на този вид, особено популацията в Алберта.

Интересно е, че между различните популации съществува значителна разлика. Западните жаби на изток от Канадските Роки имат вокални торбички, които им позволяват да произвеждат брачни звуци, докато популациите на запад от Рокитe и по-далеч на юг обикновено нямат такива. Тази разлика в "рекламния вик" предоставя уникален аспект на размножителните стратегии и може да бъде единственият пример за толкова крайна разлика в звуците сред видовете.

Съвременните генетични технологии помагат да се разкрие скритото биоразнообразие, което по-старите методи може би не са успели да уловят. Това предлага нови важни прозорци за опазване и бъдещите усилия за защита на дивата природа.