Френският апелативен съд потвърди присъдата на Марин Льо Пен за злоупотреба с европейски фондове, но същевременно намали забраната ѝ да заема публични длъжности. Това решение теоретично запазва възможността за лидерката на крайната десница да се кандидатира на президентските избори през 2027 година. Въпреки това, съдът наложи на Льо Пен тригодишна присъда, от които две години са условни, а една година ще бъде изтърпяна с електронно проследяване. Тази ситуация затруднява нейната кандидатура и поставя под въпрос дали тя ще продължи да се бори за най-високия пост в страната.

Льо Пен вече е изразила нежелание да води предизборна кампания, докато изпълнява присъда с електронно наблюдение, тъй като счита, че това би попречило на кампанията ѝ и би подкопало позицията ѝ като кандидат. Все още не е обявила окончателно какви ще бъдат следващите ѝ стъпки. Вечерта ще даде интервю по TF1, където може да направи важни съобщения относно политическото си бъдеще.

0:21 мин.

Изригването на вулкана Етна предизвика жълт предупредителен сигнал и спиране на полетите Облачността остава над източната част, утре слънчево с дъжд на места, температури до 30° Протест под надслов „АНТИРадев“ пред президентството с искане за оставка на министър-председателя

През март 2025 г. Льо Пен беше осъдена за присвояване на средства и веднага ѝ беше наложена петгодишна забрана за заемане на публични длъжности, което я лиши от възможността да се кандидатира за четвърти път за поста в Елисейския дворец. Съгласно последното решение на съда, Льо Пен няма право да заема публични длъжности в следващите 45 месеца, от които 30 са условни. Това означава, че тя ще може да участва в изборите през април 2027 г., тъй като вече е изтърпяла по-голямата част от 15-месечната забрана.

Въпреки това новата присъда с електронно проследяване може да се окаже почти толкова вредна, колкото и забраната. Решението вероятно ще предизвика интензивни дебати в антиимиграционната партия Национален сбор (RN), която е прекарала месеци в подготовка за две възможни бъдещи сценария: един с Льо Пен и друг с президента на партията Жордан Бардела. Бардела, който е на 30 години, многократно е заявявал, че се подготвя да стане министър-председател на Льо Пен, а не нейна замяна. Възможността Льо Пен да реши да не се кандидатира може да го изведе в предизборната надпревара.

Проучванията показват, че и двамата са силни кандидати за участие във втория тур на президентските избори. Някои от последните анкети дори предполагат, че Бардела би могъл да надмине Льо Пен в първия тур. Присъдата на Льо Пен произтича от обвинения в злоупотреба с фондове на Европейския парламент, предназначени за парламентарни асистенти, вместо това партиен персонал във Франция е бил заплащан с тези средства. През 2025 г. съдът установи, че Льо Пен е играла централна роля в схемата, което тя последователно оспорва.

0:15 мин.

Росатом възстановява работата на персонала в ядрената електрическа станция в Бушер, Иран Проф. Милева: Университетите са активни участници в защитата на европейските ценности и демократичните процеси Промяна в метеорологията: след слънчево утро, дъжд и гръмотевици в следобедните часове

Първоначалната присъда предизвика недоволство сред съюзниците на Льо Пен във Франция и извън нея, които обвиниха съдебната система в влияние върху демократичната конкуренция. Опонентите ѝ обаче твърдят, че избраните лица трябва да бъдат подложени на същите правни стандарти като всеки друг гражданин.