Вицепремиерът Атанас Пеканов изрази опасения относно постигането на целта за 3% бюджетен дефицит, подчертавайки, че това може да доведе до негативни последици за икономиката и стандарта на живот на гражданите. В интервю за Нова телевизия, той обясни, че България ще получи близо 1 милиард евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост, което ще увеличи получените средства до 68%. В момента средноевропейските държави са получили 75% от своите средства.

Пеканов добави, че работата по петото плащане продължава и е от съществено значение за бюджета да се получат средствата възможно най-бързо. Той изрази надежда да достигнат 100% от средствата, но подчерта, че реализацията на важни реформи е наложителна. Вицепремиерът посочи, че предишното управление е допуснало загуба на средства заради неадекватното си поведение по време на кабинета „Желязков“, което е довело до санкции и задържане на средства.

1:8 мин.

Киър Стармър под натиск след победата на Анди Бърнъм в изборите 87 пожара и един загинал за денонощие в България, разследват причините за инцидента в Полски извор Промени в Закона за кредитните институции предвиждат нови санкции за банки и ограничения за управление на членове на ръководството

Според него, срокът 31 август за изпълнение на проектите по Плана за възстановяване е задължителен и всичко, което не бъде завършено до тогава, няма да бъде отчетено. Пеканов отбеляза, че преди три седмици е очаквал около 600 милиона евро, но сега сумата е значително по-висока. Той коментира и проблемите с ликвидността, които предишните ръководства на Министерството на финансите са допуснали.

По отношение на санкциите срещу Русия, Пеканов уточни, че България не е наложила вето, а е изразила резерви към част от предложените мерки. В момента текат преговори, в които всяка страна може да изрази мнение, ако икономиката или енергетиката й са застрашени. Вицепремиерът подчерта, че България продължава да оказва помощ на Украйна и търси нови партньорства.

На въпрос за въглищните централи, Пеканов заяви, че страната е намалила емисиите си с 40% спрямо 2019 г. и е запазила нужните мощности за енергетиката. Той увери, че между 2030 и 2038 г. България ще задържи между 1,2 и 1,6 гигавата въглищни мощности, които са важни за енергийния баланс. Вицепремиерът изрази мнение, че част от работещите в сектора може да намерят нова работа с дългосрочна перспектива.