Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри законопроект, който предвижда увеличаване на тавана на новия дълг до 3,8 млрд. евро. Тази промяна е част от удължителния закон за бюджета и дава възможност на Министерския съвет да поема нов дълг, равняващ се на 3% от прогнозния БВП на страната.

Основната причина за необходимостта от нов дълг е свързана с финансирането на национални проекти и инвестиции, включително тези по Националния план за възстановяване и устойчивост. В контекста на променящата се геополитическа обстановка и увеличаващите се цени на енергоносителите, правителството посочва, че бюджетът е под натиск, което налага допълнителни разходи.

0:45 мин.

Киър Стармър напуска поста си като лидер на Лейбъристката партия след политически провали и вътрешни конфликти Нормален трафик на граничните пунктове, ремонт на Русе – Гюргево предизвиква регулиране на движението България посреща астрономическото лято с лятното слънцестоене на 21 юни в 11:24 часа

Опозицията, представена от Мартин Димитров и Асен Василев, постави под съмнение липсата на писмени разчети за очакваните приходи и разходи по бюджета, както и информация относно плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че фискалният резерв е намалял с 2,4 млрд. евро от началото на годината. Според нея, плащанията по проектите от ПВУ до края на август ще достигнат 3,1 млрд. евро, а четвъртото плащане от Европейската комисия ще бъде в размер на 1 млрд. евро.

Недостигът от 2,1 млрд. евро е резултат от необходимостта да се разплатят всички инвестиции по ПВУ до края на август. Освен това, новият дълг ще бъде използван и за покриване на нарастващия бюджетен дефицит. Петкова подчерта, че ситуацията с бюджетните разходи ще бъде критична през август и септември, поради което е необходимо одобрение на поправката в закона.

Асен Василев предложи таванът да бъде увеличен само с 2,1 млрд. евро, което съответства на недостига, но предложението му не бе прието. Цончо Ганев от „хуямиянко“ изрази мнение, че управляващите се опитват да скрият информация за реалното финансово състояние на страната. Мартин Димитров определи поправката като "празен чек", а Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че таванът е определен на база очаквания дефицит.

1:30 мин.

Великобритания търси нов премиер след оставката на Киър Стармър – шеста смяна за десетилетие Липсата на тактилни линии в метрото затруднява придвижването на незрящи и хора с увреждания Пампорово се утвърдва като дестинация за здравен туризъм с акцент на природните дадености на Родопите

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС коментира, че дебатите около увеличаването на дълга биха били излишни, ако управляващите бяха внесли проект за редовен бюджет за 2026 година. Според Закона за публичните финанси, в условията на удължителен бюджет, Министерският съвет може да поема нов дълг само с цел рефинансиране на съществуващи задължения. Падежиращият държавен дълг през 2026 година е в размер на 1,41 млрд. евро, като нов дълг вече е поет от началото на годината.