Важна информация относно ролята на Пакистан в дипломатическите усилия между Съединените щати и Иран стана предмет на обсъждане след изказванията на президента Доналд Тръмп. На 3 август той спомена, че преговори се водят по искане на Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и "други". Въпреки това, Тръмп не обяви официално изключването на Пакистан от дипломатическия процес и не предостави списък с медиатори. Интересно е, че той пропусна да спомене и Оман, въпреки признатата му роля в улесняването на разговорите за Ормузкия проток.

Тази ситуация предполага, че изказванията на президента са по-скоро селективни, отколкото резултат от формално дипломатическо решение. На 4 август Катар публично посочи Пакистан и Оман като медиатори, които активно координират усилията си за възстановяване на преговорите между Вашингтон и Техеран. Високопоставен пакистански служител също потвърди, че Исламабад остава в контакт с двете страни.

2:23 мин.

Възобновяване на консулското сътрудничество между Израел и Венецуела след 17 години без официални връзки Чжу Рунджи: Бившият премиер, преобразил китайската икономика и помогнал за присъединяването към Световната търговска организация Дарлайн Греъм напредва до втори тур за републиканската номинация в Южна Каролина след смъртта на брат си

Основните стратегически интереси на арабските държави в Персийския залив вероятно обясняват пропускането на Пакистан. Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар имат пряка заплаха за своята територия и икономика при ескалация на напрежението. Лидерите им призоваха Тръмп да забави военните действия, което ги прави естествени участници в неговите коментари.

Ролята на Пакистан е различна. Вместо да бъде фронтова страна, Исламабад се фокусира върху улесняването на комуникацията и поддържането на дипломатически канали между страните, които не могат лесно да преговарят помежду си. Страната има ясна институционална история в това отношение. Тя помогна за организирането на разговорите в Исламабад и участва в медиацията, която доведе до подписването на меморандума от Исламабад.

На 4 август все още се съобщаваше, че Катар, Пакистан и Оман продължават да улесняват контактите за намаляване на напрежението. Следователно практическото участие на Пакистан продължава след коментарите на Тръмп. По-точно е да се опише Исламабад като дискретен, но активен посредник, а не като изключен медиатор.

0:39 мин.

Продължават преговорите между Иран и Пакистан за удължаване на примирието Каролин Левит напуска поста прессекретар на Белия дом в края на август Британският премиер Анди Бърнъм назначава Гаутам Рангараджан за съветник по структура и процес

Разликата между публичната видимост и дипломатическата ефективност е ключова за разбирането на ролята на Пакистан. В чувствителни преговори прекомерното публично внимание може да ограничи гъвкавостта на медиатора. Тихата дипломация позволява предложенията да бъдат тествани частно без натиск за незабавни публични ангажименти.

Критиката от страна на генерал Джак Кийн относно "компрометирането" на Пакистан и Катар трябва да бъде разгледана в контекста на неговата позиция като влиятелен защитен анализатор с дългогодишна подкрепа за по-твърда американска политика спрямо Иран. Неговите коментари представляват само едно мнение в американския стратегически дебат.

Въпросът какво квалифицира една държава да бъде ефективен медиатор е важен. Академичните изследвания показват, че неутралността не означава липса на национални интереси или идентични отношения с двете страни. Успешните медиатори обикновено имат политически или икономически интереси свързани с конфликта.

0:18 мин.

Украйна отправя искане към НАТО за подводни дронове и оборудване за разминиране Разнообразие от красиви имена за момичета започващи с буквата Б: Истории и значения зад тях Северна Корея извърши ново изстрелване на балистична ракета преди съвместните учения на САЩ и Южна Корея

Пакистан има легитимен интерес в предотвратяването на дестабилизацията на Иран поради географските си особености и националната сигурност. Дългосрочният конфликт или нестабилност в съседство биха имали сериозни последици за страната.

Въпреки това, Пакистан поддържа важни дипломатически отношения със Съединените щати и стратегически партньорства със Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ. Подкрепата за преговорите с Иран не е против Вашингтон, а е опит да се предотврати конфликт, който би навредил на американските съюзници.

Критиката към Пакистан от страна на Кийн предполага, че балансът в дипломацията се възприема като форма на нелоялност. Но медиаторът не трябва да действа като представител на една страна. Ако Пакистан трябваше да защитава само американските интереси срещу Иран, той нямаше да може да функционира като медиатор.

Страната играе важна роля благодарение на способността си да взаимодействува с конкуриращи се актьори. Както голяма мюсюлманска държава с ядрени способности и установени политически отношения в региона, Исламабад притежава уникална позиция.

Дипломатическата стойност на Пакистан не зависи от присъствието му в публичните изказвания. Важно е дали той успява да намали недоразуменията и да запази диалога между страните.

Исламабад трябва да бъде внимателен към международните възприятия и може да укрепи своята credibilnost чрез последователна комуникация относно нежеланието си към военна ескалация или неконтролирано поведение от страна на Иран.

Тръмповото пропускане може да отразява центрирания около Персийския залив характер на текущата криза или предпочитанията му за признаване на лидери, които директно комуникират с него. Това обаче не означава отказ от дипломатическата роля на Пакистан.

Наличната информация показва, че Исламабад продължава да бъде полезен дипломатически канал както за Вашингтон, така и за Техеран.