През 2025 г. правителствата на страните от Европейския съюз са отделили около 130,2 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност, което представлява 0,7% от брутния вътрешен продукт на блока. Според данни на Евростат, това е увеличение с 2,4% в сравнение с предходната година и значителен ръст от 60,5% спрямо 2015 г.

България е на челна позиция в ЕС по разходи за научни изследвания, като средствата на глава от населението са нараснали от 15,3 евро през 2015 г. до 92,3 евро през 2025 г. Това представлява почти шесткратно увеличение. За сравнение, средният разход в ЕС е 288,9 евро на човек, което е ръст от 57,7% спрямо 2015 г.

1:51 мин.

Пропуски в управлението доведоха до трагедиите с новородените в болница "Графиня на Честър" Фреди Фрийман продаде дома си в Студио Сити за $6.45 млн., след като първоначално го обяви за $9 млн Древен обичай: Психоактивни бетелови орехи използвани преди 25 000 години на Сулавеси

Люксембург е страната с най-високи разходи за научноизследователска и развойна дейност на човек, с 917,2 евро, последвана от Дания с 627,1 евро и Германия с 553,5 евро. В контекста на България, страната е само над Малта, която отделя 73,7 евро на глава от населението.

Румъния е единствената държава от ЕС, при която разходите за научни изследвания са намалели, с 9,6% спад от 20,8 евро на 18,8 евро на човек. Останалите държави в блока показват ръст, вариращ от 14,7% в Швеция до 495,5% в България.

По отношение на разпределението на бюджетните средства за научноизследователска и развойна дейност, 37,3% от тях са насочени към общото развитие на знанието. Тези средства се финансират основно чрез публични блокови субсидии, известни като общи университетски фондове, които се използват от държавните висши учебни заведения. Освен това, 18,4% от средствата са предназначени за развитие на знанието от извън университетски източници, 9,5% за промишлено производство и технологии, 6,7% за здравеопазване и 5,8% за отбрана.