През октомври 1977 година, в Университета на щата Айова пристигна два тона лед, взет от ледника Портейдж, разположен близо до Анкъридж, Аляска. Ледът бе транспортиран с хладилен камион след като беше извлечен от водолази на ВМС на САЩ и след това прехвърлен с хеликоптер. Той премина през летището в Анкъридж, беше поставен на търговски полет до Минеаполис и последващото му пътуване с камион до Айнс обхвана около 300 мили. Според информация, ледът е бил на приблизително 4000 години.

Тази необичайна инициатива произхождаше от принц Мохамед бин Фейсал, син на управляващия крал на Саудитска Арабия и ръководител на Корпорацията за преобразуване на солена вода в страната. Целта на събитието, което се проведе на 2 октомври 1977 година, беше да се обсъдят възможностите за използване на айсберги за справяне с недостига на питейна вода в различни държави. Гостите на конференцията получиха малка представа за концепцията, като парчета от леда бяха използвани за охлаждане на напитките им.

2:0 мин.

Даниел Редклиф може да се завърне в "Хари Потър" като Лорд Волдемор в новия римейк на HBO Гърция планира разширяване на отбранителните отношения с арабските държави в Близкия изток Отмяната на посещението на комисаря по разширяване поставя под въпрос ангажимента на Сърбия към ценностите на ЕС

Принцът, който ръководеше националната програма за дезалинизация в Саудитска Арабия, осъзнаваше колко важна е нуждата от прясна вода за страната. Процесът на дезалинизация изисква огромни количества енергия, която в Саудитска Арабия се получава чрез изгаряне на нефт. С увеличаването на населението и растящото търсене на вода, икономическите разходи за производство на прясна вода чрез дезалинизация станаха все по-значителни.

Принц Мохамед търсеше алтернативни източници на прясна вода и предложението му включваше транспортиране на огромен айсберг от Антарктика с тегло 85 милиона тона. Планът предвиждаше той да бъде буксиран около 5000 мили през Индийския океан и Червено море до Саудитска Арабия, с оценка за разходите около 90 милиона долара.

Основната идея зад предложението беше проста: един айсберг съдържа огромно количество прясна вода. Ако успееха да го транспортират до страна, която зависи от дезалинизацията, с подходяща изолация за забавяне на топенето по време на пътуването и контролирано топене след пристигането, цената на получената вода би могла да бъде по-ниска от тази при дезалинизацията.

0:9 мин.

Дете сред жертвите на въздушен удар в Газа Пожар по време на сватба в Киншаса отне живота на 22 души Копринени червеи оцеляват в космоса: успешен експеримент с нови данни за развитието им

Въпреки оптимистичните прогнози след конференцията, реализацията на плана се оказа много по-трудна от очакваното. Инженерните предизвикателства при движението на плаващ блок лед през хиляди мили океан се оказаха значителни. Изолацията беше един от най-големите проблеми – необходима беше такава, която да устои на пътуването и да запази достатъчно от айсберга непокътнат в тропическите води.

Нито един наличен буксир не можеше да придвижи такъв масивен обект с необходимата скорост срещу реалните океански течения. След конференцията планът остана само предложение без реализация.

Френският инженер Жорж Мугин, част от оригиналния екип на принца, продължи да работи по идеята през годините. През 2011 година той използва софтуер за 3D моделиране и актуализирани данни за океанските течения, за да проведе нови симулации. Резултатите показаха, че транспортирането на айсберги е по-осъществимо отколкото технологията от 70-те години е могла да демонстрира.

1:8 мин.

Ормузкия проток блокиран: Ескалация между САЩ и Иран след взаимни атаки Партия AfD с исторически успех на изборите в Саксония-Анхалт Пенджаб е изправен пред по-сериозни заплахи от съседните провинции отколкото от чужди държави според Мариам Наваз

Идеята обаче оставаше скъпа и рискова и изискваше политическа и финансова подкрепа, която нито една страна не бе готова да предостави. През последните години интересът към концепцията се възобнови поради продължаващия натиск върху запасите от прясна вода в много страни.

Дезалинизацията не стана толкова евтина колкото първоначално се очакваше. Новите системи за обратна осмоза значително намалиха разходите от 70-те години насам, но процесът все още изисква значителни количества енергия. Страни с ограничени запаси от прясна вода продължават да търсят алтернативи.

Интересът към проекта се възобнови по време на тежката водна криза в Кейптаун през 2018 година, когато бяха направени предложения за буксиране на антарктически айсберг до южноафриканското крайбрежие. Друго предложение през 2019 година целеше същото за ОАЕ.

Нито един от проектите не напредна извън фаза проучване. Въпреки това историята с ледника Портейдж не е забравена и инженери в различни страни отново разглеждат възможността за транспорт на айсберги като решение за недостиг на прясна вода в части от Арабския полуостров и Южна Африка.

Ледът с възраст около 4000 години представляваше само началото на много по-голяма идея. Принц Мохамед загина през 2017 година без да види реализирано транспортиране на айсберг до Арабия. Почти пет десетилетия след като древният аляски лед бе сервирал напитки в Айова, концепцията за преместване на огромни блокове лед до места с нужда от вода пак е предмет на обсъждане.