Дълго преди затъмненията да станат тема на съвременната астрономия, те са били записвани в скални резби, древни ръкописи и религиозни текстове. През хилядолетията хората наблюдавали как Слънцето и Луната изчезват от небето и се опитвали да разберат какво означават тези редки явления.

Според публикация на сайта на NASA, едно от най-ранните известни затъмнения датира от 30 ноември 3340 г. пр.н.е. в мегалитния паметник Лоукрю в графство Мийт, Ирландия. Археолозите открили спираловидни и кръгли петроглифи, издълбани в скалите. Пред една от резбите, показваща припокриващи се концентрични кръгове, са намерени изгорели останки на почти 50 индивида. Изследователите все още обсъждат какво представляват тези резби и дали са свързани със затъмнение.

0:30 мин.

Товарен самолет на Amazon излезе от пистата на летище Маями след кацане Тропическите циклони и мусонът доведоха до смъртта на десетки хора във Филипините Броят на загиналите при автобусна катастрофа в Кабо Верде достигна 25 души

Древните китайски записи наричали затъмнения "изядено" Слънце. Около 1200 г. пр.н.е., китайски писци в Анян документирали затъмнения на плочи от раменете на бикове и черупки от костенурки, известни като оракулни кости. Описанието им било изключително просто: "Слънцето е било изядено." Хилядолетия по-късно астрономи от Лабораторията за реактивно движение на NASA използвали част от тези древни записи, за да проучат как е променялось въртенето на Земята. Чрез определяне на времето на затъмненията и местоположението на сянката на Луната, учените успели да сравнят древното въртене на Земята с настоящата скорост.

Записите за затъмнения от 1226, 1198, 1172, 1163 и 1161 г. пр.н.е. помогнали на изследователите да заключат, че въртенето на Земята е забавило с около 47 хилядни от секундата на ден през приблизително 3200 години.

Затъмненията също така присъстват в религиозната история. Древните наблюдения не се ограничавали само до научни записи; те също така се появявали в религиозни традиции. Християнските текстове описват как Луната се е превърнала в кръв след разпятието на Исус. Някои учени свързват това описание с лунно затъмнение и използват астрономически изчисления, за да проучат възможни дати за разпятието, включително 3 април 33 г.

0:15 мин.

Трагичен инцидент с малък самолет във Фресно отне живота на две деца Възможна тристранна среща между Путин, Тръмп и Си Дзинпин в Шенжен през ноември Индонезия затваря осем летища след изригване на вулкан

Коранът също съдържа препратки към слънчеви затъмнения, включително едно свързано с периода преди раждането на Мохамед и друго в деня, когато синът му Ибрахим починал.

Майите разработили сложни системи за проследяване на астрономически събития. Наблюденията им били записвани чрез йероглифи, издълбани в камък, рисувани върху керамика и стенописи, както и написани в кодекси от кора. Майските астрономи записвали затъмнения и успявали да ги предсказват. Изследователите Харви и Виктория Брикър демонстрирали, че майските астрономически записи включвали предсказание за слънчево затъмнение през юли 1991 г.

Астрономическите знания станали част от календари, селскостопански практики и церемониални традиции, някои от които продължават през устни предания сред майските общности в Мезоамерика.

1:18 мин.

Бобровите язовири в Орегон забавят потока при дъждове и предлагат нови решения за управление на водата САЩ пренасочиха 92 търговски кораба след възобновяване на блокадата на Иран Защитният восък върху боровинките е естествена защита срещу болести и изсушаване, изследвания разкриват важни факти за него

Наблюденията за затъмнения могат да бъдат намерени и в археологическите находища на Северна Америка. В Чако Каньон в Ню Мексико петроглиф, създаден от ранните пуебло хора, може да представлява слънчево затъмнение, което се е случило на 11 юли 1097 г. Резбата включва завиваща линия, която се простира от централната форма.

Някои изследователи предполагат, че този елемент може да представлява коронален масов изригване - мощен взрив на материал от Слънцето. Съвременните учени изучават такива слънчеви изригвания с помощта на космически кораби.

Затъмнението през 1919 г. помогнало да се докаже правотата на Алберт Айнщайн. Той предложил теорията си за общата относителност през 1916 г., аргументирайки, че масивните обекти могат да извиват пространство-времето и да пречупват светлината. Критичният тест дошъл по време на слънчевото затъмнение на 29 май 1919 г., когато британският астроном сър Артър Еддингтън ръководил експедиция за наблюдение на звезди близо до Слънцето по време на затъмнението.

Позициите на звездите изглеждали променени, предоставяйки доказателства в съответствие с предсказанията на Айнщайн за това как гравитацията може да пречупва светлината. Затъмнението помогнало да се трансформира общата относителност от смела теоретична идея в една от най-известните научни теории в историята.

От мистериозните резби в древна Ирландия до оракулните кости в Китай и научната експедиция през 1919 г., затъмненията многократно са доказвали, че правят повече от просто потъмняване на небето. Те служат като записи на човешкото любопитство, помагат на учените да измерват промени във въртенето на Земята и дори предоставят начин за проверка на нашето разбиране за Вселената.