През 1969 година астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, участници в мисията Аполо 11, съобщават за наблюдение на странни светкавици, точки и линии светлина вътре в космическия кораб, дори когато очите им са били затворени. Тази необичайна проява е свързана с преминаването на високоенергийни космически лъчи през визуалните системи на астронавтите.

Проблемът с тези светкавици е забелязан по време на историческата мисия Аполо 11. При слабо осветление в кабината на космическия кораб, астронавтите забелязали кратки светлинни проблясъци, които не могат да бъдат обяснени от външни източници на светлина. След завръщането си на Земята, НАСА започва разследване на тези необичайни доклади. Учените предполагат, че галактическите космически лъчи с висока енергия могат да преминават през космическия кораб и да взаимодействат с очите на астронавтите, предизвиквайки усещането за виждане на светлина.

1:11 мин.

Стари лопатки от вятърни турбини се превръщат в мостове в Северна Ирландия – иновации с екологичен отпечатък Авиокомпании искат повече конкуренция при реновирани части за реактивни двигатели Китай насърчава хеджиране на валутни рискове за защита на износителите

Тази проява става предмет на изследванията на НАСА относно светлинните проблясъци по време на мисията Аполо. По-късно, по време на следващите мисии, изследователите разработват по-систематични методи за изучаване на тези светкавици. Астронавтите са помолени да носят непрозрачни маски за очи и да записват честотата, цвета и формата на наблюдаваните проблясъци.

Наблюденията укрепват връзката между визуалните проблясъци и енергийни частици, пътуващи през космоса. Изследователите стигат до заключението, че тежките ядра на космическите лъчи могат да взаимодействат с фоточувствителните рецептори в ретината и да предизвикат кратки визуални усещания дори в пълна тъмнина.

Земята предлага значителна защита от космическа радиация чрез своята атмосфера и магнитно поле. Астронавтите, които пътуват извън тази защитна среда, обаче са изложени на много по-високи нива на енергийни частици. Галактическите космически лъчи могат да съдържат изключително енергийни частици, включително тежки атомни ядра като желязо. Когато тези частици преминават през човешка тъкан, те могат да депозират енергия по своя път.

0:36 мин.

Нови санкции от САЩ срещу ВТБ Банк за връзки с Иран Спортните звезди осъдиха рекламата с Сидни Суийни за сексуализация на жените спортове Руският рапър Noize MC изправен пред обвинения за тероризъм от прокуратурата в Москва

В случая с астронавтите от Аполо 11 някои от тези частици могат да преминат през окото и да взаимодействат с ретината или близките визуални пътища, създавайки възприятието за проблясък на светлина. По-късните изследвания на НАСА, включително работа описана в публикацията „Виждане“ на космическите лъчи в пространството, помогнали на учените да разберат по-добре как тези частици взаимодействат с човешкото тяло.

Наблюденията от Аполо 11 станали ранна подсказка за разбирането на биологичните ефекти от радиацията в дълбокия космос. Десетилетия по-късно изследователите продължават да изучават явлението с помощта на инструменти, способни да измерват енергийни частици около астронавтите. Експерименти с оборудване като каската ALTEA и силиконови радиационни детектори на Международната космическа станция помагат на учените да проучат как космическите лъчи се движат през защитата на космическия кораб и телата на астронавтите.

Сравнявайки докладите на астронавтите за светлинни проблясъци с електронни измервания на радиационните частици, изследователите установяват връзки между свойствата на тежките частици, количеството йонизация, което произвеждат, и интензивността на визуалните проблясъци. Резултатите са важни, тъй като показват, че астронавтите могат директно да изпитват ефектите от отделни високоенергийни частици.

1:11 мин.

Форумът за отбрана в Пекин представя нова визия за глобалната сигурност сред напрежение в региона Нападение от акула ранява сърфист в Западна Австралия Легендарният вратар Лудек Миклошко напусна този свят след дълга борба с болестта

Откритията от времето на Аполо също допринасят за по-широкото разбиране за защита от радиация в космическите кораби. Просто увеличаването на дебелината на корпуса или използването на много плътни метали не винаги е най-доброто решение срещу високоенергийни космически лъчи. Когато енергийни тежки йони удрят плътни материали като алуминий или олово, те могат да произведат вторични частици, които увеличават радиационната среда вътре в космическия кораб.

Това насърчава изследователите да проучат материали богати на водород, включително полиетилен и вода, като потенциални защитни материали за дълбококосмически мисии. Такива материали могат да помогнат за намаляване на радиационното облъчване и произвеждат по-малко вторични частици в сравнение с някои по-тежки защитни материали.

Странните проблясъци, наблюдавани от астронавтите от Аполо, представляват не само необяснимо визуално преживяване. Те се оказват важен ключ в изучаването на космическата радиация и нейния ефект върху човешкото тяло. Докато космическите агенции се подготвят за по-дълги мисии към Луната и бъдещи пътувания до Марс, галактическите космически лъчи остават едно от основните предизвикателства за човешкия космонавт.

Различавайки се от някои форми радиация в космоса свързани със слънчевата активност, галактическите космически лъчи могат да съдържат изключително енергийни частици способни да проникват през защитата на космическите кораби. Изследователите затова изучават подобрена защита, мониторинг на радиацията и потенциални биологични контрамерки. Повече от пет десетилетия след Аполо 11 тези загадъчни проблясъци остават напомняне за един от по-малко видимите рискове при напускането на Земята: в дълбокия космос астронавтите буквално могат да видят ефектите от космическата радиация – дори когато очите им са затворени.