През 1946 година, американската армия решава да проведе експеримент, който ще разкрие какво се случва, когато насочим радари към Луната. В Camp Evans, разположен в Fort Monmouth, Ню Джърси, екип от военни и цивилни специалисти подготвя модифицирано радарно оборудване за изпращане на радиосигнали към лунната повърхност. Целта е на разстояние почти 384 000 километра - значително по-далеч от обхвата на стандартните радари, използвани по време на войната.

След около 2.5 секунди след изпращането на радиосигнала, инженерите регистрират нещо изключително: слаб сигнал се появява на осцилоскопа. Това е ехо от пулса, което се е отразило от повърхността на Луната и се е върнало обратно на Земята. Експериментът, известен като Проект Диана, е ръководен от полковник Джон Дюит. Според историческите записи, съхранявани от InfoAge Science & History Museums, това е първият успешен опит за отразяване на изкуствен сигнал от друг небесен обект.

0:15 мин.

Атака с дронове в Краснодарския край ранява петима души, включително дете Почти 600 камиона в опашка на границата между Русия и Грузия Полети отменени заради гъста мъгла от горски пожари в Западен Калимантан

Таймингът на експеримента играе ключова роля. Радиосигналът пътува със скоростта на светлината и изминава приблизително 800 000 километра по пътя до Луната и обратно. Забавянето, записано от екипа, съответства на техните предвиждания, предоставяйки доказателства, че сигналът действително е направил това невероятно пътуване.

Получаването на този слаб сигнал не е било лесно. Екипът значително модифицира радарния комплект SCR-271, разработен по време на Втората световна война, и инсталира голям антенен масив с размери 8 на 8 метра на кула. Тази конфигурация е проектирана да концентрира радиочестотната енергия към Луната. Основният проблем обаче бил, че при завръщането на сигнала само изключително малка част от оригиналната енергия остава за откритие.

Инженерите изградили изключително чувствителна система за приемане, способна да отдели слабото лунно ехо от атмосферни смущения и фонов шум. Те също така взели предвид движението на Луната спрямо радарната станция и направили прецизни доплерови корекции, за да знаят какъв сигнал да търсят.

2:2 мин.

Маклемор отстранен от турнето на Ед Шийрън заради подкрепа на палестинците Китай насърчава хеджиране на валутни рискове за защита на износителите Растящата луна носи нова посока за Девите, Скорпионите и Козирозите на 15 септември 2026 година

Когато забавеният сигнал най-накрая се появил, това не било просто любопитно четене на екран. То означавало, че радиовълните са преминали през йоносферата на Земята, достигнали Луната и се върнали обратно в същата точка на Земята. Проект Диана трансформира технологията за откритие по време на война в нещо с напълно различна цел.

Досега имало несигурност относно възможността радиосигнали с високи честоти да преминават през йоносферата и да достигат до космоса. Успешното лунно ехо предоставило практичен отговор: те могат да го направят. Луната била идеалната първа цел, тъй като нейното положение и разстояние могат да бъдат изчислени с голяма прецизност. Сравнявайки предвиденото време за пътуване с измереното забавяне, екипът установил, че връщащият се сигнал действително е направил пътуването до лунната повърхност и обратно.

Този експеримент става основа за радарната астрономия и демонстрира, че радиотехнологията може да се използва не само за откриване на обекти около Земята, но и за проучване на цели стотици хиляди километри далеч. Десетилетия преди космическите кораби редовно да пътуват извън Земята, Проект Диана предлага забележителен поглед върху възможностите от земята: изпращай сигнал в космоса, изчакай и слушай как Вселената ти отговаря.