На необичайно място в пустинята на Калифорния се срещат две различни глави от историята на американската технология. През 2018 година Въздушните сили на САЩ подписаха 35-годишен договор за наем на подупотребявана земя в пустинята Мохаве. Осем години по-късно, на това място са инсталирани 1,9 милиона соларни панели, превръщайки историческата площадка за тестове на самолети в огромен хъб за възобновяема енергия. Заводът за слънчева енергия и батерии "Едуардс Санборн" сега захранва над 238,000 домове.

Земята около базата "Едуардс" някога е била ценена заради своите огромни сухи езера, които предоставяли рядка възможност за експериментални самолети: обширна, естествено равна повърхност без нужда от конвенционални писти. Днес, близо до същата военна територия, инженерите са изградили един от най-големите проекти за соларна енергия и батерии в Съединените щати.

1:8 мин.

Тръмп твърди, че Иран иска сделка, конфликтът в Йемен заплашва глобалния пазар на нефта Саудитска Арабия открива 110 милиона тона уран и редки минерали близо до Мдина Загинал мигрант и 25 изчезнали след потъването на лодка край гръцкия остров Гавдос

Свързаността между двата проекта не се свежда само до необходимостта от празна земя. Физическите характеристики на Мохаве правят региона полезен и в двата случая. Пустинната почва е широка, суха и изключително открита, а регионът получава интензивна слънчева светлина през по-голямата част от годината. Това, което някога е дало възможност на авиационните инженери да експериментират, сега дава възможност на енергийните инженери да разпространят почти два милиона фотоволтаични модула върху хиляди акри.

Сухото езеро не е просто езеро, което случайно е изчезнало. То е останки от ландшафт, многократно оформян от вода, изпарение и седименти. По време на по-влажни периоди водата може да се събира в ниски басейни, където фини частици се утаяват на дъното. Когато водата изчезне под пустинното слънце, тези седименти остават зад себе си и образуват широка повърхност, която може да стане изключително твърда и гладка.

Това е от огромно значение за тестовете на самолети. Конвенционалната писта трябва да бъде проектирана, асфалтирана и поддържана, но сухото езеро в района на бившето военно летище "Мурок" предоставя огромна естествена алтернатива. Записите от базата "Едуардс" показват, че ранните реактивни самолети са използвали езерото поради изключително дългите и необструктивни повърхности - важно предимство при експериментални двигатели.

1:8 мин.

Бил Уолтън трансформира дома си в Сан Диего с устойчиви решения и изгражда градина през 45 години работа Споразумение между Русия и Украйна за защита на енергийните обекти Увеличаваща се насилие сред сепаратисти поставя цивилното население под заплаха в Камерун

Ландшафтът става централна част от някои от най-важните експерименти в историята на авиацията. На 14 октомври 1947 година капитан Чарлз Е. "Чък" Йегър пилотира ракетоносителя Bell X-1 по време на полета, който го прави първият човек, който надминава звуковата бариера в хоризонтален полет.

Днешният пустинен ландшафт обаче е станал лаборатория за друг инженеринг проблем: как да се преобразува прекъснатата слънчева светлина в надеждно електричество. Проектът "Едуардс Санборн" за слънчева енергия и съхранение на енергия заема приблизително 4,600 акра в окръг Керн, като част от него е върху земя свързана с базата "Едуардс", а останалата част - върху частна собственост.

Проектът комбинира около 1.9 милиона фотоволтаични панела с масивна система за батерии. Инсталацията има капацитет от около 864 мегавата DC според инженерния изпълнител на проекта. Важно е да се отбележи мащабът: това не е поле с панели тип покриви, а индустриална електрическа станция разпростряна върху мили.

0:33 мин.

Цените на нефта скочиха след нови атаки в региона и затваряне на важен нефтопровод в Саудитска Арабия Иран унищожи дрон над Ормузкия проток с нова система за защита HMCS Chaudiere стана изкуствен риф след продажба за $1.07, нов дом за морски живот в Британска Колумбия

Когато включим и батериите, числата стават още по-впечатляващи. Съоръжението съдържа 3,287 мегаватчаса капацитет за съхранение на енергия и 120,720 индивидуални батерии. Инсталацията беше завършена в началото на 2020-те години и стана една от най-големите интегрирани проекти за соларна енергия с батерии в страната.

Слънчевите панели не се нуждаят от пустинна топлина; всъщност прекомерната топлина може да намали ефективността им. Вместо това Мохаве предлага нещо по-ценно: обилно слънце и относително малко облачност.

Проектът включва над 98 мили средно напрежение кабели и повече от 361 мили DC проводници. Тази инфраструктура показва колко много работа стои зад впечатляващия брой соларни панели.

Системата за батерии решава проблема със слънчевата енергия - тя не произвежда електричество при поискване. Съхранението действа като мост между времето на генериране и времето на търсене.

Историята на "Едуардс" показва как пустинята премахва обикновените ограничения. За авиацията ограничението беше пространството; за соларното развитие то е различно - необходимостта от големи площи за събиране на енергия.

Въпреки че проектите не са точно върху същото парче земя, географската връзка остава забележителна. Същият пустинен район, който стана символ на експерименталния полет, сега помага на Калифорния да експериментира с нов вид високоенергийна технология.

Пустинята предлага пространство за иновации както в авиацията, така и в производството на електричество. От една страна инженерите откриха колко бързо може да лети самолет; от друга страна те изследват колко много електричество може да предостави слънцето в комбинация с батериите.