Между 2001 и 2010 година, над 2500 стари вагона на метрото в Ню Йорк бяха умишлено потопени в Атлантическия океан. Тази инициатива трансформира ненужните влакове в изкуствени рифове по източното крайбрежие на САЩ. Вместо да бъдат нарязани за скрап след десетилетия на обслужване на пътници, вагоните бяха почистени, подготвени и транспортирани offshore, където бяха спуснати на определени места за рифове.

С времето, стоманените им конструкции се покриха с морски организми и привлякоха риби, създавайки подводна среда на участъци от морското дъно, които иначе биха останали предимно пясъчни и седиментни. Проектът обхвана щати от Ню Джърси до Джорджия, като много от тях използваха старите вагони като част от своите програми за изкуствени рифове.

1:8 мин.

Бил Уолтън трансформира дома си в Сан Диего с устойчиви решения и изгражда градина през 45 години работа NASA рециклира над 75,000 тона стомана и асфалт от Санта Сузана, усилията за почистване продължават повече от десетилетие Ракетна атака по лагери на ирански кюрди в Иракски Кюрдистан

Едно от най-големите струпвания беше създадено край Делауер, където между 2001 и 2010 година бяха потопени 997 вагона на метрото от Ню Йорк. Това място стана известно като Редбърд Риф, кръстено на червените вагони, които преди това са оперирали в Ню Йорк. Днес потопените влакове изпълняват съвсем различна роля от първоначалната си функция.

Идеята зад проекта е проста. Големи части от морското дъно в Средния Атлантик са относително равни и се състоят главно от пясък или кал, което ограничава наличието на твърди повърхности за прикрепване на морски организми. Вагонът на метрото променя това. Неговата стоманена външност, врати, прозорци и вътрешни пространства създават повърхности и кухини, където организми могат да се установят и рибите да намерят убежище.

Според Службата за риба и дивеч на САЩ, водораслите могат да се появят в рамките на седмици, последвани от безгръбначни и риби през следващите месеци. В рамките на около една или две години изкуствената структура може да се развие в функционираща рифова общност. Вагоните също така осигуряват физическо убежище. Рибите могат да плуват през отворените врати и прозорци и да използват интериора на вагоните за защита от хищници и бурно море.

1:3 мин.

Тръмп обявява премахване на 10% мито върху ирландското уиски след призиви от премиера Мартин и голфъри Автомобил се сблъска с паркиран самолет на летище Фукуока в Япония Изборите в Бангсаморо: ключов момент за мира и самоуправлението

В едно проучване в Ню Джърси изследователите установили средно по 323 риби, използващи всеки вагон след две години. Ню Йорк Сити Трансит разполагаше с хиляди остарели вагони, които бяха пенсионирани с навлизането на нови влакове в експлоатация. Вместо да бъдат изпратени всички към скрап yards, вагоните предоставиха на крайбрежните щати голямо количество солидни стоманени структури, които можеха да бъдат преработени за програми за изкуствени рифове.

Преди да бъдат потопени, вагоните преминаха през обширна подготовка за околната среда. Опасните материали и потенциално замърсяващите компоненти трябваше да бъдат премахнати. Прозорците и електрическите инсталации бяха свалени, а масла, горива и други замърсители бяха почистени от вагоните.

Делауер стана един от най-големите получатели на програмата. Между 2001 и 2010 година там бяха потопени 997 вагона на метрото от Ню Йорк, образувайки основата на Редбърд Риф. Рифът обхваща около 1.3 квадратни мили морско дъно и стана важна дестинация за любители на риболова и гмуркане.

1:6 мин.

Задържани петима чужденци за участие в онлайн хазартна схема в Индонезия Тръмп твърди, че Иран иска сделка, конфликтът в Йемен заплашва глобалния пазар на нефта Поддръжката на зелените покриви е ключова за тяхната ефективност при охлаждане на градовете

Подводните структури постепенно загубиха оригиналния си вид. Металните им повърхности се покриха с морски растителност, докато рибите започнаха да се събират около тях. Отворените секции на вагоните осигуриха допълнително убежище, превръщайки изоставените влакове в мрежа от подводни хабитати.

Проектът не само създаде места за риба; той предостави възможност за изследователите да изучават как големи структури взаимодействат с морското дъно през дълги периоди. Вълните, приливите и теченията постоянно движат пясък и седимент по континенталната платформа. В резултат на това някои вагони постепенно станаха частично погребани.

Изследователите наблюдавали как седиментът се натрупва около структурите и как околното морско дъно реагирало на тяхното присъствие. Публикувано проучване в Continental Shelf Research разгледало тези промени и установило, че структурите достигнали относително стабилно състояние с течение на времето.

Не всички вагони оцеляли по единкъв начин под водата. По-старите червени вагони показали добри резултати в дълбоката вода. Според Роберт Марторе, координатор по изкуствени рифове в Департамента по природни ресурси на Южна Каролина, около 90% от червените вагони останали непокътнати след 15 години наблюдение.

Обаче по-новите неръждаемостни вагони показали проблеми; много от тях се повредили или срутели за по-малко от година в някои места. Новодошлите не показали същия модел на увреждане като предишните червени вагони.

Трансформацията на влаковете показва основния принцип зад изкуствените рифове: добавянето на твърда структура към иначе открито морско дъно може да създаде повърхности за колонизация от морски организми и пространства за хранене и укритие за рибите.