Изследвания, проведени от Геоложката служба на САЩ (USGS), разкриват интересни новини относно рибите в езерото Ери и тяхното поведение в условия на хипоксия. Вместо да се отдалечават от зоните с ниско съдържание на кислород, рибите, като жълтата перка и смелт, се събират около границата на тези зони, където нивото на кислорода е между 2 и 3 mg/L. Тази нова динамика променя начина, по който учените наблюдават рибите в Големите езера.

Процесът на образуване на води с ниско съдържание на кислород в езерото Ери започва много преди рибите да достигнат до хипоксичните зони. Водата получава хранителни вещества, особено фосфор от селскостопанския отток, което подхранва биологичното производство. Когато водораслите и другите органични материали загинат и потънат, микроорганизмите ги разграждат, като консумират разтворен кислород в дълбочината на водата. През лятото езерото става силно стратифицирано, с топла повърхностна вода, отделена от по-студена дъна, което ограничава възможността за попълване на кислорода.

1:15 мин.

Маклемор разкрива натиска от Робърт Крафт за отстраняването си от турнето на Ед Шийрън Жилищната политика поставя президент Ли Дже-мьон пред нови трудности и спад в одобрението Черна гора се стреми към членство в Европейския съюз до 2028 година с активни преговори

Тази важна разделителна линия между слоевете е критична. Докато кислородът може да бъде относително изобилен близо до повърхността, той става значително недостатъчен в близост до дъното. Хипоксията обикновено се свързва с падане на разтворения кислород под 2 до 3 mg/L. Но изследванията показват, че условията могат да се променят бързо, тъй като вътрешните вълни движат водни маси и прекъсват периодично ниските нива на кислород.

Интересното е поведението на рибите в границата на хипоксията. Учените очаквали, че хипоксията ще измести рибите от засегнатия хабитат. Вместо това данните от акустични проучвания и риболов показват по-висока плътност на рибите близо до краищата на хипоксичните области. Тази граница се е превърнала в тясна екологична граница, където рибите могат да останат близо до по-дълбока и по-хладна вода, докато все пак са в диапазона на кислорода, който могат да понасят.

Тази динамика не означава, че хипоксията е полезна за рибите. Концентрацията на риби около границата може да е знак за загуба на хабитат. Струпването може да увеличи конкуренцията и да направи рибите по-уязвими към хищници или риболовни уреди. Важно е да се разбере, че биологичният отговор не може да бъде оценен само чрез измерване на количеството хипоксична вода.

0:42 мин.

Губернаторът на Окинава подкрепя плановете за преместване на американска военна база Дисциплината като основа за успех: Как малките навици водят до големи промени в живота Стари лопатки от вятърни турбини се превръщат в мостове в Северна Ирландия – иновации с екологичен отпечатък

Откритията имат практически последици за риболовната индустрия. Ако рибите се концентрират около границите на хипоксичните зони, риболовните уреди могат да ги уловят в необичайно високи количества. Изследванията показват, че близостта до хипоксия помага да се обяснят вариациите в уловите с дънни мрежи.

Климатичните промени добавят допълнителен слой сложност към ситуацията в езерото Ери. По-топлата вода съдържа по-малко разтворен кислород и може да удължи периодите на термална стратификация. Това може да направи условията за чувствителни видове още по-трудни.

Изследванията показват, че екосистемите рядко реагират линейно на стреса от околната среда. Премахването на кислорода от част от езерото не води непременно до изчезването на рибите от този район; вместо това те могат да се концентрират другаде. Важно е учените да разберат как климатичните промени влияят върху разпределението на рибите и как това променя хранителната мрежа в Големите езера.