На 1 септември 1859 година астрономът Ричард Карингтън наблюдава впечатляваща светлина, изригваща от група слънчеви петна. По-малко от ден по-късно Земята беше ударена от един от най-силните геомагнитни бури, регистрирани някога. Полярните сияния се появиха далеч извън обичайния си обхват, достигайки места толкова далеч на юг, колкото Куба и Хавай. Телеграфното оборудване започна да функционира неправилно, операторите съобщаваха за искри и електрически удари.

Тази буря остави дълбок отпечатък в историята на астрономията и електрическите системи. Ричард Карингтън наблюдава две зони на "интензивно ярка и бяла светлина", а независимият наблюдател Ричард Ходжсън потвърди същото явление. Докладът на Карингтън в "Monthly Notices of the Royal Astronomical Society" стана първият подробен отчет за това, което днес наричаме бяла светлина слънчев флейър. Самият флейър представлява изблик на електромагнитно излъчване, достигащо Земята за около осем минути. След него последва значително по-голямо геомагнитно смущение, причинено от магнетизирани материали, изхвърлени от Слънцето, известни като коронални масивни изхвърляния (CME).

0:51 мин.

Европейската комисия осигурява 6.1 милиарда евро за укрепване на отбраната на Украйна Грузинският парламент обсъжда връзката между икономическия растеж и намаляващата раждаемост Членове на Съвета за сигурност на ООН почетоха жертвите от терористичните атаки на 11 септември в Ню Йорк

CME пътува много по-бавно от светлината, но събитието от 1859 г. изглежда е достигнало Земята изключително бързо. Когато бурята пристигна, магнитното поле на Земята претърпя сериозни смущения, които повлияха на електрическите системи, все още в начален стадий на развитие. Телеграфните мрежи неволно станаха детектори на бурята. Дългите телеграфни жици предоставиха пътища за токове, генерирани при бързи промени в магнитното поле на Земята. Операторите съобщаваха за искри, електрически удари и провали в комуникацията.

Някои системи реагираха по особено странен начин. На линия между Бостън и Портланд операторите дори изключиха батериите си, но продължиха да изпращат съобщения с помощта на индуцирания ток. Този ток варираше в зависимост от активността на полярните сияния и понякога ставаше достатъчно силен, за да наруши работата на реле магнитите.

Събитието Карингтън значително разшири обхвата на полярните сияния към екватора. Националната метеорологична служба на САЩ регистрира sightings до Куба и Хавай, а вестниците описваха необичайно ярки червени небеса, като някои репорти твърдяха, че светлината е била достатъчно силна, за да се чете под нея.

2:38 мин.

Алекс Патроне съчетава 3D печата с благотворителност чрез проекта Will Print for Food Принцеса Астрид от Норвегия напусна този свят на 94 години, съобщава дворецът Пезешкиан подчертава значението на БРИКС за укрепване на многостранността и икономическите отношения между страните членки

Въпросът е не само колко цветни са били тези проявления. Огромният географски обхват показа колко сериозно бурята е нарушила магнитосферата на Земята. Учените все още срещат несигурност при оценката на точната сила на бурята от 1859 г., тъй като измерванията от този период са ограничени и много от оцелялите доказателства идват от свидетелски показания.

Днешната геомагнитна буря би създала различен технологичен проблем. Вместо директно да удари трансформаторите като мълния, голяма буря може бързо да променя магнитното поле на Земята в голяма област. Това променящо се поле генерира електрически полета в земята, които могат да прокарват геомагнитно индуцирани токове през дълги линии за предаване и в трансформатори с заземяване.

Тези токове могат да нарушат работата на трансформаторите, да предизвикат прекомерно нагряване и да усложнят контрола на напрежението. Защитното оборудване също може да бъде засегнато, докато проблеми в една част от свързаната мрежа могат да поставят допълнителен натиск върху друга част.

1:45 мин.

Нов метод за пречистване на вода с морски черупки предлага решение за замърсяване с редки метали Руски сили задържаха над 100 мигранти при акция в района на Дмитров Аелита Андре – австралийската художничка, която започнала да рисува като бебе и имала първа самостоятелна изложба на две години

Скалата G1 до G5 на NOAA класифицира G5 като ниво на екстремна геомагнитна буря, способна да предизвика широко разпространени проблеми с контрола на напрежението и защитата. Някои електрически системи могат да изпитат прекъсвания, докато трансформаторите потенциално могат да бъдат повредени.

Но резултатът няма да бъде идентичен навсякъде. Продължителността на бурята, магнитната ориентация, дизайнът на мрежата и местната проводимост ще играят важна роля в последствията.

Изследване от 2025 г., проведено от Геоложката служба на САЩ, моделира буря клас Карингтън в Съединените щати и установява, че някои райони на Изтока и Средния Запад могат да изпитат особено силни геоелектрически полета.

Спътниците биха се сблъскали с различен набор от проблеми, тъй като те не са свързани със земята чрез дълги електрически линии за предаване. Екстремните геомагнитни бури могат да изложат космически кораби на заредени частици и радиационни ефекти. Горната атмосфера може също да се затопли и разширява, увеличавайки атмосферното съпротивление върху спътниците в ниска орбита около Земята.

NOAA посочва, че екстремните бури могат да нарушат ориентацията на спътниците, проследяването им и комуникацията между тях. Операторите може да се наложи да променят режимите на работа или да направят корекции след това.

Навигацията и комуникацията също могат да пострадат. Разстроената йоносфера може да влоши спътниковата навигация за дни и да направи високочестотната радиокомуникация невъзможна за много области за един или два дни.

Това би могло да повлияе негативно върху авиацията, морските операции и прецизната селскостопанска работа; последиците обаче ще варират в зависимост от наличните резерви и оперативните процедури.

Идеята, че масивна слънчева буря моментално ще унищожи всеки компютър или електронно устройство е твърде опростена. Оптичните влакна сами по себе си не провеждат геомагнитно индуцирани токове. Но модерните мрежи разчитат на захранвано оборудване за земя, центрове за данни и електрически мрежи.

Това означава, че смущенията могат да се разпространят през взаимосвързаната инфраструктура без всяко индивидуално електронно устройство да бъде директно повредено. Г5 геомагнитната буря през май 2024 г. показа уязвимостта при подобни ситуации; тя наруши операции зависими от GPS и увеличи атмосферното съпротивление върху спътниците без универсален технологичен колапс.

Съвременните комунални услуги и оператори на спътници разполагат с предупреждения за слънчевата активност. Слънчевите обсерватории могат да идентифицират CME насочени към Земята и предоставят широки предупреждения с времеви диапазон от часове до дни. Космическите кораби разположени пред Земята могат след това да измерват слънчевия вятър малко преди той да достигне магнитосферата.

Въпреки това има основно ограничение – ключовата магнитна ориентация на идващия плазмен поток може да стане известна едва около 15 до 45 минути преди удара. Дори този кратък прозорец може да бъде важен; комуналните услуги могат да регулират конфигурацията на мрежата си.

Следователно второ събитие подобно на Карингтън би било сериозно, но ефектите няма да бъдат еднородни навсякъде. Някои инфраструктури могат да бъдат силно нарушени докато други системи продължат нормално функциониране.

Урокът от 1859 година не е просто че модерната цивилизация ще се изключи напълно; той показва как смущения произхождащи милиони мили далеч могат да преминат през магнитната среда на Земята и в крайна сметка да повлияят дългосрочните електрически мрежи, от които зависи съвременният живот.