Второ, Европейската гражданска инициатива дава за първи път в историята на Европейския съюз, право на европейските граждани, сходно на това, което имат Европейския парламент и Съвета, а именно да поканят Европейската комисия, която е единственият орган с право на законодателна инициатива на европейско ниво, да законодателства по темата на гражданската инициатива, в случай че тя е подкрепена от един милион граждани. Европейската комисия сама решава дали да инициира ново законодателство, да промени съществуващото или да не прави нито едно от двете, но каквото и да реши, тя е длъжна да обяви и обясни решението си в писмен вид на инициаторите на гражданската инициатива. Това е вид отчетност и прозрачност, която е много важна, тъй като събирането на един милион подписа от поне седем държави в рамките на една година, не е лека задача и усилието заслужава уважение и признание от институциите на Съюза.

Какви са стъпките гражданите на ЕС да се включат в законодателните инициативи на ЕС?

Има различни механизми за гражданско участие в процеса на вземане на решения на европейско ниво и Европейската гражданска инициатива е само един от тях. Докато тя дава възможност на европейските граждани да предлагат промяна на съществуващото законодателство или ново такова, стига то да е в правомощията на Европейската комисия, а не на националните държави, консултативните процеси предоставят възможност на гражданите да дадат мнение по законодателните предложения преди те да влязат в процедурата по вземане на решение. Европейската комисия е длъжна да предостави за мнение всеки един законодателен акт – това става онлайн и всеки, който се интересува, може да даде мнението си по законодателното предложение в рамките на 12 седмици. В допълнение, след Конференцията за бъдещето на Европа, Комисията възприе практиката за организиране на граждански панели по определени теми – те включват представителна извадка на европейските граждани по различни признаци – националност, пол, възраст, образование и т.н., и обсъждат по определена методология въпроси, които подлежат на законодателно решение. Идеята на този метод е да се вземат предвид предложения на граждани от различни демографски и социално-икономически групи, за да се гарантира балансиран подход в приемането на бъдещи общоевропейски решения.

Как ЕГИ допринася за създаването на по-приобщаващ и по-силен Европейски съюз и как спомага за повишаване на прозрачността в процеса на вземане на решения?

ЕГИ дава принос към създаването на общоевропейско пространство за обсъждане на общите ни интереси като европейски граждани. В много случаи, инициаторите на ЕГИ знаят, че няма да успеят да съберат един милион подписа в рамките на 12 месеца, но въпреки това регистрират инициативите си и започват общоевропейски кампании. Това е така, защото освен възможността да поискаш от Комисията да законодателства по твоята тема, в случай че успееш да събереш нужната подкрепа, ЕГИ е чудесен инструмент за осигуряване на видимост на определена кауза, консолидиране на транснационална подкрепа и дебат, привличане на вниманието на институциите и лобиране за съответната кауза на европейско и национално ниво. Европейският парламент например, задължително организира изслушване на организаторите на успешните инициативи, но те често участват в различни формати и в Парламента, и в Европейския икономически и социален комитет, и в конференции, организирани от неправителствени организации, дори преди да е ясно дали ще успеят да съберат един милион подписа, или не. Всичко това допринася и за по-голямата прозрачност на процеса на вземане на решения, тъй като е ясно какво гражданите искат да постигнат или променят чрез съответната инициатива и какво мислят институциите по тези въпроси – има ли вече съществуващо законодателство по въпроса, то подлежи ли на промяна, ако да – как и кога, а ако не – защо.

Какво е значението на ЕГИ за укрепването на връзката между гражданите и институциите на ЕС?

Във всички случаи ЕГИ е важна и положителна стъпка в посока овластяване на европейските граждани, макар да има още какво да се желае по отношение на конкретния пряк резултат в смисъл на законодателни промени от конкретните успешни инициативи. В много отношения, Европейската гражданска инициатива е като термометър, който мери температурата на европейските граждани – как те виждат бъдещето, какво ги вълнува и какво те смятат, че не работи или може да се подобри по отношение на човешки права и тези на животните, околна среда, достъпност на инфраструктура и много други теми. Статистиката показва, че болшинството от инициаторите на ЕГИ са млади хора и затова е особено важно институциите, не само европейските, но и националните, да обръщат повече внимание на всички европейски граждански инициативи, не само на тези, които успяват да съберат един милион подписа, защото тези инициативи „мерят“ пулса на младото поколение и показват какво е важно за младите европейски граждани. Ако сме по-внимателни и грижовни към нуждите на тези граждани, може би няма всеки път да се изненадваме от резултатите от изборите или да се чудим на ниската избирателна активност.

Какви стратегии използвате за мотивиране на гражданите да бъдат активни в демократичните процеси на ЕС?

Стратегиите са различни в зависимост от конкретните процеси – дали искаме да мотивираме гражданите да излязат да гласуват, или да подкрепят ЕГИ, или да се включат в обществено обсъждане на проект за закон. Каквато и да е стратегията обаче има няколко принципа, които е задължително да се спазват. 

Трябва да е ясно какво носи на гражданите конкретното участие – ще подобри ли условията им на живот там, където са, ще им даде ли допълнителни права и възможности, как ще се разбере резултатът от тяхното участие.

Трябва да има практични начини за предоставяне на възможност за участие там, където гражданите са: ако са в дигиталното пространство, както много от младите хора например, средствата трябва да са дигитални – ЕГИ предоставя възможност за подкрепа както онлайн, така и на хартия. Ако обаче живеят в изолирани населени места или имат някакви други ограничения – лични или на средата – средствата следва да са съобразени с това. На нас често ни се случва да посещаваме на място общности, до които не можем да достигнем онлайн по различни причини. Равнопоставеният достъп до възможности за участие е от ключово значение за усещането дали демокрацията работи, или не за съответния човек.

Мотивацията чрез лични примери и реални човешки истории е много успешна, тъй като позволява хората да се идентифицират с други граждани в тяхната ситуация. Това е причината, поради която Форумът на ЕГИ – мултиезикова онлайн платформа в помощ на организаторите на ЕГИ, споделя опита на организаторите чрез лични истории и съвети, дадени от самите тях.

Можете ли да споделите пример за успешна инициатива, която е довела до конкретни законодателни промени в ЕС? Има ли такива инициативи и от България?

Както споменах, има още много какво да се желае по отношение на конкретните законодателни промени в резултат на успешните ЕГИ. 

Една от първите успешни граждански инициативи, която имаше сред организаторите си българин, е "Право на вода". Тя е интересна от гледна точка на ефекта, който постигна както на европейско ниво, така и в някои страни членки. На европейско ниво преработената Директива за питейната вода е отговорът на Комисията на тази Европейската гражданска инициатива. Комисията направи оценка на Директивата за питейната вода, като проведе обществена консултация в целия ЕС за качеството на питейната вода, за да оцени необходимостта от подобрения и начините, по които те могат да бъдат постигнати. На национално ниво инициативата постигна успех в Германия, в Гърция, където активисти организираха референдум срещу приватизацията на "Водоснабдяване и канализация" в Солун, и в Словения.

Няколко от успешните инициативи успяха да съберат минималната необходима подкрепа от България. 

Например, инициативата Minority SafePack – един милион подписа за многообразието в Европа. В България, както и в други страни членки въздействието на тази инициатива бе по-скоро символично – имаше дискусии за правата на малцинствата в рамките на ЕС, но не и конкретни нови законодателни решения. Правата на малцинствата в България продължават да се уреждат предимно от националното законодателство и политики.

Друга успешна инициатива с участието на България е "Край на ерата на клетката", в резултат на която Европейската комисия пое ангажимент до 2027 г. постепенно да премахне използването на клетки за различни селскостопански животни. Този ангажимент включва и ново законодателство като част от по-широкото преразглеждане на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните. През 2023 г. обаче Европейската комисия пропусна крайния срок за публикуване на законодателното предложение и организаторите на инициативата заведоха дело пред Съда на ЕС срещу Комисия за неспазване на поетите ангажименти. С интерес следим развитията, свързани с тази инициатива. 

Кампанията по друга ЕГИ "За козметика без жестокост" – ангажимент за Европа без тестове върху животни – ангажира актьорите Силвия Петкова, Орлин Павлов и певицата Биляна Лазарова в България. В отговор на тази инициатива през май 2023 г. Европейският парламент прие резолюция, в която призовава за пътна карта за постепенно премахване на изпитванията върху животни за всички цели, а не само за козметичните продукти. Законодателните промени обаче все още са в етап на обсъждане.