08:33 | На преден план

08:25 | На преден план

08:24 | Местен фокус

3130

На 16 октомври 1944 г. Светият Синод приема подадената оставка на Видинския митрополит Неофит и за нов наместник-председател е избран Софийският митрополит Стефан.Два дни по-късно Св. Синод решава да помоли българското правителство да даде съгласието си за провеждане на избор за екзарх.

Кирил Стойчев | 18 Декември 2024, 07:00 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Екзархийският избор е насрочен за 21 януари 1945 г., а събранията по епархии на 14 януари 1945 г.. На тях трябва да се изберат по седем представители (трима клирици и четирима миряни) от епархия, които трябва да пристигнат в София за избирането на екзарха.

Екзархийският избирателен събор е проведен на 21 януари 1945г. в старинния исторически храм „Св. София“. Присъстват 90 избиратели с редовни пълномощия, които избират екзарх измежду трима кандидати: Софийски Стефан, Видински Неофит и Доростоло-Червенски Михаил. Най-много гласове (84) получава Софийският митрополит Стефан и с това е избран за трети пореден български екзарх.

За взетото решение за провеждане на избор за предстоятел на БПЦ четем в бюлетина „Дневни вести“:

София, 11 декември 1944 г. // Св. Синод е взел решение в едно от последните си заседания да се уреди в най-кратък срок въпросът с реформите в църквата. Днес Църквата има да се отърси от много излишни предразсъдъци, които са несъвместими с Духа на новото време. За целта Св. Синод е назначил комисия в състав: Неврокопският митрополите Борис Търновски, митрополит Софроний, Варненско-Преславският митрополит Йосиф, Ловчанският митрополит Филарет и Старозагорския митрополит Климент. Комисията ще проучи всички въпроси свързани с преустройството и реформите в Българската църква и представи в най-скоро време доклад за належащите промени.

Комисията ще има за основа Екзархийския устав от 1871 година, изработен от Църковно-народния събор в Цариград при учредяването на Българската екзархия и проектозакона за Екзархийския устав, изработен от Църковно-народния събор в София през 1922 година.

***

София, 18 декември 1944 г. // Централният комитет за препоръки, контрол и реформа при българската православна църква е изработил обширна програма в основата на която лежи принципа на управлението на Апостолската църква, Екзархийския устав от 1871 година и решенията на Църковно-народния събор от 1921 и 1922 година. По отношение устройството и управлението на Българската църква Централният комитет препоръчва пълно демократизиране през участие в управлението на нисшето духовенство миряните и участие на жените в изборите. Налага се съкращение на епархиите. Комитетът предлага следната устройствена структура: църковно настоятелство, епархийски избиратели, епархийски смесен съвет, Св. Синод - смесен съвет, църковно народен събор и патриаршия. Стопанската и финансова реформа трябва да засегне ръководството на манастирските, настоятелствени и синодални имоти в различните фондове. Преди всичко налага се, бързо установяване на материалните църковни средства и централизиране на тяхното ръководство, чрез създаване съвет от специалисти: агрономи и финансисти; манастирските имоти да се кооперират и модернизират, като влязат в кооперативни стопанства за обработка, със запазване собствеността на Църквата.

Културно-просветната и социално-благотворителна дейност на Църквата трябва да се изрази в ревизия в програмите на духовните нисши и висши учебни институти, чрез отстраняване на ненужни предмети и въвеждане социални науки, организиране трудово училище, създаване социален мироглед и ударно изкореняване авторитарната идеология; откриване и поддържане болници, санаториуми, сиропиталища, старопиталища, летовища за работнически и селски лица, курорти за отпочивка на работници и селяни, зимни градина и пр.

Българската православна църква трябва да влезе в църковно общение с руската, сръбската, румънската, англиканската и гръцката църкви, като с последната незабавно бъде изгладен въпроса за схизмата. Международните отношение на Българската църква трябва да бъдат заякчени чрез дейно участие от наша страна в международните съюзи на християнската младеж „Имка“, Международния съюз за мир чрез църквите, създаване славянски съюз на православната християнска младеж и др. Комитетът за препоръки, контрол и реформи при Българската православна църква настоява и за следните реформи от общ характер: да се промени облеклото на свещениците, да бъде уеднаквен църковния със светския календар, да се разреши втори брак на свещениците и др. За постигане на горните задачи комитетът ще употреби всички възможни усилия, въпреки противодействието на някои лица из монашеските среди от управлението на Църквата.

***

София, 3 януари 1945 г. // Наместник-председателят на Св. Синод Негово Високо­ преосвещенство софийският митрополит Стефан заяви пред наш представител следното:

- В заседанието си на 18 декември миналата година, Св. Синод в пълен състав обсъди още един път в духа на новото време и изискванията на решителната промяна у нас от 9 септември повелителната нужда родната ни Църква от една страна да се демократизира и от друга страна да завърши своето каноническо устройство, като си избере предстоятел, за да може тя така благоустроена да извършва още по-успешно своята благотворна мисия сред нашия народ и същевременно да дава още по-ефикасно своята подкрепа на новата народна българска държава. Затова, чувствайки тая повелителна нужда, в това си заседание Св. Синод реши единодушно да помоли новото ни народно правителство на Отечествения фронт да даде според чл. 16 от Екзархийския устав – своето съгласие да се избере Екзарх Български. Министерството на външните работи и на изповеданията уведоми Св. Синод с писмо № 29130-4646-V от 2 януари т.г., че Министерският съвет се занимал с това искане на Св. Синод в заседанието си на 29 декември миналата година и решил да даде необходимото съгласие и позволение за тоя избор.

Посрещайки с радост и задоволство това благосклонно отнасяне на правителството към един първостепенен и жизнен въпрос за Църквата и народа ни, Св. Синод в пълен състав в днешното си заседание реши единодушно изборът за Екзарх Български да се насрочи за 21 януари, неделя, тази година, а една седмица преди това, на 14 януари тази година да се произведат във всички епархии избори за епархийски представители, които ще вземат участие в избора на Екзарх Български. Епархийските представители (по седем за всяка епархия – три клирици и четири миряни) ще се изберат от списък-каталог, който ще бъде съставен от епархийския митрополит при участие

на Епархийските съветници и архиерейските наместници, както и на кметовете от седалищата на митрополита и на архиерейските наместници.

Предстоящият избор на Екзарх Български и всичко във връзка с този избор ще се извърши съгласно една навременна, целесъобразна наредба-закон, одобрена с третото постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му на 29 декември 1944 г. протокол № 235.

Изборът за Български Екзарх се провежда на 21 януари 1945 г. в храма „Св. София“. съобщава:

София, 21 януари 1945 г. // Днес в историческия старинен храм „Св. София“ в Столицата се извърши избора за Екзарх Български. Сутринта Наместник-председателят на Св. Синод Негово високопреосвещенство софийският митрополит Стефан, отслужи тържествена Литургия в съслужение със Синодалните архиереи от намаления състав, архимандрити и много свещеници от епархиите в страната.

Между присъстващите в черквата личаха: министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи проф. Петко Стайнов, министърът на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев, министърът на финансите проф. Петко Стоянов, главнокомандващият Генерал-лейтенант Иван Маринов, помощник-министърът на войната генерал-лейтенант Крум Лекарски, генерал Недялков – началник на военната канцелария при Регентството, столичният кмет Никола Бронзов и други поканени лица.

След литургията се пристъпи към избора на бюро на събора, по предложение на Велико-търновския митрополит Софроний, за членове на бюрото бяха избрани; Неврокопският митрополит Борис, Сливенският митрополит Евлогий, председателят на ВКС Найден Николов, директорът на изповеданията пълномощният министър Сарафов и свещеноикономът Димитър поп Николов, от Бургас. След като се провери числото на присъстващите екзархийски избиратели, наместник-председателят откри събора с кратко слово, в което изтъкна значението на акт-избор на Екзарх Български. Гласоподаването бе тайно. Гласуваха 90 души, които трябва да изберат за Екзарх между тримата кандидати: Неофит Видински, Стефан Софийски и Михаил Доростолски и Червенски. Резултатът бе 84 гласа за Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, 5 гласа за Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Неофит и един глас за Негово Високопреосвещенство Доростоло-Червенския митрополит Михаил. Председателят на бюрото Неврокопският митрополит Борис замоли министъра на външните работи г. проф. Петко Стайнов, съгласно наредбата-закон за избор на Екзарх Български, да представи резултата от избора на регентите, които да одобрят с надлежен указ Негово Блаженство Екзарх Стефан. Г-н министърът прие поръчението и отиде да уведоми регентите. До завръщането му, при пеенето на тържествени църковни химни от хора при Храма, екзархийските избиратели се подписаха в нарочната кондика.

В 11 ч. и 45 м. г. министър Петко Стайнов се върна от регентството и съобщи, че регентите са одобрили и утвърдили избора на Негово Блаженство Екзарх Стефан.

От олтара излязоха всички Архиереи, архимандрити и много духовници в богослужебни одежди и зачакаха да се появи новоизбраният Екзарх. Най-старият митрополит – Видинският Неофит излезе от царските двери, последван от Негово Блаженство. Митрополит Неофит отправи към предстоятеля на Българската църква братски приветствия и благопожелания за бодро и мъдро служене на народа и Църквата, като му даде Екзаршеските отличия: жезъл, бяла епанокамилавка, енголпието и мантията на Екзарх Йосиф I.

След благодарствения молебен отслужен от Негова Блаженство в съслужение с всички Архиереи и представители на епархиите духовни лица, новият Екзарх произнесе първото си архипастирско отеческо слово.

След словото на Негово Блаженство, министър-председателят Кимон Георгиев пръв поздрави новия Екзарх, с когото водили кратък разговор. Сърдечни поздравления поднесоха другите присъстващи министри и официални лица. Богомолците се трупаха около Негово Блаженство, за да получат благословията му.

Трогнат и с вълнение Негово Блаженство Екзарх Стефан благодари на всички за топлите чувства, с които неговите пасоми (бел. ред – Християни по отношение на духовния си пастир; паство.) посрещат избора му. Навън от Храма голямо множество причака Екзарха, който благославящ, се отправи за екзархийския дом.

***

София, 22 януари 1945 г. // Негово Блаженство Екзарх Стефан (в мир Стоян поп Георгиев) е роден на 7 септември 1878 година в с. Широка Лъка, Девинско. Първоначалното и прогимназиалното си образование получил в родното си село. Завършил Самоковското богословско училище в 1896 година с пълно отличие. Четири години е бил народен учител.

През 1900 година постъпил в Киевската духовна академия, която през 1904 година завършил с учената степен „кандидат на богословието“. Бил е учител в Пловдивската мъжка гимназия и в Цариградската българска духовна гимназия. Той е запасен офицер. През 1910 година става секретар на Св. Екзархия и приема монашество.

От 1911 година до смъртта на Екзарха, той е бил частен секретар и протосингел на Негово Блаженство Йосиф I, под чийто духовни скути новият Екзарх е укрепнал.

От 1915 година до 1919 година Негово Блаженство Екзарх Стефан специализирал по църковно проповедничество в Женевския университет, а сетне и във фрибургския университет, който завършил с докторат по философия. В 1920 година става епископ и по искане на Лигата на народите и по решение на Министерския съвет, Св. Синод го определил за върховен комисар за делата на руските бежанци. На 26 март 1922 година, той бива избран за Софийски митрополит и от 1923 година до 1927 година е бил и професор в Университета. Негово Блаженство Екзарх Стефан има широки обществени прояви, преминали нашата граница. Основател е на Българския съюз в Швейцария за защита на българските интереси в чужбина. Той е почетен председател на много международни организации, многократен председател на всесветски конференции, представител на Св. Синод по всички международни конференции и събори в Женева, Лозана, Копенхаген, Стокхолм, Уинчестър, Констанц, Берн, Лондон, Сен Беатенберг, Париж, Авиньон, Кембридж и др.

Неговото име е добре известно в целия свят и със словото си е отстоявал народните интереси през всичките политическа завои от войните насам. Автор е на много научни и популярни трудове, много статии, бележки и рецензии. Носител на много наши и чужди ордени.

Друг изключително важен за разрешаване църковен въпрос е вдигането на схизмата, която 73 години действа над БПЦ. Това става с помощта на Руската православна църква, която обещава пълно съдействие пред Вселенската цариградска патриаршия. За целта Екзархийското заместничество е преместено от Цариград в София и по решение на Св. Синод се изпращат митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски, които заедно с Величкия епископ Андрей водят необходимите преговори и  подписват съответните документи.

Така през февруари 1945 г. диоцезът на БПЦ е свит само в държавните граници, но тя пък получава признание на пълната си независимост (автокефалия) и заема място сред семейството на поместните православни автокефални църкви, съставящи заедно Православната църква в световен мащаб.

На 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на османското владичество.

 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Местен фокус

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Проектобюджетите на държавата, на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за следващата година ще бъдат обсъдени на заседание на парламентарнат ...

На днешната дата всяка година Главна дирекция „Гранична полиция“ отбелязва професионалния си празник, съобщиха от пресцентъра на МВР. Днес се навършват 137 години от пр ...

Международният бърз влак №465 (Горна Оряховица 17:35 - Димитровград 21:58) се движи със закъснение от 165 минути след повреда в контактната мрежа, съобщават на интернет страницата ...

Трафикът на границата с Румъния към 18:00 часа е интензивен на граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) "Кардам" и ГКПП "Никопол" на изход за товарни автомобили. Това съобщава ...

Тир и турски автобус с изтъркани гуми блокираха за известно време движението през Пампорово и Рожен, заяви Адриан Петров, заместник областен управител на Смолян. Движението през д ...

               

Интензивен е трафикът за товарни автомобили на някои от граничните пунктове с Румъния, Сърбия и Турция. Това съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) на са ...

И днес остава  в сила ограничението за движение на товарни автомобили с ремаркета и полуремаркета през проходите Рожен и Превала, както и по пътищата Батак – Доспат и Де ...

Всички пътища от републиканската пътна мрежа в област Разград се обработени след падналия снеговалеж и са проходими при зимни условия, съобщи дежурният в Областното пътно управлен ...

Проектобюджетите на държавата, на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за следващата година ще бъдат обсъдени на заседание на парламентарнат ...

В природен парк „Витоша“ са опесъчени двата планински пътя- кв.“Бояна“ –Златните мостове и кв.“Драгалевци“ – хижа „Алеко&ldquo ...