21:20 | Контекст

20:46 | Сфера

20:07 | Сфера

2893

На 26 март 1913 г. (нов стил) Втора българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, превзема турската крепост Одрин. Тя е една от най-устойчивите крепости в Европа.Реките Марица, Тунджа и Арда са допълнителни препятствия към инженерните съоръжения, строени по германски фортификационен проект.

Стела Филипова | 26 Март 2025, 07:00 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Операцията се провежда под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. Обсадата на крепостта започва през октомври 1912 г., в началото на Балканската война като до средата на ноември е обкръжена. Реките Марица, Тунджа и Арда разделят обръча на обкръжението на четири сектора - Източен, Южен, Западен и Северозападен. Основните сили са съсредоточени на Източния сектор с главнокоманващ генерал Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов. След успешната атака на 25 март 1913 г. (н. ст.) следва и решителният пробив на Източния сектор, който настъпва след изненадващи нощни действия, в резултат на което на 26 март (н. ст.) крепостта капитулира и Шукри паша (ръководи потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г.) заедно с целия гарнизон се предава.

В Одринската опрация са приложени редица новости в българското военно изкуство, като бойна авиация, щурмови команди, огневи вал и др.

Превземането на Одрин е решителният удар срещу Османската империя, който води до края на Балканската война. Обсадата и щурмът са с цената на общо 18 282 убити, ранени, безследно изчезнали. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. 

съобщава в своя бюлетин за атаката и превземането на Одринската крепост:

13 март 1913 г. (26 март н. ст.), гр. Димотика 

Официален бюлетин по атаката на Одринската маневрена крепост:

Димотика, 19 март 1913 г. // Крепостта Одрин в последно време бе обърната в модерна крепост, с модерно въоръжение. Течението на трите реки: Арда, Марица и Тунджа, разделя крепостта на 4 естествени вектори: източен, южен, западен и северен. В източния сектор са въздигнати 14 форта и 25 дълговременни батареи; в южния - 4 форта и 13 батареи, в западния - 2 форта и две батареи и в северозападния сектор - 7 форта и 36 батареи. Тъй щото фортовият пояс на крепостта има 26 форта и 74 дълговременни батареи. Броят на гарнизона, по всички данни, изглежда, че не е бил по-малък от 75 000 души, с 200 крепостни и около 450 - 500 полски оръдия.

Против крепостта, отначало и до край, действаше Втората армия на генерал Иванов. След пълното обкръжение на крепостта и организирането на блокадната линия, частите от Втората армия бяха разпределени между секторите, въз основа на следната оценка: Поради достъпността към фортовата линия, по близостта на последната до вътрешността на крепостта, по сравнителната леснота за приготовлението и изпълнението на атаката, източният фронт на Одринската крепост бе избран за фронт на атаката, а североизточния му ъгъл (форта Айвазбаба и съседните два на юг до Кестенлик и на запад до Таш-Табия) за пункт на решителна атака. Тази оценка се постави като основа за разпределението на войските между секторите, а особено на обсадната артилерия.

На второ място следваше южния сектор, а на трето - западния и северозападния.

Източен сектор (Генерал Вазов). В момента на атаката, този сектор, предвид на неговото предназначение да играе решителната роля, беше усилен до 7 наши пехотни бригади или 14 пехотни полка, с 22 полски скорострелни батареи (83 оръдия). Независимо от това, тук се инсталираха трите големи обсадни батареи от нашите обсадни оръдия.

Първата група (северната) имаше 34 крепостни оръдия; втората група (североизточната) имаше 34 оръдия и третата (източната) - 30 оръдия, или всичко 98 обсадни оръдия. Всичките обсадни батареи бяха поставени на разстояние от по 4 километра - което твърде улесни задачата на батареите, без да става нужда да сменяват в последствие позициите си.

Южен сектор (Генерал Кирков). През всичкото време на обсадата, този фронт се заемаше от 2 наши пехотни бригади, с 12 полски скорострелни батареи. Независимо от това, на този фронт бяха монтирани сръбските обсадни оръдия, на брой 28.

Западния сектор бе завзет от 3 полка от сръбската дунавска дивизия 2-ри призив, под началството на генерал Рашич - със своята полска артилерия. Обсадната артилерия на този сектор не е дадена предвид третостепенното му значение.

Северозападния сектор се завземаше от Тимошката сръбска дивизия, 1-ви призив, под началството на генерал Кондич, в състав: 4 пехотни полка, с артилерия, и 6 обсадни оръдия. Съвместно с Тимошката дивизия, на крайния ляв фланг на сектора действаше нашия 55 полк, с едно артилерийско отделение от 11 дивизия.

Двете сръбски дивизии бяха поставени под началството на командващия Втората сръбска армия, генерал Степанович, а последния - под началството на командващия обсадната армия, генерал Иванов. Така щото, обсадната армия се състоеше от 120 000 наша войска с 330 наши оръдия и 40 000 сръбска войска, с 98 сръбски оръдия. На 10 март (23-ти по н. ст.), 7 часа вечерта, се даде по телеграфа от Главната квартира следната директива на командващия Втората армия: „Втора армия, утре 11 март, с войските от източния сектор, да атакува и заеме предните позиции на противника в този сектор. Всички останали сектори да поддържат тая атака с едно енергично настъпление. Командващият Втората армия от своя страна, същия ден в 11 часа и половина вечерта, издаде следующата заповед по втора армия: „На поверената ми армия се възлага задачата да заеме предните позиции на противника и да го отблъсне зад фортовата линия, за което заповядвам: 1-во. Утре, 11 март, 1 часа след пладне, да се почне артилерийската подготовка, с всичката обсадна и полска артилерия във всички сектори. 2-ро. През нощта на 11 срещу 12 март, пехотата, под защитата на обсадната и полска артилерия, да настъпи и на разсъмване да заеме предните позиции на противника, според както е указано в директивата ми от 1 март т.г.“

Операциите

На 11 март в 1 часа след пладне се почна общата артилерийска подготовка от всичките сектори, с всичките обсадни и полски артилерии. Подготовката се продължи до 8 часа вечерта. Противника отвръщаше с всичката си крепостна артилерия. Прекратяването на бомбардировката от източния и южния сектори към 8 часа вечерта е направено с цел да се даде възможност на нашите атакуващи колони да заемат по-спокойно и в ред своето изходно положение. За атаката на предните позиции и да въведат в заблуждение противника, въобще, артилерийският двубой през този ден се води с пълна енергия, в течение на 7-8 часа.

12 март. През нощта на 11 срещу 12 март, към 3 часа и половина нашите пехотни части от източния сектор начеват настъплението си към Кум-дере, което преминават в 4 ч. и 15 м. сутринта. Противника посрещна настъпващите колони със силен пушечен и артилерийски огън. В същото време, нашата артилерия откри огън срещу предните турски позиции. Под защитата на артилерийския огън, пехотата настъпи смело напред и на разсъмване, атакува противника на нож и завзе предните му позиции. Турците отстъпиха на главната си фортова линия, а нашите войски от източния сектор заеха предните турски позиции…На предните позиции, нашите войски заловиха 12 оръдия и 300 пленници.(…)

Поставената задача - завладяването на предните позиции пред източния сектор и отхвърлянето на противника зад фортовата му линия, бе постигната и частите от източния сектор захващат да се затвърдяват на тези позиции. Със завладяването на предните позиции се начева систематическа борба за добиване надмощие над артилерията и за разрушаването на фортовете. През целия ден, артилерийския двубой се води с най-голяма интензивност. По един пояс от 50 километра около Одрин, се пръскаха ежеминутно с хилядни снаряди, които разрушаваха укрепленията и оръжията деморализираха защитниците им и предвещаваха близкия край на крепостта. Под този адски артилерийски огън, пехотата бодро крачи напред и към 10 часа вечерта се спира на 200-300 крачки пред фортовата линия на източния сектор. Последния момент, момента на щурма, настъпва. Артилерийското надмощие на нашата артилерия се чувства вече тъй като много турски батареи прекратиха отбраната си. Нашата пехота залавя още 1000 пленници и 20 оръдия, от които 7 веднага обръща с гърлата към противника.

Артилерията продължава да гърми и разрушава окончателно поколебания защитник на крепостта. Пехотата реже и унищожава всички изготвени препятствия за да си отвори свободен достъп до фортовата линия. При този непоколебим устрем напред, при това геройско държане на нашата храбра пехота и разрушителната способност на могъщата артилерия, в 4 часа след пладне, на 12 март, се даде следващата къса заповед: „Фортовата линия на източния сектор да се нападне и завладей.“

На смелата заповед на главнокомандващият, нашите войски отговориха с една смела атака, която ще остане паметна в нашата история и с която справедливо ще се гордее армията ни. И тъй: на 12 март вечерта, положението беше следното: На източния сектор войските се намират на разстояние 200 - 300 крачки от фортовата линия; в южния сектор се води една ожесточена борба, гърди в гърди, за превземането на Токат-баир; сръбската дунавска дивизия през целия ден възобновява усилията си за завладяването на Папаз-тепе, а Тимошката сръбска дивизия остава в същото положение, което заемаше и сутринта.

13 март. През цялата нощ се води една жива артилерийска стрелба от двете страни нашата пехота след унищожаваното на изкуствените препятствия и с изгряването на месечината, под защитата на своята могъща артилерия, се хвърля на нож и постепенно завладява фортовете на целия източен сектор.(…)

В това време, когато пехотата настъпваше напред, придружаващите я полски батареи следваха непосредствено подире й, а на 100 - 200 крачки по-назад - гаубичните батареи, които със завладяването на фортовата линия, веднага се затвърждават на нея и зачеват една ожесточена стрелба против отстъпващите към града турски войски. Към 7 и половина часа сутринта, цялата фортова линия на източния сектор бе завладяна от българските войски, които наченаха да преследват енергично отстъпващите турци към северозападния сектор, който още се държеше. Към 9 часа преди пладне се започна обстрелването в тил и на този сектор от нашите гаубични батареи. Шукри паша, виждайки безизходното си положение, дава заповед за подпалването на складовете в югозападния сектор. Към 10 часа преди пладне, нашите войски от източния сектор завладяват града по левия бряг на Тунджа и към 12 часа по пладне топовната стрелба по цялата линия започна да утихва.

В южния сектор, боят продължава до 11 часа преди пладне, а в западния сектор до 12 часа по пладне. Към 1 часа след пладне не се чуваха вече никакви гърмежи. В 1 и половина часа Шукри паша се предаде на командващия обсадната армия, генерал Иванов.

И така, в 1 часа след пладне на 11 март, бе дадена първия изстрел, сигнала за атаката. Към 1 часа след пладне на 13 март, се дава последния изстрел. Тъкмо 43 часа се води една ожесточена борба, борба на живот и смърт, между обсадители и обсадени, когато към 1 часа подир пладне, над гордата Одринска крепост, се издигна българското трицветно знаме. Този момент историята ще запише като момент от който Одрин принадлежи на България.

Атаката на Одрин коства 10 - 11 хиляди храбри български синове и 1200 такива на съюзната сръбска армия.

В Одрин българската армия плени около 14 паши, 2000 офицери, 60 000 долни чинове, залови 16 знамена, 600 оръдия, много бойни припаси и пр.

***

Специалният пратеник на агенция Хавас в Одрин съобщава с вчерашна дата:

Париж, 19 март 1913 г. /Хавас/ Колкото повече населението се окопитва и успокоява, живота захваща да тече толкоз по-нормално. Спомените от обсадата се проясняват и оформят. Между тях има такива, които поотделно взети изглеждат маловажни, но групирани, дават понятие за чувствата, вълненията и живота на населението през 5-месечната обсада. Ето някои случайни спомени на безпристрастни и достоверни очевидци, някои от разказите, които слушах.

Още в началото на военните действия, подир първите несполуки последвало общо разочарование и отчаяние в Одрин. Ако това е плана на фон дер Голц (Колмар фон дер Голц, немски офицер, съветник на османската армия – бел.ред.), казвали офицерите, много хубав план; още един такъв и можем да си съберем багажите за Багдад. Материалът бил твърде лош; всички германски хирургически инструменти били негодни за употребление…за зашиване на рани. Иглите от турските болници се чупели. Гарнизона съвсем не бил, както изобщо се мислеше в Европа, съставен от добри елементи; особено дошлите от Гюмюрджинско войници били недисциплинирани и страхливи. Военната администрация съвсем не била на висотата на задачата си.

Узнало се, че 70 вагона сол и 150 вагона захар, които били готови в Дедеагач за изпращане тук в момента на войсковото съсредоточаване, били съвсем забравени.(…)

Гръцкото население в Одрин започнало още от началото да действа против турците. Последните искали да обесят четирима жандари-християни, които бележели колко коли и какви товари минават по моста на Марица, за да уведомят за това обсадителите. Други кореспондирали с обсадителите, посредством светли знаци; други, зачислени насила във войската, отказвали да стрелят срещу своите братя, а стреляли във въздуха.

Други евреи и мюсюлмани, които не били никога упражнявани във военното изкуство и не умеели да си служат с оръжие, били уволнени от самите турци.(…)

В самия Одрин войниците трябвало да чакат по две денонощия докато си получат хляба. Много офицери, признавайки качествата на Шукри паша, който работил много и водел твърде редовен живот, упреквали го, че не надзирава достатъчно интендантската служба и не наблюдава лично войниците. Шукри паша бил твърде резервиран и не съобщавал никому своите проекти. „Ако узная, че ризата ми научава тайните на сърцето ми, ще я изгоря“, казал той един ден. А друг път: „Града няма да се предаде, докогато остане комат хляб и конска нога.“ Направен бил два-три пъти опит за бунт против него. Шукри бивал винаги предупреждаван и даже заповядал да застрелят трима офицери, привърженици на идеята за предаването на града.

Пуснатите от български аероплани манифести, произвели силно впечатление. Също и речта на Поанкаре през декември. Младотурците били едновременно отчаяни и разярени; някои казвали, че на тази реч щели да отговорят след войната с повдигане на въстание в Алжир; други - че ако нямало тука френски лечебници, щели тутакси да отговорят.

Най-уморително за гарнизона било примирието. Под предлог, че през туй време войниците нямали толкова тежка работа, дажбата им била намалена; а през това време, българските влакове натоварени с провизии за Чаталджа минавали покрай гарата и гладните турски солдати ги гледали. Мнозина запазили за това такъв спомен и такова озлобление, че по-късно, когато се разболели, искали в трескавото си бълнуване да скачат от леглата във френската лечебница, за да спрат българския трен. Българските войници, които придружавали влаковете отправяли понякога към обсадените цивилни и военни, които ходели да ги гледат шеги, от които турците се чувствали оскърбени. Станало било шеговит обичай да се канят на обяд на гарата от миризмата на българска сланина… Това непрестанно и бавно минаване на тренове, които вървели с бързината на пешеходец, именно най-много деморализирало войската и населението в обсадения град. Покрай това, из града се разказвали и някои смешни приключения с тогоз-оногоз. Например, един арменец, който криел припаси у дома си, заплашен от обиск, заповядал на слугата си да хвърли в герана 2 чувала с картофи. Слугата, по погрешка, вместо картофи, хвърлил два чувала сол. Дохождат сеймените, намират картофите и ги вземат. Арменецът отчаян. След като си отиват стражарите, той иска обяснение от слугата и последният му казал, че хвърлил два чувала в герана. Ала, ново отчаяние и нов гняв: оказало се, че в герана били хвърлени 2 чувала сол. Гневни викове и плач. Отведнъж, обаче, арменеца се успокоява, тича до герана, изважда една кофа вода, сръбва малко, направя една гримаса и тутакси се утешава; събира всички съдове от къщи, напълня ги със солена вода и продава на съседите. Тъй като солта била вече рядкост в града, той си продавал солената вода по три гроша оката.

Между войниците без малко щял да избухне бунт, защото не им давали тютюн, макар че имало, но не бил нарязан. Тогава режията (тютюнева монополна управа – бел. ред), която имала само четири машини тютюно-резачки, обявила, че плаща по 30 гроша дневно и дала и други облаги на контрабандистите, които дойдат със своите ножове да работят за нейна сметка. Три часа подир издаването на туй обявление, чиновниците от режията се слисали, като видели 80 машини, донесени от стеклите се от всички краища на града контрабандисти, които се надварвали да й ги предлагат.

Но най-интересен е разказа за двама евреи, които зачислени насила във войската и след като плакали много при раздялата със семействата си, полека-лека се успокоили и най-сетне намерили да си изберат пушка, като казвали, че всички, които им давали не били добри, с тях било вече гърмяно: „Ние искаме добри пушки, съвсем нови, за да бъдем сигурни срещу тези кучета-българите“. Обсипани били с комплименти.  Извадени били от един сандък две нови, лъскави пушки за тези „газии“ и „арслани“ (храбреци и лъвове). Тръгва войската в бой. Двамата храбри евреи, при един сгоден момент, се втурват срещу българите, хвърлят се в краката им и викат: „Ето, ето, господа, нашите пушки са съвсем нови! Ние не сме искали да стреляме ни един куршум срещу братята българи, нашите храбри освободители. Ето, вижте, ако не е истина, убийте ни.“

Това бе узнато от един български офицер, през време на примирието.

***

Телеграфират от Цариград

Ето текста на връчената от посланиците на силите нота на турското правителство:

Виена, 19 март 1913 г. // Долуподписаните посланици имат честта да уведомят Императорското Отоманско Правителство, че силите, чиито посредничество Турция е приела, са се съгласили да предложат на воюващите държави следните предварителни условия:

1/ Границата на Отоманската империя в Европа ще бъде теглена по права линия от Енос до Мидия. Всички територии на запад от тази линия остават на съюзните държави, без Албания, разграничението и управлението на която силите си запазват да определят

2/ Решението на въпроса за Беломорските острови се предоставя на силите.

3/ Турция да се дезинтересира напълно от о. Крит.

4/ Силите не могат да погледнат благоприятно на искането за военно обезщетение. Те допускат щото воюващите страни да вземат участие в разискванията на международната комисия в Париж за справедливо участие на съюзните държави в отоманския публичен дълг и във финансовите тегоби на териториите, които ще им бъдат дадени.

5/ Тутакси подир приемането на тези предварителни условия за мира, на военните действия трябва да се тури край.

Министерският съвет, свикан снощи късно в Портата, се занима с нотата и отговора й.

Одрин е под контрола на България четири месеца. Избухването на Втората балканска (Междусъюзническа) война и нейният развой принуждават българската администрация да изостави Одрин без бой. Последните български представители напускат града с влак сутринта на 22 юли 1913 г.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Сфера

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Общински съветници в Столичния общински съвет (СОС) посетиха Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) в село Яна. Председателят на групата на ГЕРБ-СДС и член на Комис ...

Експертите на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Русе съставиха и връчиха акт за установяване на административно нарушение на „Оргахим Резинс“ ...

Във Видин няма регистрирани случаи на менингококови заболявания за последните 10 години, съобщи директорът на дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионалната здра ...

Изпълнихме си обещанието да организираме отворен, честен и прозрачен конкурс за нов главен архитект. Това каза пред журналисти кметът на София Васил Терзиев след продължилото над ч ...

Двама души са задържани в полицейския арест за шофиране под въздействието на кокаин през последните три дни, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция (ОД) на МВР във Видин. П ...

               

При тежка катастрофа в Плевенско пострадаха 12-годишно момиче и 57-годишен мъж. Това съобщи говорителят на Областната дирекция на МВР старши експерт Мариана Цветкова. Сигналът за ...

Протестиращи затвориха за кратко пътя Кърджали – Хасково в района на село Перперек, а сигнал за затворения път е получен в късния следобед днес, съобщиха за медиите от регион ...

Необходимите средства за операция на 22-годишния Християн Илиев от Лом са събрани в последните няколко дни, съобщи бабата на момчето д-р Ели Дафинкичева, която от много години рабо ...

За първи път на летището във Варна днес кацнаха пътници, пристигащи с директен полет от Абу Даби. Директорът на аеропорта Димитър Костадинов посочи, че със самолета на компанията " ...

В Свищов се състоя публично обсъждане на проекта за бюджет на Общината за 2025 г. На него присъстваха представители на общинското ръководство, кметове на кметства, ръководители на ...