18:33 | Сфера

17:25 | Местен фокус

17:19 | На преден план

2494

Тя разказа, че масовата миграция на българи в Канада започва в началото на XX век, като основната част мигранти идват най-вече от териториите, останали извън пределите на България.Освен тях мигрират и стотици други българи, търсещи работа и по-добри условия на живот. Заселват се предимно в Торонто и други градове в провинция Онтарио, където индустрията е добре развита.

Стела Филипова | 06 Юни 2025, 16:45 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Тя разказа, че масовата миграция на българи в Канада започва в началото на XX век, като основната част мигранти идват най-вече от териториите, останали извън пределите на България. Освен тях мигрират и стотици други българи, търсещи работа и по-добри условия на живот. Заселват се предимно в Торонто и други градове в провинция Онтарио, където индустрията е добре развита. Според преброяването от 1941 г. броят на жителите в Канада, заявили българска идентичност, е 3260 души, като от тях 2555 живеят в Онтарио. 

„В условията на мултинационалното канадско общество нашите сънародници успяват до голяма степен да запазят етническото си самосъзнание, поддържат връзки с българите в САЩ, създават общи организации и печатни издания. Изграждат се десетки благотворителни, отраслови, културни и други организации. Едно от тях е създаденото преди 80 години Радювенско селско спомагателно дружество „Прогрес“ в гр. Торолд, провинция Онтарио, Канада“, посочи Петрова.

Тя добави, че по данни от документи на дружеството, съхранявани в Държавен архив – Ловеч, за периода от 1928 г. до 1945 г. на територията на Канада живеят 103-ма емигранти от ловешкото село Радювене. На 6 юни 1945 г. в дома на Недялко Недев в гр. Торолд част от тях основават спомагателно дружество за събиране на средства от дарения, членски внос и други инициативи, с които да се подпомагат животът и развитието на родното им място. За председател на дружеството е избран Илия Петков, а секретар е Недялко Недев. В състава на контролната комисия влизат Данчо Недев, Вълко Христов и Минчо Петров. На учредителното събрание са определени размерът на членския внос от 1 долар на месец и датата 1 юли за провеждане на пикник с лотария, приходите от която да са в полза на дружеството.

Около месец по-късно, на 30 юни, се провежда извънредно събрание, на което присъстват и техни съселяни, дошли от Торонто – градът, населен с най-голямата колония български емигранти в Канада. Един от важните въпроси, обсъдени на това заседание, е дали членският състав на дружеството да се формира само от радювенци, живеещи в гр. Торолд, или в него да се приемат и техни съселяни, живеещи в други канадски градове. Всички присъстващи изразяват съгласие, че дружеството трябва да е отворено за всеки радювенец, желаещ да стане член, независимо от това къде живее.

Освен мъже в дружеството могат да членуват и жени, като определеният за тях членски внос е 50 цента на месец. Важно условие е възрастта на всеки новоприет член да не надвишава 60 години. В случаите, когато някой от вече приетите членове навърши тази възраст, той се обявява за „почетен“ и не е задължен да плаща членски внос. В края на 1945 г. броят на действителните членове е 35 души, като през годините нараства почти двойно. 

„Оформянето на дружеството като самостоятелен субект поставя на дневен ред и въпросите за изработването на устав, печат и откриването на собствена банкова сметка. Предложени са няколко варианта на устав, като първият е на Загоритското спомагателно дружество „Мир“, основано на 15 декември 1918 г. от български емигранти в Торонто. Загоричане е село в Западна Егейска Македония. По гръцка статистика от 1905 г. в него живеят 2500 българи. След Балканската война през 1912 г. селото преминава под юрисдикцията на Гърция, в резултат на което голяма част от българското население се изселва у нас или мигрира на Запад. Вторият предложен за разглеждане устав е на спомагателното дружество, основано от български емигранти от с. Дъбене, Карловско. В крайна сметка е приет уставът, разработен от Стойко Ненчев, а на Едрю Христов е възложено да организира отпечатването на 100 броя от него. За съжаление във фонда на дружеството не е запазен нито един екземпляр от устава“, разказа началникът на Държавен архив - Ловеч.

Отново по предложение на Стойко Ненчев дружеството приема името „Прогрес“, изписано в средата на печата, чийто дизайн е с елипсовидна форма и надпис Raduvenian benefit associdtion PROGRESS Toronto, Ont., Canada. 

На името на дружеството е открита сметка в клона на Канадската търговска банка в Торонто. Чрез общо гласуване са определени трима от членовете, имащи право да внасят и теглят пари от банката, като наличността в касата на дружеството не може да надвишава 20 долара. 

В началото на всяка календарна година се провежда общо събрание, на което контролната комисия представя отчет за финансовите постъпления и разходи и чрез гласуване се избират нов председател на настоятелството, касиер и състав на контролната комисия. За патронен празник на дружеството е определен 30 септември.

На 1 юни 1945 г. дружеството провежда първия си благотворителен пикник с лотария, като реализираният приход от него е 170,47 долара. Освен традиционните ежегодни пикници, които се организират в началото на лятото, благотворителни събирания се правят на Петковден, Коледа и други празници. Обикновено се провеждат на места, известни със забележителностите си и атрактивни туристически дестинации - Сент-Катаринс, Ниагарският водопад и т.н. Обяви и информация за събитията се публикуват във вестник „Ново време“ - печатен орган на българската емиграция в Торонто. Поканват се не само членове на дружеството, семействата им, близки и приятели, но и техни съселяни, живеещи в други градове в Канада и САЩ. 

„Обикновено на тези събирания традиционното меню е агнешко печено. Празниците преминават с много веселие, музика, народни хора, танци и добро настроение и завършват с обща фотография на всички присъстващи. Приходите от продажбата на храна, напитки, лотария, както и от дарения се отчитат в полза на дружеството“, каза още Павлина Петрова.

На 11 април 1947 г. в бр. 37 на в. „Ново време“ е отпечатан доклад за двегодишната дейност на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“, изнесен от председателя Добри Ненчов на годишното отчетно събрание. Дефинирани са двете основни идеи за създаването на дружеството - събиране на средства за подпомагане на село Радювене в народополезни начинания, които да оставят спомен за емигрантите, напуснали родния си дом, и подпомагане при необходимост на членове на дружеството. Наличността от събраните до края на 1946 г. средства от членски внос, дарения и благотворителни мероприятия е 1189,71 долара. 

Началникът на Държавен архив – Ловеч каза, че първата благотворителна инициатива за село Радювене е през 1946-а – годината, останала известна в историята с продължителния глад. Събрани са 450 долара, които са изпратени в помощ на бедните. До 1953 г. със средства на дружеството е построен паметникът на загиналите партизани, за който са събрани и изпратени 120 долара, купен е киноапарат за 2326 долара и годишен абонамент на читалището за вестник „Ново време“, отпечатван в Торонто; купен е часовник с камбана за 2060 долара.

„По това време се появяват и първите явни разногласия между членовете на дружеството. На годишното събрание, проведено на 20 април 1952 г., Илия Петков отказва да даде отчет за постъпилите и изразходваните парични средства в касата на дружеството, както и да предаде сметководната книга, в резултат на което той и още трима членове са изключени. Това донякъде подронва авторитета на дружеството и намалява доверието в него. През следващите години броят на членовете постепенно намалява, а дейността му замира“, описа събитията от онова време Петрова.

На 21 ноември 1955 г. се провежда последното общо събрание на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ - Торолд, на което е взето решение за преустановяване на дейността му. Финален благотворителен жест е изпращането на 500 долара на кмета на ловешкото село с препоръка парите да бъдат употребени за изграждане на кула за часовника, купен преди това със средства на организацията.

Архивът на дружеството е съхранен благодарение на последния му секретар Илия Кочов, който през 1980 г. го предава на кмета на село Стояново (днешното Радювене – б.а.), посочи Павлина Петрова. Тя допълни, че в Държавен архив – Ловеч документите постъпват през 1988 г. и са регистрирани във фонд № 1170. Запазени са протоколните книги от общите събрания на дружеството, кореспонденция между Канадската банка в гр. Торолд, Българска народна банка – клон Ловеч, и кметството в село Радювене за преведени суми; благодарствени писма от кмета на селото и читалището за изпратените дарения; списъци на членовете на дружеството, дарители и др. Сред материалите са печатът на дружеството и групова снимка от 1945 г., направена по време на благотворителен пикник в Сент-Катаринс, Канада. Документите обхващат периода 1945 – 1982 г. и според началника на Държавен архив – Ловеч са ценен източник на информация за живота и дейността на българската емиграция в Канада.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини На преден план

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Винопроизводители от цялата страна представят в Казанлък продукцията си в рамките на 14-ото издание на фестивала на виното розе Rose Wine Expo, което беше официално открито тази су ...

Видин е домакин на международна изложба за кучета от всички породи и на специализирана клубна изложба за българско овчарско куче „За купата на кмета на община Видин”. В ...

Началото на нетрадиционен базар – на стоки, произведени от млади ентусиасти, избрали да живеят на село и да произвеждат храната си сами там, беше открит днес в невестинското ...

Към този момент се прави връзка с роднините и близките на хората, настанени в незаконните домове за възрастни хора в мъглижкото село Ягода, област Стара Загора. Това каза пред журн ...

Столичният общински съвет (СОС) ще обсъди нови правила как да се избират имената на спирките на наземния градски транспорт. Това съобщиха от пресцентъра на СОС. Общинските съветниц ...

               

Възстановено е движението по пътя Чомаковци - Червен бряг, което беше ограничено заради катастрофа, съобщиха от Агенцията "Пъна инфраструктура" Инцидентът стана между микробус и ле ...

Президентът Румен Радев ще бъде последователно на официални посещения в Казахстан и Узбекистан от 9 до 11 юни, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. В рамките на двете в ...

Водещи български и японски учени участваха в Международния симпозиум “Храни, наследство и културна дипломация: Ролята на гастрономията в съвременния туризъм“, който се ...

Легендарният пилот от Формула 1 Дейвид Култард, изкачвал се над 60 пъти на подиума за награждаване, заедно с младата българска надежда в автомобилните спортове Никола Цолов ще пока ...

Музеят на фотографията в Казанлък беше домакин на инициативата „Фотографите готвят“, организирана от Кулинарните фестивали на България в партньорство с културния инстит ...