06:50 | Сфера

12:22 | В детайли

12:14 | Основна линия

593

Председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, като изтъкна, че тя е "много динамичен показател и сложен за изчисление".Той изрази надежда, че няма да има спекула преди влизането ни в еврозоната, което, по думите му, е единствената опасност в българските условия.

Кирил Стойчев | 25 Юни 2025, 07:00 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

По думите на председателя на НСИ инфлацията ще се повлияе от повишената цена на електроенергията от юли, но зависи и от много други цени и условия. Несигурната международна обстановка в Близкия изток, например, също е фактор. Не се знае как ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени, каза председателят на НСИ в интервю по повод днешния Ден на българката статистика, в който се чества 145 години от създаването на статистическата институция в България.

НСИ има готовност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 г. да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за нивото на инфлацията. Това наистина са само оценки, но те ще бъдат много близки до окончателните данни за инфлацията, допълни председателят на НСИ. След влизането на страната  еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се ползват същите потребителски кошници и методология, каза доц. д-р Атанас Атанасов.

По темата за изчисляването на регионална инфлация председателят на НСИ изрази надежда до края на годината да бъдат сключени споразумения с достатъчно много от големите търговски вериги. Едва когато имаме необходимия минимум данни, за да получим инфлация на някакво регионално ниво, ние ще можем да произведем данни за всички региони, каза доц. д-р Атанас Атанасов.

Днес е по-добре от вчера

Председателят на НСИ заяви, че в момента икономиката на страната е най-силна. Само за сравнение, реалният БВП (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от средния реален годишен БВП през 90-те години, каза доц. д-р Атанас Атанасов. Според него усещането у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по миналото, че по време на тоталитаризма е "било по-добре", е измамно и просто не е вярно. Чисто психологически това е просто носталгия към времето, когато са били млади, допълни председателят на НСИ. Той приведе пример с данни за показателя за покупателната способност на българите и в частност за дела на разходите за храна. Колкото този дял заема по-малко от общите ни разходи, толкова повече пари ни остават за други неща – жилище, транспорт, развлечения, екскурзии и др. , каза председателят на НСИ и изтъкна, че делът на разходите за храна непрекъснато намалява, като през 2020 г. става 30 на сто, а през миналата година този процент е бил рекордно нисък - 28,7 на сто.                                     

Изкуственият интелект и статистиката

Изкуственият интелект има все по-голямо приложение в статистиката, в дейността на национални статистически институти в Европа и света. Важно е да се разбере правилно неговата роля в работата на статистическите офиси – изкуственият интелект не замества традиционната статистика, а я допълва и усъвършенства, като позволява по-бързо, по-точно и по-гъвкаво извличане на информация от големи масиви от данни, каза председателят на НСИ. И докато изкуственият интелект все още не е в достатъчна степен "обучен" и в много от случаите "халюцинира" (измисля си) отговор, НСИ е все по-близо до разработването на чатбот на сайта, за да можем още по-достъпно да намираме всякаква статистическа информация.                                                                                                                         

Следва пълният текст на интервюто:

Господин Атанасов, на 25 юни отбелязваме Деня на българката статистика, а НСИ чества 145-годишнината от създаването на статистическата институция в България. Кои са най-важните моменти от историята на страната за този период в цифри? 

Статистическата институция има много богата история. Да, тя пази данните от 1880 година, когато е създадена институцията, до днес. Тогава населението е било малко над 3 милиона души, то достига почти 9 милиона през 80-те години на 20 век, а сега населението на България е малко под 6,5 милиона души.

Специално за основните макроикономическите данни динамичният ред започва от 90-те години, когато в страната е въведена Системата на националните сметки. Преди това по време на социализма за инфлация не се е говорило много и тя не се е измервала. Въпреки че държавно контролираните цени са се повишавали и статистиката ги е следяла. Но ако говорим за най-новата ни история на прехода, брутният вътрешен продукт намалява драстично през 1997 г., когато беше хиперинфлацията и след това започва постепенно да расте. Само за сравнение, реалният БВП (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от средния реалния годишен БВП през 90-те години. Може да се каже, че икономиката на страната в момента е най-силна. И усещането у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по миналото, че по време на тоталитаризма е "било по-добре", е измамно и просто не е вярно. Чисто психологически това е просто носталгия към времето когато са били млади. 

И през 2024 г. статистиката отчете, че България е в групата държави от ЕС с най-ниски цени, като ножицата към средното равнище в Общността постепенно се затваря. Кога според Вас ще стигнем средноевропейското равнище на цените и на покупателна способност на българските граждани?

Не бих искал да правя прогноза кога ще стигнем средноевропейското равнище. НСИ не прави прогнози, за да не ни обвиняват после, че си ги "сбъдваме". 

Данните в последните години показват ръст на доходите, разбира се и на цените. Но доходите растат с по-висок темп от средноевропейските. Последните данни на Евростат, които излязоха миналата седмица за фактическото индивидуално потребление, показват, че България се оттласква от последното място в ЕС и вече задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние вече сме на 74 процента от средноевропейското потребление. 

Ако погледнем данните от най-старото изследване на НСИ – за доходи, разходи и потребление на домакинствата, може да сравним например разходите за храна като дял от общия разходи на хората през годините. Това е много добър показател за покупателната ни способност, тъй като разходите за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разходи, толкова повече пари ни остават за други неща – жилище, транспорт, развлечения, екскурзии и др. Например през 60-те години доходите за храна са били около 43 на сто от общите разходи, през 70-те години има леко намаление и става около 40 на сто, през 1980 г. отново се вдига до 42,6 на сто, след това има намаляване и през 1990 г. общите разходи за храна са 36 на сто от всички разходи. След това отново този дял започва да се повишава – 43,3 на сто през 1992 г., 46 на сто през 1995 г. и достига 54,3 на сто при хиперинфлацията през 1997 г. След това, с въвеждането на валутния борд, отново започва намаление – 47,8 на сто през 1998 г., 44 на сто през 2000 г., през 2007 г. с влизането ни в ЕС стига 37,5 на сто. От този момент делът на разходите за храна непрекъснато намалява и през 2020 г. става 30 на сто, а през миналата година този процент е рекордно нисък - 28,7 на сто. 

В момента този показател е на най-ниското си ниво и това означава, че хората могат да отделят средства за други разходи, например за екскурзии и пътуване. Доказателство за това е, че българските граждани могат да си позволят все повече да пътуват, включително и в чужбина – точно това показват и нашите данни за пътувания на български граждани в чужбина, които ние публикуваме всеки месец. 

Какви са очакванията на НСИ за темповете на инфлационните процеси до края на годината? Какво показват данни за другите страни за инфлацията при тях през последните месеци преди официалното им членство в еврозоната? Какъв ще е ефектът върху инфлацията в България от глобалните конфликти, ръста на цените на тока в страната, новата продуктова такса, нарастващите разходите за заплати? 

Тук отново отиваме към прогноза, която ще се въздържа да направя. Инфлацията е много динамичен показател и сложен за изчисление. Тя ще се повлияе от повишената цена на електроенергията от юли, но зависи и от много други цени и условия. Несигурната международна обстановка в Близкия изток, например, също е фактор. Не се знае как ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени. Но аз се надявам, че няма да има спекула преди влизането ни в Еврозоната, което е единствената опасност в нашите, български условия.

През последните няколко години най-голяма беше инфлацията през есента на 2022 г., когато надхвърли 18 на сто на годишна база, след което започна тенденция към намаление и през последната година се установи на едни сравнително устойчиви нива. Тази тенденция е валидна не само за България, но и за целия Европейски съюз. Надявам се високата инфлация да е останала в миналото. 

Във връзка с членство на България в еврозоната, националната статистика се подготвя за изчисляването на флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за нивото на инфлацията. На какъв етап е процесът? Бяхте казали, че предварителните оценки за инфлацията трябва да бъдат обявени веднага след изтичане на съответния месец. Ясно ли е на коя дата ще се оповестява флаш инфлацията, на коя дата това става в страните от еврозоната?

Да, колегите се подготвят за изчисляването на тези данни. Така, както започнахме да правим експресните оценки за БВП преди години, така сега ще започнем да обявяваме и експресни данни за инфлацията. Това ще се случва на първо число всеки месец след влизането ни в Еврозоната от януари 2026 г.

Това наистина са само оценки, но те ще бъдат много близки до окончателните данни за инфлацията, затова са много важни и ние ще се справим с това. 

Влизането в еврозоната налага ли промяна на голямата и на малката потребителска кошницата, които са в основата на изчисляването на инфлацията?

Не. При изчисляването на инфлацията ще се ползват същите потребителски кошници и методология. Тя и сега е хармонизирана, затова можем да сравним данните с останалите страни от ЕС. 

Всъщност потребителската кошница се променя от началото на всяка година, но тази промяна е минимална и това се прави на база на потреблението на хората, а не заради еврозоната.

Съобщихте, че класификацията, която се използва при изчисляването на инфлацията в Европейски съюз – COICOP, се променя от 2026 г., като ще отразява по-добре съвременните модели на потребление, включително нови категории стоки и услуги. Моля практически да обясните какво ще се случи от догодина – кои ще са новите стоки и услуги?

Да, класификацията беше променена от началото на тази година, като промените се правят, за да се повиши качеството на получените данни.

Например при групата на детските дрехи бяха актуализирани и добавени различни разновидности детски дрехи. Добавени са също някои нови лекарства. 

Това е вече принцип при промяна на методологиите да се търси по-голям обхват на данните и по-високо качество. 

Новото райониране на страната как ще промени плановете на НСИ да отчита регионалната инфлация и откога ще започне изчисляването й? В кои държави от ЕС такава вече се изчислява и какви са ползите за управлението на държава и за хората?

Преди време пред Вас бях казал, че регионалната инфлация е нещо, което много искам да осъществим и за което вече мислим как да разработим алгоритъм, но и то изисква много предварителна подготовка. 

Все още не сме готови. За пример само - в момента нашите анкетьори всеки месец регистрират над 41 000 цени на различни стоки и услуги в 6400 търговски обекта в цялата страна. За да можем да изчислим регионална инфлация, тези числа трябва да се умножат поне по 6, колкото са статистическите райони, или по 4, колкото ще бъдат след утвърждаване на новото райониране на страната. 

Може би хората ще си кажат: "Да, с 4 региона ще бъде по-лесно". Но не е точно така. За регионалната инфлация най-правилният подход би бил да се ползват данни за цените от търговските вериги, защото нямаме достатъчно много хора, които да съберат цените, обхождайки търговските обекти. Ние, както знаете, вече получаваме такава информация от някои вериги, но все още недостатъчно. Водим разговори и с други вериги, но за това е нужно време. Надявам се до края на годината да имаме сключени споразумения с достатъчно много от големите вериги. Едва когато имаме необходимия минимум данни, за да получим инфлация на някакво регионално ниво, ние ще можем да произведем данни за всички региони. 

Но за момента сме се съсредоточили в посока разработването на флаш инфлацията, за която ще имаме ангажимент след приемането на страната в еврозоната, а едва след това ще се работи по изчисляване на регионална инфлация.

Докъде стига надграждането на ЕСТИ с допълнителни модули, един от които е за получаване на повече данни за чуждестранните туристи. Имаше идея като част от усилията за подобряване на данните за вътрешния туризъм, включително еднодневните и уикенд пътувания, да се търси и възможност за използване на допълнителни източници на информация - от Агенция "Пътна инфраструктура" и мобилните оператори – на какъв етап е тя? Докъде стигна уеднаквяването на методологията на НСИ и ЕСТИ за отчитане броя на леглата и нощувките, както и на броя на местата за настаняване. Кога ще стане реалност изследване на цените на нощувките в български хотели, например чрез платформи като "Букинг". Като цяло, след модернизацията, с какви данни в туризма ще разполага страната?

Единната система за туристическа информация се поддържа от Министерство на туризма. Това надграждане, за което има намерения отдавна, започва да се случва. Вече има създадена междуведомствена работна група, която да разработи методика. Надявам се да стане скоро, защото наистина има нужда от по-точни и навременни данни за туристическия бранш.

Но както знаете, в края на миналата година Европейският парламент промени Регламент 223 – който се отнася за статистиката. Според него статистиките вече ще могат да ползват данни от частни държатели. Ние вече водим разговори с мобилните оператори да ни предоставят информация за движението на мобилните телефони. Така ще получим най-точни данни за туристическите пътувания. Дори за еднодневни пътувания до отделни населени места. Отделно имахме и разговор с АПИ за възможностите за използване на данните от ТОЛ системите за статистически цели. 

И това е новият начин за производство на статистика – да се използват данни, които вече са събрани от някого.

Участва ли изкуственият интелект в обработката на данни за статистически изследвания, ако да - за кои, и може ли да кажете дали изкуственият интелект ще замени работата на експертите в статистиката?

Изкуственият интелект има все по-голямо приложение в статистиката, в дейността на национални статистически институти в Европа и света. Важно е да се разбере правилно неговата роля в работата на статистическите офиси – изкуственият интелект не замества традиционната статистика, а я допълва и усъвършенства, като позволява по-бързо, по-точно и по-гъвкаво извличане на информация от големи масиви от данни. В този смисъл и ние не оставаме по-назад с използването на изкуствен интелект. 

Изкуственият интелект е вече навсякъде. Разбира се, и в статистиката започва да се ползва, но все още не е в достатъчна степен "обучен". В много от случаите, когато попитате изкуствения интелект за нещо, ако той няма отговор, той "халюцинира" т.е. измисля си отговор. Затова все още трябва да се проверяват услугите на AI. 

Например, към момента ние използваме изкуствен интелект в дигиталната библиотека на НСИ, като текстовете от нашите издания могат да бъдат превеждани на различни езици. Така потребители извън страната могат да ползват дигиталните ресурси на нашата библиотека без да знаят български език.

Знаете, че преди 1 месец ние изградихме изцяло нов сайт на НСИ, който е с изцяло нов дизайн, потребителски ориентиран и отговарящ на съвременните стандарти. Може би следващата стъпка ще бъде да помислим за чатбот на сайта, който да е базиран на изкуствен интелект. Така още по-достъпно ще бъде намирането на всякаква статистическа информация от потребителите.

Друг голям потенциал има във визуализацията на данните чрез използването на изкуствен интелект. Така могат да бъдат създадени нови и интересни инфографики, чрез които да се представят данните. 

Смятам, че е важно да се полагат усилия в областта на изкуствения интелект, защото там е бъдещето. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Основна линия

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Докладът, който излезе от външната комисия на ЕП, е притеснителен. Това коментира пред журналисти в парламента Атанас Атанасов, народен представител от "БСП - Обединена левица" отн ...

Общинският съвет в Невестино отхвърли предложение за именуване на улици в с. Лиляч. Това стана на днешното заседание, на което кметът на селото Райна Петрова обяви, че местните хор ...

В Харманли се създава доброволно формирование за борба с бедствия и аварии. Това реши на днешното си редовно заседание Общинският съвет. Структурата ще бъде в помощ при спасителни ...

В общинския зоопарк в Хасково започна информационна кампания за вредните и полезни храни за животните. На всички клетки се поставят табели, които указват какви храни са вредни и оп ...

Университетската болница „Св.Марина“ във Варна вече разполага с най-модерната високотехнологична апаратура за миниинвазивни интервенции в областта на травматологията и ...

               

Преобразуване чрез сливане на три общински предприятия в Ямбол предлага кметът Валентин Ревански. Целта е създаване на нова структура, отговаряща за всички видове комунални и обред ...

Със 139 гласа "за“, без против и 11 въздържали се, парламентът прие на първо четен промени и допълнение в Закона за договорите за финансово обезпечение, внесени от Министерск ...

Двама мъже от Сандански са задържани заради насилие над 38-годишна жена, съобщиха от пресцентъра на Областна дирекция на МВР-Благоевград. Със заповед за 24 часа от полицейски служи ...

Докладът, който излезе от външната комисия на ЕП, е притеснителен. Това коментира пред журналисти в парламента Атанас Атанасов, народен представител от "БСП - Обединена левица" отн ...

Общинският съвет в Невестино отхвърли предложение за именуване на улици в с. Лиляч. Това стана на днешното заседание, на което кметът на селото Райна Петрова обяви, че местните хор ...