22:09 | В детайли

20:47 | Основна линия

20:26 | Основна линия

1352

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев, който е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), заяви в интервю , че приемането на еврото е не просто валутна промяна, а стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на България."Само очакваният ефект за националната икономика от спестените разходи единствено от валутна конверсия надхвърля един милиард лева годишно.

Стела Филипова | 08 Юли 2025, 11:32 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Последните решения за приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина ще бъдат гласувани днес от Европейския парламент в Страсбург и Съвета на ЕС в Брюксел след над 20-годишен процес на приближаване на страната ни към валутния съюз. 

С присъединяването си към еврозоната България ще елиминира трансакционните разходи, ще получи достъп до по-евтино финансиране, ще подобри бизнес средата, ограничавайки макроикономическите рискове чрез общоевропейския защитен механизъм, ще намали валутния риск за компаниите, каза Радев.

"Само очакваният ефект за националната икономика от спестените разходи единствено от валутна конверсия надхвърля един милиард лева годишно. Освен това влизането в еврозоната ще даде на страната ни и реалната възможност за пълноценно участие в процесите на вземане на решения по отношение на една от най-влиятелните световни валути, което ще засили политическата тежест както в рамките на Европейския съюз, така и в глобален план. Последното изобщо не е в интерес единствено на бизнеса, то е от полза за абсолютно цялото ни общество, включително и за противниците на еврото – били те искрени или лицемерни", коментира Радев.

"Когато говорим за "ползата за гражданите", трябва да се има предвид, че изброените по-горе предимства са в пълна сила и за тях. Ние много добре знаем и сме го заявили и в меморандума си за сътрудничество с правителството по въпросите на въвеждането на еврото, че страховете на обществото са свързани с това, дали ще бъдат предотвратени евентуалните нелоялни търговски практики и ценови спекулации. Тук трябва да се има предвид, че преобладаващата част от нелоялните търговски практики не произтичат от въвеждането на еврото, а по-скоро се оправдават с него", каза още председателят на АИКБ и ротационен председател на АОБР.

В отговор на въпрос кога най-рано тези ефекти ще бъдат усетени от предприемачите и от хората, съдейки от опита на други европейски държави, извървели пътя към еврото, Радев посочи, че редица от положителните ефекти ще настъпят незабавно. "Елиминирането на трансакционните разходи ще настъпи практически веднага. Намаляването на валутния риск също ще стане факт много бързо. Очаквам положителна перспектива и в оценяването на страната ни от авторитетните кредитни агенции", посочи той. "Именно този процес, повишената атрактивност на страната ни като инвестиционна и производствена дестинация води и до подобряването на бизнес средата. Това откриваме и в практиките на другите европейски държави, ясно е, че никоя от тях не е пострадала от въвеждането на еврото, независимо кога е станало то. Но в крайна сметка разбираеми са притесненията на хората при такава парична промяна", коментира още председателят на АИКБ и ротационен председател на АОБР.

Готовността на бизнеса

Като цяло бизнесът е готов и посреща най-спокойно и най-позитивно в сравнение с всички останали социални групи въвеждането на еврото, каза Радев и изтъкна, че консолидираното мнение на деловите среди за това е положително. Разбира се, има всякакви случаи, в които едни или други предприятия изпитват някакви затруднения, допълни той.

Сред предизвикателствата пред бизнеса Радев посочи такива, които са свързани с актуализацията на софтуерите за управление на продажбите и фискалните устройства в търговската мрежа. "Говорим за регистрираните в НАП фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, които са над 460 000. В повечето случаи актуализацията ще се извърши еднократно и дистанционно, чрез т.нар. втори канал за комуникация с фискалното устройство. В същото време производители заявяват, че за част от устройствата, които функционират в търговската мрежа, ще е необходима подмяна на SD-карта или фискална памет, изискваща физическо посещение - било то на място в търговския обект или в сервизно предприятие, с което търговецът има сключен договор за поддръжка", обясни Радев.

По думите му в процеса на актуализация сервизните предприятия следва да подават електронно уведомление до НАП за всяко обслужено устройство, което създава предпоставки за забавяне, доколкото сървърите на НАП не винаги са в състояние да обработят в реално време всички отправени към тях заявки. Това също е предизвикателство, което трябва да се посрещне адекватно, посочи председателят на АИКБ и ротационен председател на АОБР.

Трето предизвикателство, според Радев, е свързано с това, че предприятията, опериращи в сектор търговия на дребно със стоки и услуги, ще имат важна роля при обмяна на двете валути в периода на двойно обращение. "За тази цел е необходимо те да разполагат с евробанкноти и евромонети преди 1 януари 2026 г. при условията, които ще важат и след тази дата - без такси и комисиони, и по фиксирания курс от 1,95583 лева/евро. Следователно, трябва да имаме адекватно решение на въпроса със стартовите парични комплекти и с поддържането на нужните парични обеми в търговските обекти", каза Радев.

Той изтъкна, че за тези теми вече са информирани държавните институции. Предложили сме и конкретни мерки - всичко това в изпълнение на подписания Меморандум между нас, като работодателски организации, и правителството, каза председателят на АИКБ и ротационен председател на АОБР.

Радев коментира и темата за преговорите по новите американски мита, като посочи, че най-добрият сценарий за България е да не се стига до въвеждане на мита. "Това е постижимо единствено, ако със средствата на много умело водене на преговорите от страна на целия ЕС се стигне до това, което Тръмп нарича "сделка". Не бива да се забравя, че не всички съображения на отсрещната страна в преговорите са в сферата на нашето разбиране за рационалност или поне не всички съображения на Тръмп са от чисто икономически и търговски характер", посочи Радев. "Затова България би трябвало да подкрепя търсенето на приемлива обща позиция на ЕС, с която да се преговаря с американската страна. Всичко друго е илюзорно и най-вероятно би се оказало и много вредно", изтъкна председателят на АИКБ и ротационен председател на АОБР.

Следва пълният текст на интервюто:

АОБР подписа меморандум за сътрудничество с правителството във връзка със защитата на потребителите в процеса на въвеждане на еврото в България. Кои са конкретните механизми с отношение към бизнеса, залегнали в документа, които ще бъдат приложени в защита на потребителя от евентуални спекулации с цените на стоките и услугите по пътя на прехода към евро, а и след това?

- Да, на 9 юни между национално представителните работодателски организации, в това число и АИКБ, и правителството бе подписан Меморандум за сътрудничество във връзка с въвеждането на еврото в България, с който страните поемат ангажимент да обменят информация, да предоставят експертна подкрепа и да съдействат за организационната и техническа подготовка на прехода от лев към евро.

Ще се работи също така за засилване на доверието към институциите и бизнеса, както и за съвместно преодоляване на евентуални практически предизвикателства по врем на процеса на въвеждане на еврото.

АОБР ще продължи да бъде активен партньор на правителството в процеса на присъединяване на страната към еврозоната. Асоциацията пое ангажимент цялото знание и информация по отношение на икономическите оператори при въвеждането на еврото по максимално ясен и коректен начин да бъде сведена до всички производители, преработватели, търговци и самоосигуряващите се лица.

Текстът на Меморандума поставя общи очертания и намерения. Напълно е възможно в хода на работата по въвеждането на еврото да възникнат непредвидени въпроси, с които също да трябва да се справим. Важна е демонстрираната готовност и добра воля да се работи заедно, в синергия и в интерес на обществото, защото приемането на еврото е важна и положителна стъпка за страната ни. 

Разполагат ли според Вас с капацитет и подходяща нормативна среда за работа държавните контролни органи и регулатори, за да се справят с нерегламентирани практики по пътя към еврото и какво според Вас е нужно да се промени в двете посоки?

- По принцип държавните контролни органи и регулаторите разполагат с капацитет. По-скоро в различни случаи ставаме свидетели на това, че този капацитет не се използва. 

Очакваме държавните служители, които работят в контролните органи и регулаторите, да са силно ангажирани през следващите месеци. Впрочем, бих обърнал внимание че проблеми могат да създадат упражняващите лоши практики и злоумишлените спекуланти. Държавните служители трябва да преодолеят именно тези опоненти. Казано по-друг начин, не държавните служители следва да обвиняваме ако се случват недобросъвестни действия, но именно от тях очакваме адекватни мерки, реакции, своевременни резултати от упражнявания контрол.

Ние не само ще им помагаме, ние вече им помагаме. Както и досега, ние винаги сигнализираме и за лоши практики и за некоректно прилагане на нормативни рамки, без значение за коя икономическа дейност става дума. Тук е мястото, още в началото на нашия разговор да подчертая, че лошите практики на които евентуално ще станем свидетели, няма да са следствие на въвеждането на еврото, а ще бъдат оправдавани с него.

Моля да определите трите водещи ползи за бизнеса и трите за гражданите на България след влизането на страната в еврозоната.

- Ние всички сме граждани на България - без значение в какво амплоа. При това, мисля, че работодатели, работници и служители, самонаети предприемачи формират естествено мнозинство в страната ни сред активното население. Ползите са много повече от формалното изброяване на по три. Преди всичко, приемането на еврото е не просто валутна промяна, а стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на България. Всяка втора компания сред членовете на АИКБ очаква реални подобрения в работата си след приемането на еврото.

Ако държите да изброя три конкретни и, разбира се - важни ползи, то с присъединяването си към еврозоната, България ще елиминира транзакционните разходи, ще получи достъп до по-евтино финансиране, ще подобри бизнес средата, ограничавайки макроикономическите рискове чрез общоевропейския защитен механизъм, ще намали валутния риск за компаниите.

Само очакваният ефект за националната икономика от спестените разходи единствено от валутна конверсия надхвърля един милиард лева годишно.

Освен това, влизането в еврозоната ще даде на страната ни и реалната възможност за пълноценно участие в процесите на вземане на решения по отношение на една от най-влиятелните световни валути, което ще засили политическата тежест както в рамките на Европейския съюз, така и в глобален план. Последното изобщо не е в интерес единствено на бизнеса, то е от полза за абсолютно цялото ни общество, включително и за противниците на еврото - били те искрени или лицемерни.

Когато говорим за "ползата за гражданите", трябва да се има предвид, че изброените по-горе предимства са в пълна сила и за тях. Ние много добре знаем и сме го заявили и в меморандума си за сътрудничество с правителството по въпросите на въвеждането на еврото, че страховете на обществото са свързани с това, дали ще бъдат предотвратени евентуалните нелоялни търговски практики и ценови спекулации. Тук трябва да се има предвид, че преобладаващата част от нелоялните търговски практики не произтичат от въвеждането на еврото, а по-скоро се оправдават с него.

Кога най-рано тези ефекти ще бъдат усетени от предприемачите и от хората, съдейки от опита на други европейски държави, извървели пътя към еврото?

- Редица от положителните ефекти ще настъпят незабавно. Елиминирането на трансакционните разходи ще настъпи практически веднага. Намаляването на валутния риск също ще стане факт много бързо. Очаквам положителна перспектива и в оценяването на страната ни от авторитетните кредитни агенции. Именно този процес, повишената атрактивност на страната ни като инвестиционна и производствена дестинация, води и до подобряването на бизнес средата. Това откриваме и в практиките на другите европейски държави, ясно е, че никоя от тях не е пострадала от въвеждането на еврото, независимо кога е станало то. Но в крайна сметка разбираеми са притесненията на хората при такава парична промяна.

Кои сектори на икономиката на страната ще са сред най-печелившите от преминаването към еврото?

- По принцип големият печеливш трябва да бъде икономиката като цяло. Аз не виждам икономическа дейност, която да загуби от въвеждането на еврото. Ако позволите да се пошегувам, смятам че и чейндж бюрата вече имат ясни идеи как да се нагодят към новата ситуация.

Освен това, пак трябва да се повтори, че бизнес средата не е функция само на един или два фактора. Върху нея влияе голям и сложен нелинеен комплекс от фактори. Да вземем най-простия (може би) пример - туризмът. Със сигурност и хотелиерите, и ресторантьорите, и тур операторите ще са в много голяма степен улеснени от приемането на еврото. Лесно е да ги посочим като печеливши от този процес. Но това не значи, че туристическият отрасъл ще процъфти на мига. Там си имат проблеми с инфраструктура, в т.ч. и комунална, с мобилизирането на ресурси за адекватна реклама, преформатирането на туристическия продукт, адресирайки го към по-качествени потребители, но най-вече с дефицитите и значителното текучество на кадрите, за което те трябва да си направят своите изводи и да предприемат съответните действия. Към това като добавите климатичните промени и свързаните с това рискове, глобални и регионални политически рискове, включително военни конфликти, които драматично могат да пренаредят движението на туристическите потоци - ето как накрая дори в туристическия отрасъл ползата от еврото е повече от ясна, но тя изобщо не е гаранция за създаване на перфектна бизнес среда, защото има куп други фактори, които не са функция на приемането на еврото.

Кои са основните трудности за фирмите в прехода към евро и в каква степен те ще бъдат преодолени до официалното членство на страната в еврозоната?

- Като цяло бизнесът е готов за въвеждането на еврото. Пак като цяло, консолидираното мнение на бизнеса за въвеждането на еврото е положително. Разбира се, има всякакви случаи, в които едни или други предприятия изпитват някакви затруднения.

Ще срещнем предизвикателства с актуализацията на софтуерите за управление на продажбите и фискалните устройства в търговската мрежа. Говорим за регистрираните в НАП фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, които са над 460 000. В повечето случаи актуализацията ще се извърши еднократно и дистанционно, чрез т.нар. втори канал за комуникация с фискалното устройство. В същото време производители заявяват, че за част от устройствата, които функционират в търговската мрежа, ще е необходима подмяна на SD-карта или фискална памет, изискваща физическо посещение - било то на място в търговския обект или в сервизно предприятие, с което търговецът има сключен договор за поддръжка. Ето ви едно предизвикателство.

В процеса на актулизация сервизните предприятия следва да подават електронно уведомление до НАП за всяко обслужено устройство, което създава предпоставки за забавяне, доколкото сървърите на НАП не винаги са в състояние да обработят в реално време всички отправени към тях заявки. Това също е предизвикателство, което трябва да се посрещне адекватно.

Трето предизвикателство – предприятията, опериращи в сектор търговия на дребно със стоки и услуги, ще имат важна роля при обмяна на двете валути в периода на двойно обращение. За тази цел е необходимо те да разполагат с евробанкноти и евромонети преди 1 януари 2026 г. при условията, които ще важат и след тази дата - без такси и комисиони, и по фиксирания курс от 1.95583 лева/евро. Следователно, трябва да имаме адекватно решение на въпроса със стартовите парични комплекти и с поддържането на нужните парични обеми в търговските обекти.

По горните теми сме информирали държавните институции, като сме предложили и конкретни мерки - всичко това в изпълнение на подписания меморандум между нас като работодателски организации и правителството.

Колеги споделят притеснения от обявяването на цените и в лева, и в евро, но не защото е трудно да направиш такива етикети, а защото винаги ще се намерят хора, които да не разберат написаното. Вече има анекдотични случаи с хора, които не са разбрали смисъла на двойния запис и са помислили, че са настъпили сезонни намаления - най-често на цената на бирата и на други видове алкохол. Това ме подсеща за ролята на Министерството на образованието относно функционалната грамотност - вероятно не само сред учащите, но и сред предходни поколения.

Като цяло обаче, на фона на създаваните психози от различните пропаганди, от споровете, които излизат от границите на рационалното и се пренасят някъде в полето на трансцендентното (и ние като македонците задълбахме във въпроса за "идентитетот"), бизнесът посреща най-спокойно и най-позитивно в сравнение с всички останали социални групи въвеждането на еврото.

Какви са прогнозите Ви за ръста на БВП и темповете на нарастване на инфлацията след въвеждането на еврото?

Ако започнем отзад-напред, не би трябвало да имаме никакви очаквания за връзка между темпа на инфлацията и въвеждането на еврото. Разбира се, не бива да бъдем наивни - има хора, които се опитват "да ловят риба в мътна вода", възползвайки се точно от създалите се обществени очаквания (резултат от една много енергична пропаганда - и вътрешна и външна), че въвеждането на еврото неминуемо ще засили темпа на инфлацията. Примери има и те не са само по магазините и по бакалиите.

Съвсем наскоро ние реагирахме срещу повишаването на таксите на така наречените "оползотворяващи организации", с които сключват договори производителите, вносителите и търговците на електронно оборудване, вкл. това, което наричаме "бяла" и "черна" техника. Вдигането на таксите не е мотивирано, има съмнение за картелни действия, ние сме сезирали Комисията за защита на конкуренцията. Много експерти в бранша имат подозрения, че след като таксите си "стояха мирно" години наред, сега увеличението е направено съзнателно преди приемането на еврото. И утре, когато започнем да смятаме колко е нараснала инфлацията след въвеждането на еврото, приносът на "оползотворителните такси" към темпа на инфлацията ще бъдат написани на сметката на еврото, неоснователно, но сгодно откъм пропаганда.

Подобни са случаите с хранителните продукти, много от които в България несъмнено са непропорционално скъпи. Разбира се, могат да се изтъкнат разнообразни причини, много от които имат основания - транспортни разходи и логистика (при внос), ограничени обеми и т.н. Техните цени са в основата на всички наши спорове със синдикатите за индексиране на заплати и за това как да се отчита инфлацията примерно при определянето на минималната работна заплата.

Затова не бих просто свързал инфлацията с въвеждането на еврото. Инфлацията нараства и по субективни, дори спекулативни причини и поради обективни обстоятелства, но те трябва да се анализират поотделно, а не да пишем всичко на сметката на въвеждането на еврото. Това е и некоректно и подвеждащо за управлението на страната и обслужващо интереси, които няма как да бъдат класифицирани по друг начин, освен като враждебни и определено вредни.

Що се отнася до прогнозите за ръста на БВП бих казал, че има много по-достойни за отчитане източници от личното ми мнение. Имаме прогнози на Европейската комисия, на Международния валутен фонд, на Световната банка, на БНБ, на МФ, на Института за икономически изследвания при БАН. Много по-добре е да се следят техните прогнози, да се сравняват и да се формират някакви "доверителни интервали" - а всички са обединени около положителното влияние върху ръста на БВП. В общи линии прогнозират около 2,7-2,8 на сто ръст на реалния БВП за 2025 г. и около 2,5-2,7 на сто ръст за 2026 г.

Това, което ние като представители на бизнеса трябва да кажем, е, че въвеждането на еврото категорично е фактор в подкрепа на бизнеса, но динамиката на БВП не зависи просто от него. В момента световната икономика е заложник на намерения за радикални промени на политики, които се смятаха за константни. Има могъщи фактори, които поставят под съмнение свободната търговия. Има и хора, които ръкопляскат на подобни действия за съжаление.

Митническите преговори на САЩ с ЕС, с Япония, с Китай и не само с тях създават голяма уязвимост и нестабилност в световната икономика и в отделните национални икономики. Бизнесът е заложник на тези действия, а едновременно с това не е пряк участник в преговорите. В много отношения той не е дори и косвен участник. Така че, ние можем само да следим събитията, в буквалния смисъл на думата "със свито сърце" и да се опитваме да реагираме адекватно, което никак не е лесно.

Всъщност, в последно време приемането на еврото е може би най-добрата новина за бизнеса. Трудно е обаче да се прогнозира в каква степен лошите новини от световните събития и пазари ще ограничат ползите от въвеждането на еврото.

Бихте ли прогнозирали евентуални ръстове на преките чуждестранни инвестиции в страната в процентно изражение?

- Това е много хубав въпрос. Последният анализ, който четох, е на водеща глобална одиторска компания и беше публикуван в началото на миналия месец. В него се посочва ясна тенденция на ограничаване на преките чуждестранни инвестиции в Европа през последните години – всъщност след пика през 2017 г. имаме спад както в броя на новите инвестиционни проекти, така и в новооткритите работни места - правя уговорката, че след 2020 . имаше пик в работните места, но той в основни линии се дължеше и на компенсиране на ковид ефектите. Сред основните причини са относително ниският икономически растеж, устойчиво по-високите енергийни разходи, по-ниската производствена конкурентоспособност в сравнение с Китай, САЩ. Да припомня колко силно се отрази на европейската икономика например приемането в САЩ на Inflation Reduction Act - не просто ограничи северноамериканските инвестиции в Европа, но дори доведе до прехвърляне на производства обратно от Европа към САЩ.

На този фон, през 2024-а в България имаме ръст в броя на нови инвестиционни проекти. Мисля, че това е тенденция и през настоящата 2025 г., а очаквам такъв ръст и в следващата 2026-а. Това обаче е в относително ограничени сектори - енергетика, а в по-малка степен - в производство, в логистика и в услуги. Впрочем, заявените намерения за концесиониране на големите енергийни и инфраструктурни проекти неминуемо ще доведат до значителен ръст на преките чуждестранни инвестиции, особено във финансово изражение. И да, приемането на еврото в България ще помогне за това.

Динамиката на преките чуждестранни инвестиции далеч не зависи обаче само от факта на приемане на еврото. Несъмнено ще има повишение, защото приемането на еврото подобрява бизнес средата, но не трябва да се забравя, че има фактори, които не са функция на приемането на еврото. Единият е върховенството на закона. Няма връзка между използваната валута и това дали собствеността ти е защитена, дали има гаранции срещу така нареченото "рейдерско завладяване", дали съдебната система работи безпристрастно и бързо.

Друг изключително важен фактор е наличието на достатъчни човешки ресурси. България постоянно губи преки чуждестранни инвестиции от недостига на човешки ресурси. Хората идват, привлечени от положителния като цяло профил на България, в който сега ще влезе и приемането на еврото, но констатират, че за дейността която възнамеряват да осъществяват не достигат необходимите хора. Ограничените квалифицирани човешки ресурси може да са на регионално ниво в определени сектори, в други липсата им е общонационална, но резултатът е един - ограничена инвестиционна активност.

В този смисъл е много по-добре да работим за решаване на тези проблеми вместо да пропиляваме време и обществена енергия в неадекватни спорове и препирни от типа - за или против еврото.

Върху кои сектори от българската икономика ще има най-съществено отражение на новите промени в световната търговия в контекста на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп? В този смисъл каква е печелившата за страната стратегия?

- Анонсираното едностранно повишаване на входните мита от американския президент в деня след 1 април 2025-а никак не беше невинна шеговита закачка със световната търговия – имахме истински трус в наложения през десетилетията търговски стокооборот и глобалния пазар на стоки и услуги.

Когато говорим за търговията на България със САЩ, рискуваме да станем жертва на неправилен прочит на статистическите данни. Например, данните за износа на България за САЩ за първото тримесечие на настоящата година сочат едно скромно едноцифрено число като дял от общия ни износ - под 2,7 на сто или 532 млн. лв. За сравнение, през същия период износът ни към страните от ЕС е за 12,8 млрд. лв. или над 64 на сто. На пръв поглед почти няма за какво да се безпокоим. Всъщност, има за какво да се безпокоим, защото в редица случаи, продукция която изнасяме за страни от ЕС, всъщност е част от крайни изделия, които са с износител ЕС за американския пазар. Със сигурност износът ни за Съединените щати през компании от страни в ЕС, както и през компании от трети страни е многократно по-голям от прекия ни износ от България за САЩ.

По тези причини, ние не можем да се успокояваме с разсъждения от типа "износът за САЩ е от маргинално значение за България и няма за какво да се безпокоим". Нещо повече, доминиращ дял изобщо в износа на България е промишлената продукция - близо две трети. Съответно, за много от изделията, които изнасяме, например в сферата на машиностроенето (една четвърт от износа ни изобщо) е характерно обстоятелството, че става дума за възли и детайли, с които ние сме някъде по средата на "веригата на доставките". Впрочем, всяко оскъпяване на нашата продукция, може да ни извади от тази верига – именно по тази причина последователни сме в инициативите срещу нарастването на цената на електроенергията за промишления сектор. Но митата, които Тръмп ту въвежда, ту отлага въвеждането им, в крайна сметка ще доведат до включването на митническите сборове в крайната цена на изделията, които ние директно или индиректно чрез други страни, в т.ч. от ЕС внасяме в САЩ. Това ще постави под въпрос конкурентоспособността на тези европейски стоки и те могат да загубят пазара си в САЩ – частично или изцяло. При това положение отпадат всички, които са позиционирани по веригата на доставките с всички негативни последствия от това.

Най-добрият сценарий за нас е да не се стига до въвеждане на мита. Това е постижимо единствено, ако със средствата на много умело водене на преговорите от страна на целия ЕС се стигне до това, което Тръмп нарича "сделка". Не бива да се забравя, че не всички съображения на отсрещната страна в преговорите са в сферата на нашето разбиране за рационалност или поне не всички съображения на Тръмп са от чисто икономически и търговски характер. Затова България би трябвало да подкрепя търсенето на приемлива обща позиция на ЕС, с която да се преговаря с американската страна. Всичко друго е илюзорно и най-вероятно би се оказало и много вредно.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Основна линия

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Съветът на Европейския съюз гласува с единодушие днес последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. С това процедурата е изчерпана, след ...

Не трябва никой политик да си приписва заслугата за това, защото всички в последните четири-пет години носят заслуга това днес да бъде факт. Това каза пред журналисти съпредседател ...

Предложенията на младите колеги за специализациите, възможностите за по-голяма прозрачност в конкурсите за специализация и финансирането на специализациите бяха обсъдени по време н ...

Председателят на Окръжен съд - Плевен Весела Сахатчиева поднесе извинения на журналистите, след като не бяха допуснати до съдебната зала, където днес се гледа делото за катастрофат ...

Окръжният съд в Плевен остави в ареста шофьора, причинил катастрофата, в която загина 12-годишната Сияна. Това съобщи съдия-докладчикът по делото Доротея Симеонова. Съдът е сметнал ...

               

Фалшиви публикации за промоционални карти за градския транспорт в Казанлък се разпространяват в социалните мрежи, предупреждават от местната администрация. Публикациите са за промо ...

Системата за ранно предупреждение на населението в случай на опасни събития BG-Alert е била активирана малко след 20:00 часа тази вечер във връзка с пожарите край Видин и Велико Тъ ...

Приключи протестът в защита на българския лев, организиран от „Възраждане“ в София. По-рано протестиращи се събраха в пространството между сградата на Народното събрани ...

Съветът на Европейския съюз гласува с единодушие днес последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. С това процедурата е изчерпана, след ...

От "Продължаваме промяната" са категорични, че акцията във Варна е политическа атака. Това коментира пред журналисти лидерът на партията Асен Василев, който участва в заседание на ...