Възрастните понякога забравяме, че четенето на книга може да е просто за удоволствие, каза Таня Петкова, собственик на издателство „Ясна книга“, в рамките на дискусията „Историите на съвременния читател“, чийто домакин бе Регионалната библиотека във Варна. Ние много настояваме непременно да учим децата на нещо, дори и чрез четенето, посочи тя. И подчерта, че всъщност книгите са удоволствие, което не е задължително да носи някакви дълбоки поуки или възвишени послания.

Необходимо е съвременната българска литература да отиде в съвременното българско училище, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева. Според нея, за да се случи това, е необходим творческият поглед на учителите и желание от тяхна страна да разчупят и променят схемата на преподавания материал. Обикновено това, което задължително се преподава, и това, което интересува децата, това, което биха обикнали, са различни неща, допълни Димчева. Тя подчерта, че работещите в библиотеката срещат много четящи, будни деца, каквито има във всяко училище. Според нея въпросът е младите хора да бъдат провокирани и тогава те няма да загърбват книгите и литературата. Димчева посочи още, че ако възрастните си спомнят как са чели и коментирали класическите автори преди години, ще видят, че нещата и сега са същите.

0:45 мин.

Частичното бедствено положение в резервата „Сребърна“ може да бъде удължено с 30 дни Взрив на газова бутилка в Пловдив рани майка и дъщеря, пожарните служби реагират на 214 сигнала България с четири медала от Международната олимпиада по биология в Литва, включително два сребърни

Росица Димитрова, преподавател по български език и литература в Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн във Варна и носител на грамота „Неофит Рилски“ на МОН, посочи, че учителят има огромна роля, за да се разчупи рамката, да вдъхнови и насърчи децата да четат съвременни автори. Младите хора ги дразни задължителността, че ги караме насила да четат строго определени произведения, посочи Димитрова. По думите й, когато получат свобода, правят чудеса в класната стая. Трудно е, но учителят трябва да помогне на учениците си да не приемат класическите творби като застинали в миналото истории, а да ги пренасят към съвремието, допълни Димитрова. Тя уточни, че работи с по-големи младежи, които признават, че им е по-добре, когато изучават български автори, защото са им по-близки и разбираеми. За учениците би било интересно, ако в програмата присъстват и съвременни автори, защото те ги привличат, каза още преподавателката. Тя посочи, че „препускането“ по материала отблъсква учениците, тъй като нямат време да мислят, да анализират, да критикуват.

Дискусията в библиотеката тази вечер бе съпроводена с откриването на гостуващата изложба „Литературата не е музей“, създадена по инициатива на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Проектът поставя във фокуса на общественото внимание нуждата от реформа и обновяване на учебното съдържание по литература в българските училища, като приканва учители, ученици и читатели да участват активно в разговора за бъдещето на литературното образование. Изложбата включва творби и идеи на някои от най-значимите съвременни български писатели. Домакините бяха представили и варненски автори, илюстратори и преводачи. 

Със събитието Регионалната библиотека се включва в националния Ден на четенето и в паневропейската инициатива Ден на европейските автори, посочи Анна-Мария Попова, мениджър събития в културната институция.