14:13 | На преден план

13:57 | Основна линия

13:50 | Контекст

262

Дигиталната трансформация на кадастъра в България е един от най-значимите проекти.Това каза инж. Георги Георгиев, директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, по време на конференцията “Интелигентни ГИС за устойчиво развитие“.

Кирил Стойчев | 19 Ноември 2025, 11:07 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

По думите му чрез проекта е постигната повече от над 70% бързина в обработката на заявленията и скъсяване на сроковете в сравнение със старата система. Имаме сигурна и прозрачна система, работеща в полза на гражданите и бизнеса. Създадохме изцяло автоматизирани услуги, достъпност, отворени данни по отношение на кадастралните данни, което води до по-добро планиране на инфраструктурните проекти, по-сигурна основа за инвестиции и за бизнеса, посочи още Георгиев. По думите му достъпността до данните е облекчена и сигурна, внедрена е автентификация с квалифицирани електронни подписи, за да има максимална сигурност и проследимост.

Осигуряването на достъп до кадастралните данни е едно от най -съществените постижения в страната ни през последните години, каза проф. Стелиян Димитров, преподавател  в катедра „Картография и ГИС“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Говорим за екосистема от технологични решения, зад които стои изключително сериозна наука, което ни дава възможност да живеем по-добре и да се справяме по-добре с проблемите в съвремието ни, допълни той.

Никога в историята си функционирането на обществото ни не е било в такава явна зависимост от географията. Тя е в основата на планирането, ползва се от бизнеса, а добрите данни са в основата на качествената информация. Без добри данни няма как да се получи добра информация. Свидетели сме на тенденция, която непрекъснато се задълбочава – събиране и обработване на геоданни в безпрецедентни мащаби, допълни проф. Димитров. Живеем в среда, която предизвиква определени интереси – климатичните промени са факт и въздействат върху всички компоненти на географската среда. Тази динамична география стои в основата на развитието на цивилизацията ни, каза той.

По думите на проф. Димитров урбанизираните територии, в които живеем, са уязвими, а климатичните промени няма как да се характеризират, ако не са налични познания и данни. Климатът е статистическа величина и не е равен на време, като за климата на можем да правим прогнози, но можем да произвеждаме данни, позволяващи да се генерира информация, която може да се ползва за политики, допълни той. Умните региони не са само тези, които са с технологични съоръжения, а тези, които ефективно се адаптират към климатичните промени чрез технологиите. Градският топлинен остров е един от най-сериозния проблем на урбанизацията. В градските урбанизирани територии температурният режим не е естествен, тъй като те са много по-топли, по-трудно изстиват, задържат топлина. Най-големият проблем е нощно време, след залеза на слънцето, когато вместо охлаждане, остава топло, посочи още проф. Димитров. Освен тези вреди, се налага и включване на охладителни системи, а по този начин разходите за електроенергия на домакинствата се повишават с близо 50%, посочи още той. Друг проблем е, че в периодите на продължителни топлинни дни растенията спират да изпаряват и нямат охлаждащ ефект.

Проф. Димитров обърна внимание на наводнението, което стана в комплекс „Елените“ преди месец. По думите му такова наводнение е едно от най-опасните явления, тъй като бързо се вдига вълна, а системата за ранно предупреждения не сработва толкова бързо. В деня след наводнението екип с проф. Димитров са направили лазерно сканиране и други изследвания в района на наводнението и са установили чрез симулационен модел, че на място има незаконно сметище за твърди битови отпадъци – 18 м високо и 30-40 м дълго, заемащо около две трети от речното легло. Това сметище е една от основните причини за бедствието, посочи още той.  

Съвременните хора са много по-болни, отколкото са били преди сто години заради технологиите, в големите ни градове климатът е като този в градовете на няколкостотин километра по на юг, каза преподавателят Теодосий Теодосиев. По думите му за световната история са много по-значими хората, които създават нови технологии, а не толкова пълководците или императорите. Светът, в който живеем, става все по-зависим от хората, които имат „дълга“ мисъл, допълни Теодосиев.  

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Контекст

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

"Възраждане“ и председателстващият пленарното заседание Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) влязоха в спор дали в програмата на Народното събрание (НС) за седмицата да бъде включено ...

Сливен отбелязва празника на Сухопътните войски с Ден на отворените врати в 13-о бригадно командване, предоставяйки на гражданите и гостите на града възможността отблизо да се запо ...

Митничари задържаха 11 767 текстилни изделия и чанти с лога на известни търговски марки при проверка на товарен автомобил на околовръстния път на Видин, съобщиха от Агенция „ ...

В 4:30 тази сутрин, по разпореждане на министъра на правосъдието Георги Георгиев, съвместно с Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи във Варна и Окръжната проку ...

Средната брутна месечна работна заплата в област Шумен за юли 2025 г. е 2069 лв., за август - 2016 лв., за септември - 2093 лева, съобщиха от Отдел "Статистически изследвания - Шум ...

               

Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност трима мъже – на 24, на 29 и на 30 години, за измама с внос и закупуване на автомобили от САЩ, съобщиха от пр ...

Досъдебно производство е образувано спрямо шофьор на автомобил от Сърница, който не се подчинил на светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил на полицията и продължи ...

В Силистра ще отбележат Международния ден без тютюнопушене – 20 ноември, с викторина, съобщиха от Регионалната здравна инспекция.  Събитието е озаглавено The Quiz &ndas ...

В Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) "Христо Ботев" беше открита библиотека с 250 книги, която ще бъде достъпна за пациенти на няколко отделения. Кампанията "Библиот ...

Община Видин планира увеличение на данъците върху недвижимите имоти и превозните средства с цел осигуряване на по-високи собствени приходи и стабилен финансов ресурс за поддържане ...