17:23 | Контекст

17:19 | На преден план

17:06 | В детайли

2654

Има нужда от нов тип защита на правата на жертвите на престъпления, каза проф. д-р Добринка Чанкова, която изнесе публична лекция, посветена на възстановителното правосъдие във Варненския свободен университет.Проф. Чанкова е преподавател по наказателен процес във висшето училище, дългогодишен изследовател в областта на виктимологията (наука за жертвите на престъпления) и възстановителното правосъдие.

Автор: БТА / Редактор: Кирил Стойчев | 27 Ноември 2025, 08:22 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Правата на човека са глобален проблем, който никъде не е решен окончателно, посочи Чанкова. Тя е категорична, че все още не са добре защитени на законово ниво, а и в практиката, правата на жертвите на престъпления. Все още те понякога се оказват в „килера“ на правосъдието, изолирани от решаването на своя собствен случай, смята експертът. Като пример, тя посочи това, че пострадалият не участва при решаване на наказателното дело със споразумение на досъдебна фаза - то се сключва между прокурора и защитника на обвиняемия. Да, пострадалият може да си търси правата за имуществени и неимуществени вреди по общия ред, в граждански процес, но трябва да си го води сам, което не е в негов интерес, коментира Добринка Чанкова. Според нея трябва да бъдат направени подобрения и в наказателния процес, касаещи разпитите на обвиняемите и въобще разследването, за да бъдат съобразени с достиженията на науката, правото и етиката.

За все още непопулярното у нас възстановително правосъдие (ВП) тя каза, че е една от най-атрактивните идеи на съвременната наказателна политика в глобален аспект. Обикновено ВП се разглежда като нова парадигма за разрешаване на наказателноправни спорове, нов подход към престъпленията, жертвите на престъпления и извършителите, който поставя на преден план възстановяването на благосъстоянието на жертвата и на причинената от престъплението вреда, а не наказанието, посочи Чанкова. По думите в основа на ВП стои идеята за „изправянето” на ситуацията, поправянето на вредата, коригиране на нарушителя, а и връщането на спокойствието в обществото. Затова ВП най-често се разглежда като по-хуманна парадигма на наказателното правосъдие, допълни експертът. Според нея ВП е ориентирано повече към бъдещето, а не към миналото, тъй като търси начини за възстановяване на статуквото, реинтегриране, а не изолиране и маргинализиране на извършителя, и продължаване на съвместния живот. Но все пак акцентът е върху пострадалия, подчерта Добринка Чанкова. Идеята е да бъде възстановен неговият физически, психически и емоционален  статус. Всичко това става чрез преговори и диалог между жертвата и извършителя, при което те постигат споразумение за желания възстановителен резултат, обясни експертът. 

Макар на пръв поглед да изглежда, че ВП е едва ли не отрицание или заобикаляне на действащото наказателно право, двете функционират в отлична симбиоза, каза още Чанкова. По думите така е в държавите, в които ВП е утвърдена практика – Англия, Австрия, Белгия, Холандия, Германия, Норвегия, САЩ, Канада, Австралия, страни по правило с по-висока степен на развитие на обществените отношения.

В най-чист вид (тъй като съществуват и хибридни форми) законодателят приема, че определени видове престъпления - с по-ниска степен на обществена опасност, например леки престъпления против собствеността или личността, или престъпления, извършени от непълнолетни, или между хора в продължаващи отношения, не е необходимо да се преследват и наказват по традиционен път, следвайки бавното и скъпо дву- или триинстанционно наказателно производство, посочи Чанкова. Вместо това, прокурорът или съдът, а в някои случаи дори и полицията „отклоняват“ случая от класическата процедура към възстановителен процес, където жертвата и извършителят, съвместно решават как да се справят с последиците и отражението им върху бъдещето. Те могат да решат, че поправянето на вредата с личен труд, финансова компенсация, обучение, терапия, извинение биха били адекватен отговор на нарушението, приемлив и за двете страни, поясни експертът. И подчерта, че споразумението трябва да бъде одобрено от препращащия орган. По думите в такива случаи печелят всички - пострадалият получава бързо и сигурно обезщетение, или друг желан от него възстановителен резултат, извършителят по правило не се наказва по смисъла на Наказателния кодекс, а търпи друга санкция - имуществена или социална, но не се счита за осъждан. Освен това, не се разходват излишни ресурси на правосъдната система и тя получава възможност да се концентрира върху по-тежките случаи, подчерта още Чанкова. Според нея, когато ВП не проработи, не се стигне до споразумение, или то не се изпълни, нещата се връщат към класическото наказателно правосъдие, но дори и така, участието във възстановителен процес води до смекчаване на наказателната отговорност.

Въпросът за справедливостта и усещането за нея в обществото е един от най-сложните и все още нерешени въпроси в глобален аспект, каза още Добринка Чанкова. Според нея точно ВП работи в правилната посока. „Досега българският наказателен процес, а и не само той, бе и продължава да е приоритетно ориентиран към извършителите на престъпления. Те са център на процеса, на техните права са посветени много разпоредби както от вътрешното право, така и Европейски директиви и други международни инструменти. Може да се твърди, че те се съблюдават стриктно, под лупата на Европейския съд по правата на човека“, коментира Чанкова. Според нея точно възстановителното правосъдие променя фокуса. То поставя жертвата на първо място, дори на пиедестал. По думите жертвата е прогласена през 2011 г. за „новата икона“ на европейската наказателна политика и на нея действително започва да се обръща по-сериозно внимание, тъй като тя е потърпевшата. Все още сме далеч от желаното, но гласът на жертвите се чува по-ясно, особено във възстановителен процес, когато такъв се проведе, посочи Чанкова.

Като най-новото и значимо постижение на ВП и неговите поддръжници, тя изтъкна Манифеста за възстановително правосъдие и правата на човека. Той е анонсиран от Европейския форум за възстановително правосъдие, чието седалище е в Белгия. Манифестът споделя визия за правосъдие, която поставя в центъра достойнството, участието, отговорността и възстановяването, посочи Чанкова. По думите ВП е в тясно съответствие както с основните принципи на правата на човека, така и с нарастващото глобално движение към правосъдие, ориентирано към хората. Манифестът призовава за признаване на възстановителното правосъдие като средство за защита правата на човека и за осигуряване на достъп до него, тъй като той е неравен. Твърде много хора, включително и у нас, все още са изключени от този достъп, смята Чанкова. Тя уточни, че апелирайки към правителствата, институциите, обществото, че Манифестът цели да се превърне в стъпка към осигуряване на всеобщ, доброволен достъп до възстановително правосъдие като присъщо човешко право. По думите на Чанкова документът е отворен за подписи на сайта на Европейския форум за възстановително правосъдие, като актуализирана му версия ще бъде обявена на 10 декември - Деня на правата на човека на ООН. Макар че Манифестът е само прокламация, в ход е и подготовка за приемане на правна уредба по темата. 

На въпрос доколко българите познават правата си, тя отговои, че все още има какво да се желае. Да, по темата се говори и пише много, но правата на човека не са статична величина, листата им непрекъснато се обогатява, коментира Чанкова. Тя каза още, че ако се съди по решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България, би могло да се твърди, че има много просветени хора, знаещи правата си и способни да ги бранят на най-високо ниво. Все пак, нека защитаваме правата си, но да не забравяме и за задълженията си към обществото и държавата, обобщи Добринка Чанкова.

 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини В детайли

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Столичната община разширява дейностите по проекта „Езерата на Южния парк“, като обхваща цялата водна инфраструктура в парка. Това съобщиха от общинската администрация.& ...

Започва информационната кампания „Направи промяната“, насочена към превенция и разпознаване на рисковете, свързани с нелегалната миграция, с особен фокус върху превозва ...

По искане на Районна прокуратура - Плевен е задържана жена за престъпно посегателство над възрастни хора. Води се разследване за извършени две престъпления - причиняване на лека те ...

Нови 25 чуждестранни шофьори са назначени в градския автобусен транспорт в София, съобщиха от „Столичен автотранспорт“. От началото на годината са се пенсионирали 122 ш ...

Делян Добрев подаде заявление за прекратяване на правомощията му като народен представител в 52-рото Народно събрание, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. Документът беше входиран в д ...

               

Публично обсъждане на отчета за изпълнението на бюджета на Община Ловеч за 2025 г. ще се състои на 30 юни. Поканата е отправена от председателя на Общинския съвет Кирил Гумнеров и ...

Диалогът и сътрудничеството между институциите водят до реални резултати. Около това мнение се обединиха след работна среща народните представители от „Прогресивна България&l ...

Столичната община разширява дейностите по проекта „Езерата на Южния парк“, като обхваща цялата водна инфраструктура в парка. Това съобщиха от общинската администрация.& ...

Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна организира проверка заради постъпила информация от Регионалната здравна инспекция за установено влошено качество на водите з ...

Започва информационната кампания „Направи промяната“, насочена към превенция и разпознаване на рисковете, свързани с нелегалната миграция, с особен фокус върху превозва ...