01:30 | Местен фокус

00:00 | Контекст

20:56 | На преден план

2644

Наложително е да се промени нивото на здравната вноска, каза пред журналисти Екатерина Иларионова, част от екипа на Health Metrics - компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.От компанията представиха икономически анализ на последиците до 2040 г. от неувеличаването на здравноосигурителните вноски.

Автор: БТА / Редактор: Стела Филипова | 27 Ноември 2025, 11:02 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

В Европа всички държави се сблъскват с проблеми в сферата на здравеопазването, които най-общо са свързани с нарастващи разходи, липса на кадри, липса на лекарства, увеличаване на застаряващото население. Увеличаващото се застаряващо население дава отражение във всички държави, но се усеща особено силно в България, каза още Иларионова. Моделът на финансиране и степента на финансирането на системата на здравеопазване е определящо за начина, по който се определят предизвикателствата, с които се сблъскват държавите.

Последни данни от Евростат показват, че процентът от Брутния вътрешен продукт за здраве в другите европейски държави е 10%, докато в България е 8%, от които 5% са от Касата и от Министерството на здравеопазването, а останалите – близо 6 млрд. лв са от джоба на пациента, посочи Шарков. Други държави, в които пациентите доплащат толкова много, са Румъния и Гърция, каза още той.

Населението ни в работоспособна възраст намалява, което означава, че все повече работещи трябва да издържат все повече пенсионирани, което пък поставя под риск здравната и социалната система. Делът на разходите на домакинствата за здраве е 34%, докато в другите европейски държави той е 17%, показват още данните. Ключовите проблеми в здравната система в България са хроничното недофинансиране, кадровата криза, остаряла инфраструктура, високи лични разходи.

До 2040 г. териториалните и кадрови неравенства в България биха се задълбочили, ако ситуацията в системата продължи да бъде непроменена, каза още Иларионова. По думите й е възможно страната ни да остане с под 28 хиляди лекари, с 20% по-малко медицински сестри. Ще бъде затруднен достъпът до медицинска помощ, възможно е самозакриване на лечебни заведения, увеличаване на времето за чакането за медицинска помощ, спад с близо 30% в профилактичните прегледи и скрининг, посочи още тя.

Вероятно все повече хората ще доплащат от джоба си, каза още Шарков, посочвайки, че е възможно директните плащания за лекарства да достигнат до 40%, а близо всяко четвърто семейство би било в риск от финансова катастрофа. До 2040 г. до 70 хиляди души ще излязат от пазара на труда, което ще рефлектира като загуба върху БВП, добави той. Колкото повече са годините живот с увреждане, толкова по-болно население имаме и толкова по-ниско продуктивно население имаме, повече дни отсъствие от работа, повече лекарства, по-скъпи терапии и повече загуба на продуктивност, добави Шарков. При такъв темп на застаряващото население през 2030 г. ефектът върху бюджета на НЗОК би бил 7 млн. лв. дефицит, каза още той.

При бездействие, от 2025 г. до 2040 г. ще има над 50 млрд. лв. икономически загуби за страната ни, които ще се изразяват в загубена производителност, в допълнителни разходи за домакинствата, в емиграция на медицински кадри и в пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика, добави Шарков. Ако се повиши здравната вноска на 10%, всеки един лев води до три лева социална възвращаемост и устойчивост на системата. Допълнителното финансиране е необходимо условие за реформи, посочи още Шарков.  

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини На преден план

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Днес се проведе последното редовно заседание на 51-вото Народно събрание, обяви председателят на парламента Рая Назарян преди да закрие днешния пленарен ден. Тя пожела на колегите ...

Поисканото от "Има такъв народ " (ИТН) и насроченото за днес изслушване на служебния земеделски министър Иван Христанов в пленарната зала няма да се проведе.  Председателстващ ...

В рамките на полицейската операция за противодействие на битовата престъпност вчера в община Костенец са проверени 153 моторни превозни средства и 183 души, съобщиха от Областната ...

На предсрочните парламентарни избори на 19 април право на глас в област Монтана имат 114 377 души, като броят им е с около 2000 души по-малко в сравнение с предишните парламентарни ...

Звената на дирекция „Български документи за самоличност“ (БДС) към МВР ще съдействат на българските граждани, които не притежават валидни документи за самоличност, да у ...

               

Димитрина Кечеджиева е победителят в първото издание на Форума за оперно изкуство „Красимира Стоянова“ във Велико Търново. Нейни подгласници станаха Свилен Денчев и Вив ...

От 00:00 ч. днес официално започна предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 19 април, съгласно хронограмата за изборите. Вотът ще бъде осмият от 2021 г. насам.&nb ...

Националната организация „Малки български хора“ отбеляза 30-ата годишнина от основаването си с тържествена вечеря в хотел в София. На церемонията присъстваха президентъ ...

Когато имаш голямо сърце и голяма мечта, няма значение колко си висок. Когато имаш широка душа и сърце, пълно с любов, няма рамка, която може да те загради и ограничи. Това каза пр ...

Два сигнала за нарушаване на изборните права на гражданите са подадени до момента в полицията във Враца, обяви пред журналисти директорът на Областната дирекция (ОД) на МВР Враца с ...