13:54 | Основна линия

13:44 | Местен фокус

13:43 | На преден план

12631

С избор на редовно правителство, което подаде оставка заради масови протести след 11 месеца на власт и подготовка за влизане в еврозоната, ще бъде запомнена политическата 2025 г. След поредица от предсрочни парламентарни избори, на 16 януари правителството с премиер Росен Желязков беше одобрено от парламента със 125 гласа „за“, 114 „против“ и без въздържали се народни представители.Подкрепиха го ГЕРБ-СДС, "БСП-Обединена левица", "Демокрация права и свободи" – ДПС (преди да бъде преименувана в "Алианс за права свободи") и "Има такъв народ" (ИТН). Против гласуваха от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане", "ДПС-Ново начало" и "Морал, единство, чест" (МЕЧ). След това премиерът и министрите от кабинета "Желязков" положиха клетва пред Народното събрание.

Автор: БТА / Редактор: Диляна Асенова | 26 Декември 2025, 08:01 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Няколко месеца по-късно от "Демокрация, права и свободи" ("Алианс за права и свободи") обявиха, че напускат управляващото мнозинство с аргумента, че вместо на демонтаж на модела "Пеевски", стават свидетели на неговото утвърждаване. 

През 11-те месеца на власт правителството оцеля при шест вота на недоверие. Първите четири вота бяха внесени от  "Възраждане", "Морал, единство, чест" и "Величие". Последните два бяха инициирани от ПП-ДБ. Преди четвъртия вот през юли от "Продължаваме промяната" заявиха, че от тук нататък ще подкрепят вотове на недоверие, които не ни отдалечават от Европа. До този момент позицията на „Продължаваме промяната“ беше да се въздържа от гласуване при вотове на недоверие до 8 юли, когато беше взето окончателното решение за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

На 11 декември, непосредствено преди гласуването на шестия вот на недоверие и след поредните масови протести, премиерът Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка. Предишната вечер хиляди българи отново излязоха на протести в София и други градове на страната с искане за оставка на правителството. Подкрепиха ги и наши сънародници в Брюксел и Виена. Протестите получиха отзвук и в световни медии – Ройтерс, Франс прес и др. 

В столицата множество граждани изпълниха пространството пред Министерския съвет, Народното събрание и сградата на президентската институция, т.нар. триъгълник на властта. Организаторите от "Продължаваме промяната - Демократична България" казаха, че протестът е с искане за „оставка на "сламеното правителство и трайно изгонване на Борисов и Пеевски от властта".

Протестите започнаха като недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който предвиждаше увеличаване с два процентни пункта на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и повишаване на данък дивидент от 5% на 10 процента.

Първият протест срещу план-сметката за догодина беше на 26 ноември в столицата. След него управляващите решиха да преработят бюджета в диалог със синдикатите и работодателите. 

На 1 декември хиляди българи се събраха в центъра на София и в други градове на страната с искане за изтегляне на проектобюджета. В късните часове в столицата се стигна и до безредици, след като протестиращи тръгнаха на шествие до партийната централа на ДПС.   

Оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият изход напред, каза президентът Румен Радев в обръщение към българския народ.

След протеста бяха изтеглени законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. 

„Без бюджет, няколко седмици преди влизането на България в еврозоната, ние нямаме право да абдикираме. Ще абдикираме последни, но това не означава, че сме заинатени – начинът, по който го показваме, е като признаем грешката и оттеглим бюджета“, заяви министър-председателят Росен Желязков. Шест дни по-късно преработените варианти на държавния бюджет и проектобюджетите на НЗОК и на ДОО бяха внесени в деловодството на Народното събрание. Недоволството обаче не стихна. След поредните масови протести на 10 декември, този път и с искания за оставка на правителството, кабинетът „Желязков“ я подаде, а от опозицията се обявиха за бързи и честни избори. 

Президентът Румен Радев проведе консултации с политическите сили и обяви, че ще връчи първия проучвателен мандат за сформиране на ново редовно правителство в рамките на този парламент след Нова година. Ако не бъде съставен кабинет с нито един от трите проучвателни мандата, по Конституция следва да бъде назначено служебно правителство и да бъдат насрочени предсрочни избори. 

Вместо да бъде приет нов бюджет за 2026 г. на прага на влизането в еврозоната, парламентът одобри удължителен закон за бюджета, който ще действа в първите три месеца на следващата година. 

Синдикатите се обявиха против спирането на бюджетната процедура. От "БСП-Обединена левица" настояха за приемането на бюджет за следващата година и защита на социалните права на гражданите. От ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“ заявиха, че ще подкрепят само удължителния закон.

Коригираният законопроект за държавния бюджет за следващата година предвиждаше увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – от 398,81 евро на 460,17 евро, увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, запазване на политиката по доходите за учителите в детските гради и училищата, осъвременяване на пенсиите по т.нар. швейцарско правило и програма за подкрепа на лекарите специализанти в размер на 30 млн. евро за 2026 година.  

В приетия удължителен закон за бюджета депутатите гласуваха еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата. Така, на практика, България ще влезе в еврозоната с бюджета за 2025 г., превалутиран в евро. 

Настоящият бюджет беше приет в края на март след продължило близо 22 часа пленарно заседание. В него не беше предвидено увеличение на данъците, а заложеният бюджетен дефицит е в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, за да се покрият критериите за присъединяване към еврозоната.

Важни промени бяха направени в Закона за енергетиката. С тях домакинствата останаха на регулирания пазар на ток за неопределено време. 

На 4 юни бяха оповестени конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Тогава депутати от „Възраждане“ блокираха достъпа до трибуната на Народното събрание, за да покажат, че на този ден парламентът повече няма да работи. От сутринта пред сградата на парламента протестираха привърженици на българския лев. 

На 30 юли депутатите приеха на второ четене промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България.  Измененията бяха обнародвани в "Държавен вестник" на 8 август. От тази дата цените в България трябваше да бъдат изписани и в евро. 

През декември парламентът отхвърли предложението на президента Румен Радев за национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе европейската валута „евро“ през 2026 година?“ с 81 гласа "за", 135 "против" и трима въздържали се. Точката беше внесена за разглеждане по искане на парламентарната група на „Възраждане“, които организираха поредица от протести за запазване на българския лев.   

Държавният глава Румен Радев каза на 9 май, че внася предложение в парламента за провеждане на национален референдум за датата на въвеждането на еврото у нас. До разглеждането на предложението му се стигна в началото на декември, след като Конституционният съд (КС) реши, че председателят на парламента (тогава Наталия Киселова) няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание (НС), казаха от КС.

Освен подготовката за еврозоната, във фокуса на депутатите бяха и законите, свързани с изпълнение на ангажиментите за получаване на второто и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Сред тях бяха Законът за защита на лицата, подаващи сигнали, промените в Наказателния кодекс в частта за обида и клевета и в Гражданския процесуален кодекс за задължителната медиация, както и Законът за несъстоятелност на физическите лица, според който физическо лице ще може да обявява личен фалит, ако повече от 12 месеца не може да плаща дълг от над 10 минимални работни заплати.

Депутатите решиха още председателите на Държавна агенция "Разузнаване", Държвна агенция "Национална сигурност" и Държавна агенция "Технически операции" да бъдат избирани от парламента, а не назначавани с указ на президента, както досега. Освен това народните представители приеха Националната служба за охрана (НСО) да не осигурява транспортно дейността на администрацията на президента.

Заради американските санкции срещу руската компания "Лукойл“ и последствията за активите у нас, НС забрани временно износа и вътреобщностните доставки до държави членки на Европейския съюз на нефтопродукти, основно дизел и авиогориво. Седем дни по-късно бяха приети законови промени, свързани с функциите на особения търговски управител на рафинерията и другите обекти на "Лукойл“ в България. Заседанието на Комисията по енергетика в парламента продължи около 28 секунди. След преодоляване на наложеното вето от държавния глава върху измененията, за особен управител на компаниите на "Лукойл" беше определен Румен Спецов, доскорошен изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.  

Преди това депутатите, също в спешен порядък, приеха и законови промени, според които продажбата на активи на „Лукойл" в България ще става само след решение на Министерския съвет при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. Президентът наложи вето, то беше отхвърлено.       

Парламентът попълни и съставите на някои от регулаторите с изтекли мандати и отвори дискусия дали да бъде закрита Комисията за противодействие на корупцията. Избран беше национален омбудсман - Велислава Делчева, както и заместник-омбудсман - Мария Филипова, и заместник-председатели на Сметната палата. Така бяха попълнени висшите държавни длъжности, измежду които, съгласно Конституцията, се избира служебен премиер. Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.

Генералният директор на Кирил Вълчев бе преизбран за втори петгодишен мандат.

През октомври Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) смени Наталия Киселова ("БСП-Обединена левица") начело на парламента. 

След изборите за общински съветници в Пазарджик, на които ГЕРБ остана шеста политическа сила, лидерът на партията мандатоносител Бойко Борисов заговори за преформатиране на управлението. 

На 29 октомври тогавашният председател на Народното събрание Наталия Киселова обяви, че е подала заявление, с което се оттегля от заеманата длъжност. За председател на парламента беше избрана Рая Назарян.  

В предишния ден Съветът за съвместно управление (ССУ) взе решение за въвеждането на ротационно председателство на парламента. Председателят на ССУ Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) съобщи, че на следващия ден ще бъде разписан анекс към споразумението за съвместно управление и след това ротацията ще стане факт. На брифинга след заседанието на ССУ, освен представители на трите политически сили в управлението – ГЕРБ-СДС, "БСП – Обединена левица" и "Има такъв народ", беше и Йордан Цонев от парламентарната група на "ДПС – Ново начало", подкрепяща правителството.

През март парламентарните група в 51-вото НС станаха девет, след решение на КС за законността на изборите през октомври миналата година. В парламента влезе нова политическа сила - "Величие", а изборът на 16 народни представители беше обявен за незаконен. Депутатите от най-малката парламентарна група - на "Величие", положиха клетва на 19 март. 

Промени в политическия живот 

В средата на февруари делегатите на 51-вия Конгрес на БСП избраха Атанас Зафиров за председател на партията, а след оставката на правителството през декември, Изпълнителното бюро на партията подаде оставка (без председателя) като насрочи за 10 януари догодина заседание на Националния съвет на БСП. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини На преден план

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Полиция е отцепила улица в бургаското село Българи, . Засилено е полицейското присъствие в района. Улицата е блокирана от двете страни с полицейски коли и ленти. На място има и бус ...

Мартенски благотворителен базар на Центъра за социална рехабилитация и интеграция към Комплекса за социални услуги отвори врати в Луковит, съобщиха от общинската администрация. Изд ...

"Кметът на Бистрица може да разчита на пълната ни подкрепа срещу мутрите, които му запалиха къщата и колата", са казва в позиция на "Да, България", публикувана във Фейсбук. Според ...

Мъж на 38 години от ловешкото село Радювене е задържан за агресия срещу жената, с която живее на семейни начала, съобщават от Областната дирекция на МВР – Ловеч. Сигналът е п ...

Не сме получавали сигнали от неправителствената организация (НПО), свързана със случая „Петрохан“,  за нарушение на екологичното законодателство, заяви пред журнал ...

               

Полиция е отцепила улица в бургаското село Българи, . Засилено е полицейското присъствие в района. Улицата е блокирана от двете страни с полицейски коли и ленти. На място има и бус ...

Шест сигнала за наводнения и свлачища са регистрирани в Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението" в Петрич след интензивните валежи вчера. Това съобщи г ...

Граждани се събраха на протест пред сградата на Съдебната палата в Пловдив, за да изразят несъгласието си с искането на 18-годишния Никола Бургазлиев за по-лека мярка за неотклонен ...

Броят на смъртните случаи по пътищата в България, Румъния и Гърция все още е значително над средното за ЕС и това показва необходимостта от повече действия в тези държави, се посоч ...

Пешеходец, блъснат от тир, е загинал на път Е-79 край Монтана, съобщават от Областната дирекция на МВР в града. Пътнотранспортното произшествие е станало на 15 февруари около 18:00 ...