19:13 | На преден план

18:48 | Основна линия

18:39 | Контекст

9403

Хората станаха по-отговорни към избора на социална услуга и започнаха да подават сигнали с нелегалните домове за възрастни хора, станали известни като „къщите на ужасите“.Събитията имаха и дълбоко човешко въздействие върху хората, които ежедневно работят с уязвими групи. Това каза в интервю изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) Виктория Тахова по повод разкриването на нелегални домове за възрастни хора през изминалата година.

Автор: БТА / Редактор: Диляна Асенова | 16 Януари 2026, 08:00 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

През 2025 г. АКСУ е направила 942 проверки, с 40 повече от извършените през 2024 г. Поставихме акцент върху контрола в местата за резидентна грижа, където възрастните и уязвимите живеят постоянно, заяви Тахова. В т. нар. частни домове повишението е от 130 през 2024 г. на 265 през 2025 г., а в услугите с държавно финансиране - от 84 на 251, обобщи данните тя.

Винаги, когато контролни ни органи са установявали нередности, за които не можем да реагираме в рамките на правомощията си, сме подавали сигнали до прокуратурата или до други компетентни органи, каза Тахова. Ситуацията с незаконните обекти ни помогна и да подобрим координацията между отделните институции, което е неизменна част от по-голямата ефективност на контрола, отбеляза също изпълнителният директор на АКСУ.

Тахова коментира и законодателните промени, които доведоха до инкриминирането на предоставянето без лиценз на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и ръста на санкциите при нарушения. Очаква се по-голям възпиращ ефект за нерегламентираните практики да има и сериозното увеличение на санкциите за прилагащите ги, каза тя.

Следва цялото интервю:

Г-жо Такова, колко проверки в домовете за възрастни хора направи АКСУ през 2025 г.?

- През 2025 г. АКСУ е направила 942, с 40 повече от извършените през 2024 г. Поставихме акцент върху контрола в местата за резидентна грижа, където възрастните и уязвимите живеят постоянно. Повече от половината от извършените от АКСУ проверки през последната година са в такива места за настаняване. В т. нар. частни домове повишението е от 130 през 2024 г. на 265 през 2025 г., а в услугите с държавно финансиране - от 84 на 251. Контролът беше силно завишен от всички институции, след като министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и министърът на правосъдието Георги Георгиев започнаха война с т. нар. къщи на ужасите.

Как разкриването на домовете на ужасите се отрази в човешки план на работещите в АКСУ и на социалните работници?

- Тези случаи поставиха под прожекторите много въпроси с необходимостта от още по-стриктен контрол и прозрачност, както и с правилния избор на социална услуга. Те имаха и дълбоко човешко въздействие върху хората, които ежедневно работят с уязвими групи. За мнозина професионалисти ситуацията предизвика лична и професионална рефлексия – едновременно чувство за отговорност, стремеж към подобрение, но и огорчение, че подобни събития е възможно да се случат в среда, чиято мисия е да подкрепя най-уязвимите. Професионализмът им пролича именно в начина, по който реагираха - с готовност да съдействат и с желание да подобрят процедурите и взаимодействието с другите институции, с още по-голяма ангажираност за гарантиране на още по-високо качество на услугите.

Тези събития следва да ни напомнят, че зад всяка институция стоят хора, които чувстват и преживяват тежестта на общественото недоверие, но които продължават да работят с убеждението, че тяхната роля за защитата на най-уязвимите е ключова. В този смисъл кризата се превърна не само в предизвикателство, но и в стимул за професионално и морално укрепване на системата. От нея произтече още нещо положително – хората станаха по-отговорни към избора на социална услуга, започнаха да подават сигнали. Повиши се обемът на работа и натовареността на екипа, но получихме подкрепа и по предложение на социалния министър капацитетът на АКСУ беше усилен и вече имаме близо 20 инспектори повече.

Смятате ли, че близките на възрастните хора са по-добре информирани вече?

- В последната година наблюдаваме положителна тенденция сред потребителите и техните близки при търсенето на информация. Повече хора знаят къде да се информират кои услуги са легални, за какво да следят, за да са сигурни, че могат да очакват добро качество, а също и как да подават сигнали за нередности. Информираността е процес, който изисква постоянна подкрепа и целенасочени усилия. Тя е важен инструмент за превенция. АКСУ поддържа на интернет страница си актуален публичен регистър на всички лицензирани доставчици на социални услуги. 

През 2024 г. бяха разработени и специални информационни видеоклипове, които бяха разпространени до общинските администрации и до различни медии за повишаване на осведоменост относно рисковете от нерегламентирани услуги и за разпознаването им. Например, ако близките не бъдат допускани в сградата, трябва да знаят, че е възможно условията да не са такива, каквито им се представят. Надяваме се, че чрез партньорство между институции, общини, медии и граждани да продължим да повишаваме информираността и да изграждаме по-висока чувствителност и по-добра защита срещу нелегалните услуги.

Отчетохте ли недостатъци в работата на агенцията, които е можело да бъдат избегнати тези казуси и да не се стига до подобни в бъдеще?

- Във всяка администрация сигурно има пропуски в работата особено когато е толкова млада като АКСУ. Нашата агенция е създадена със Закона за социалните услуги през 2020 г. и оттогава постоянно работим за повишаване на ефективността на работата ни. Разкриването на „домове на ужасите“ обикновено е започвало именно от нашата агенция. Когато контролни ни органи са установявали нередности, за които не можем да реагираме в рамките на правомощията си, сме подавали сигнали до прокуратурата или до други компетентни органи.

„Домовете на ужасите“ показаха за пореден път и необходимостта от законодателни промени, за които настоявахме отдавна. Те вече са факт и сред тях са в пъти по-високи санкции, криминализиране на предоставянето на социални услуги без лиценз. Искам да благодаря за подкрепата на министрите Гуцанов и Георгиев, които се обединиха и показаха, че когато всички действаме заедно, могат да се постигнат резултати в подкрепа на най-уязвимите. 

Какви механизми ще бъдат използвани в бъдеще за откриването на подозрителни доставчици на тези услуги?

- Разчитаме много на обмена на информация, взаимодействието и координацията между институциите. Особено важна е ролята на общините, които като доставчици на социалните услуги имат пряко наблюдение върху случващото се на територията им. Работим в тясно партньорство с други контролни органи в социалната сфера, здравеопазването, образованието и финансовия надзор. От особено значение е обратната връзка от близки, потребители и местни общности. Те често сигнализират за проблеми и така ни насочват към обекти, в които е необходимо да се извърши проверка. Самосезираме се и по публикации в медиите.

По какъв начин промените в Закона за социалните услуги и Наказателния кодекс ще подобрят социалните услуги и ще доведат до по-достойна и ефективна грижа?

- Въвеждат се по-строги правила и по-висока отговорност за доставчиците, с които в по-висока степен правата на потребителите на социални услуги. Усъвършенстваният лицензионен режим и разширените основания за отнемане на лиценз имат за цел да гарантират, че социални услуги ще могат да предоставят само професионални и надеждни организации. Въвеждането на наказателна отговорност, вкл. лишаване от свобода за лица и организации, които продължават да предоставят резидентни услуги без лиценз след вече наложена административна санкция, е силен инструмент, който би следвало да ограничи нерегламентираните практики и да засили защитата на хората в уязвимо положение. Досега налагахме санкции, които те ги плащаха и продължаваха да работят. Очаква се по-голям възпиращ ефект за нерегламентираните практики да има и сериозното увеличение на санкциите за прилагащите ги. Вярвам, че с прилагането на тези мерки системата ще стане по-прозрачна, контролът по-ефективен, а грижата по-сигурна и надеждна за всички потребители.

Какъв е интересът към развитието на социални услуги като цяло?

- Наблюдава се устойчиво нарастване на общия брой валидни лицензи – от 1620 към 31 декември 2023 г. до 1733 към края на 2024 г. и 1775 към края на 2025 г. За двугодишен период ръстът е 9,57%. Лицензите се издават за всяка от десетте социални услуги, регламентирани в Закона за социалните услуги и са валидни за срок от 5 години. Необходимо е доставчици, които са получили лицензи през 2021 г. със срокове на валидност до 31 декември 2026 г. и желаят да продължат дейността си, да подадат заявления за подновяване не по-късно от три месеца преди датата на изтичане на срока на лиценза. 

Кои видове социални услуги най-често се разкриват в България?

През 2024 г. „Информиране и консултиране“ остава водеща по дял, но вече заедно с „Резидентна грижа“ – с 16,74%. Трети по дял са лицензите за „Терапия и рехабилитация“ с 14.59% Това показва относителна преориентация към услуги с по-интензивна грижа. През 2025 г. се наблюдава силна концентрация при „Резидентната грижа“ с 26.76% от издадените лицензи, докато „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация“ и „Обучението за придобиване на умения“ намаляват до 12,68%, което потвърждава тенденцията към приоритет на интензивните форми на подкрепа.

Фактът, че е издаден лиценз за дадена социална услуга, не означава, че  предоставянето е започнало. Общият брой частни доставчици, които са стартирали дейност по предоставяне на социални услуги, намалява последователно – от 408 през 2023 г. до 341 през 2024 г. и до 256 през 2025 г. Този низходящ тренд показва значително намаляване на броя частни доставчици на социални услуги, стартирали дейност по предоставяне на социални услуги в разглеждания период.

Добрата новина е, че за същия период (2023 – 2025 г.) се очертава устойчиво разширяване на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет. Най-осезаемият растеж е при услугите в общността. Има увеличено търсене и ръст на възможностите за подкрепа в извън институционална среда. Така хората могат да получават необходимата им помощ, като продължат да живеят със семействата си или в среда, близка до семейната. Мрежата от социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се разширява, като се пренасочва ресурс към услуги в общността и постепенно намалява зависимостта от институционалната грижа.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Контекст

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Състав на Окръжния съд в Хасково постанови мярка за задържане „домашен арест“ за 47-годишния Станимир Малчев. Българинът е обявен за международно издирване въз основа н ...

Модерна технология за безизкопно отстраняване на течове във водопроводни мрежи беше демонстрирана в град Бяла пред служители на „Водоснабдяване и канализация“ ООД &ndas ...

Съдия Мирослав Йорданов е новият заместник на административния ръководител – заместник-председател на Окръжния съд в Русе, съобщиха от съда институция в крайдунавския град. Й ...

Националният осигурителен институт (НОИ) има готовност да изпълни решението на правителството за отпускането на великденски добавки. Това казаха от института . По-рано днес служебн ...

Полицията в Смолян провежда специализирана акция за контрол върху използването на предпазни колани и защитни каски, за два дни от началото са съставени 10 акта и 23 фиша. Това каза ...

               

Състав на Окръжния съд в Хасково постанови мярка за задържане „домашен арест“ за 47-годишния Станимир Малчев. Българинът е обявен за международно издирване въз основа н ...

Експертни екипи на България и Съединените американски щати (САЩ) проведоха разговори относно напредъка на България по присъединяването към Програмата за безвизово пътуване на САЩ, ...

Граждани се събраха на протест пред МВР с искане за оставката на директора на Областната дирекция на МВР в Пловдив Васил Костадинов. В района има засилено полицейско присъстви ...

Налице е ръст на гръцките инвестиции в България през 2025 година, както и увеличение на стокообмена между двете държави. Това е отчетено на среща между служебния министър-председат ...

Окръжният съд в Стара Загора наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 36-годишен мъж, обвинен в умишлено причиняване на многостепенна сре ...