Начало На преден план Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето
899
България

Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето

Българското общество започва изграждането на модерната си държавност с вече натрупан политически опит, а изборните практики по българските земи датират още в рамките на Османската империя, разказа д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.По думите му още от 17 век по-заможните и образовани българи участват в избори на местни първенци – аяни. Макар те да са част от османската административна система, тяхното утвърждаване е било под съдебен контрол, като кадийските съдилища са изисквали гаранции за тяхната почтеност.

Автор: БТА / Редактор: | 19 Април 2026, 20:30 ч.
Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето
Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето
Снимка © БТА

Българското общество започва изграждането на модерната си държавност с вече натрупан политически опит, а изборните практики по българските земи датират още в рамките на Османската империя, разказа д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.

Лекарите на Университетската болница „Медика Русе“ продължават бо

В петък вечерта машините за гласуване ще бъдат транспортирани в различните об

Изборният ден в област Стара Загора започна навреме, но с много проблеми с ма

Приключи изборният ден във Великотърновска област, съобщиха от Районната изби

През последното денонощие звената на противопожарните служби в страната са ре

По думите му още от 17 век по-заможните и образовани българи участват в избори на местни първенци – аяни. Макар те да са част от османската административна система, тяхното утвърждаване е било под съдебен контрол, като кадийските съдилища са изисквали гаранции за тяхната почтеност.

Според историка това участие създава ранна форма на политическа практика, която по-късно се развива в условията на модерната българска държавност. След създаването на Дунавския вилает през 19 век се изгражда организирана система за избор на членове на административни съвети на различни нива. Тази система включва многостепенни избори, в които населението участва чрез избрани представители. 

Тодоров подчерта, че в периода на Българското възраждане в публичното пространство и пресата се формира ясен политически език.

„Ако четем вестниците непосредствено преди Освобождението, ще ни направи впечатление, че българинът е човек с политическа култура. Той познава понятия като либерализъм и консерватизъм. В пресата се обяснява, че трябва да се оказва контрол върху османските чиновници. По този начин може да мисли само човек, който се възприема като гражданин, а не просто като поданик на империята“, каза Тодоров.

След Освобождението изборната система се урежда с временни правила, а впоследствие се развива чрез законодателство, изработено от Народното събрание. Процесът обаче е съпътстван от силен политически популизъм и административни проблеми.

Избирателната активност на изборите за Народно събрание в 11-и Многомандатен

В Кубрат са поставени нови подземни съоръжения за сметосъбиране. С това общин

Общо десет са свободните работни места за квалифицирани кадри в Казанлък, обя

„Обещанията за неплащане на данъци са типични за този период“, посочи историкът, като отбеляза, че още в Учредителното събрание се проявява сериозен сблъсък между политическите течения и различните разбирания за държавност.

В края на XIX и началото на ХХ век изборната система вече функционира като сравнително модерна институционална рамка, но продължават да съществуват зависимости между властта и вота. В този период активно се обсъжда т.нар. чиновнически въпрос. Тодоров посочи, че публично се коментират практики на натиск върху чиновници. В някои случаи това включва очаквания за политическа лоялност в замяна на запазване на работа или осигуряване на базови условия като снабдяване с дърва за огрев. Според историка тези механизми показват, че проблемите около честността на изборите не са нови за българското общество.

Той разгледа и периода след Първата световна война и появата на Българската комунистическа партия. Тя участва в парламентарния живот като част от Третия комунистически интернационал, доминиран от Москва. Според историка това я поставя в определена зависимост от външен център на влияние. В първия си период партията все още търси парламентарен път за реализиране на политическите си цели, но впоследствие преминава към радикализация.

Според Тодоров през различните исторически периоди се наблюдава повторяемост в изборния процес, включително партийни зависимости, влияние на местни структури и връзка между властта и вота. „Ако погледнем историческите текстове, ще видим, че много от проблемите остават разпознаваеми и днес“, обобщи той.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от външното министерство
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР). В Турция, където бяха разкрити 27 секции, и Гърция – 26 (вклю ...
Спокойно протича предаването на изборните протоколи от секционните комисии в област Ямбол
Спокойно протича към момента предаването на изборните протоколи от 31-ви МИР в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника "Никола Вапцаров" в Ямбол. Над ...
Започна приемането на протоколите на секционните избирателни комисии в Благоевград
Започна приемането на протоколите на секционните избирателни комисии в зала „Орфей“ в Благоевград, . Засилено е полицейското присъствие в района на парк „Македони ...
Според 70-процентна извадка от паралелното преброяване на "Маркет линкс" за парламентарните избори „Прогресивна България“ е с 45,1%, а ГЕРБ-СДС - с 12,6%
Според данни от 70-процентна извадка от паралелното преброяване на социологическата агенция "Маркет линкс", представени по бТВ, разпределението на гласовете за политическите сили с ...
Според 62-процентна извадка от паралелното преброяване на „Галъп интернешънъл болкан“ „Прогресивна България“ е със 115 мандата, а ГЕРБ-СДС - с 45
Според 62-процентна извадка паралелно преброяване на „Галъп интернешънъл болкан“ „Прогресивна България“ е със 115 мандата, а ГЕРБ-СДС - с 45 мандата, съобщи ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от външното министерство
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР). В Турция, където бяха разкрити 27 секции, и Гърция – 26 (вклю ...
При 95-процентна извадка от паралелното преброяване на „Мяра“: “Прогресивна България” е с 45,3%, “Продължаваме промяната - Демократична България” – с 12,2%
Според данни от 95-процентна извадка от паралелното преброяване на социологическата агенция „Мяра“, представено по Нова телевизия, резултатите от днешните предсрочни па ...
Европейски вестници и телевизии коментират изборите в България
Коалицията „Прогресивна България“ на проруския и евроскептичен бивш президент Румен Радев печели парламентарните избори в България с до 39% от гласовете според първите ...
Според 80-процентна извадка от паралелното преброяване на „Маркет линкс“: „Прогресивна България“ е с 44%, а ГЕРБ-СДС - с 12,5%
Според данни от 80-процентна извадка от паралелното преброяване на социологическата агенция „Маркет линкс“, представени по бТВ, разпределението на гласовете за политиче ...
При 86% извадка от паралелното преброяване на „Тренд“: „Прогресивна България“ е с 45,2%, ГЕРБ-СДС - с 12,6%
При 86% извадка от паралелното преброяване на изследователски център „Тренд“, представена по Нова телевизия, разпределението на гласовете за политическите сили според в ...
Тикер в 22:53 ч.
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от Министерс ...
Начало На преден план
899
България

Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето

Българското общество започва изграждането на модерната си държавност с вече натрупан политически опит, а изборните практики по българските земи датират още в рамките на Османската империя, разказа д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.По думите му още от 17 век по-заможните и образовани българи участват в избори на местни първенци – аяни. Макар те да са част от османската административна система, тяхното утвърждаване е било под съдебен контрол, като кадийските съдилища са изисквали гаранции за тяхната почтеност.

| 19 Април 2026, 20:30 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето
Изборните традиции у нас започват още в Османската империя и не се променят съществено във времето
Снимка © БТА

Българското общество започва изграждането на модерната си държавност с вече натрупан политически опит, а изборните практики по българските земи датират още в рамките на Османската империя, разказа д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.

По думите му още от 17 век по-заможните и образовани българи участват в избори на местни първенци – аяни. Макар те да са част от османската административна система, тяхното утвърждаване е било под съдебен контрол, като кадийските съдилища са изисквали гаранции за тяхната почтеност.

Според историка това участие създава ранна форма на политическа практика, която по-късно се развива в условията на модерната българска държавност. След създаването на Дунавския вилает през 19 век се изгражда организирана система за избор на членове на административни съвети на различни нива. Тази система включва многостепенни избори, в които населението участва чрез избрани представители. 

Тодоров подчерта, че в периода на Българското възраждане в публичното пространство и пресата се формира ясен политически език.

„Ако четем вестниците непосредствено преди Освобождението, ще ни направи впечатление, че българинът е човек с политическа култура. Той познава понятия като либерализъм и консерватизъм. В пресата се обяснява, че трябва да се оказва контрол върху османските чиновници. По този начин може да мисли само човек, който се възприема като гражданин, а не просто като поданик на империята“, каза Тодоров.

След Освобождението изборната система се урежда с временни правила, а впоследствие се развива чрез законодателство, изработено от Народното събрание. Процесът обаче е съпътстван от силен политически популизъм и административни проблеми.

„Обещанията за неплащане на данъци са типични за този период“, посочи историкът, като отбеляза, че още в Учредителното събрание се проявява сериозен сблъсък между политическите течения и различните разбирания за държавност.

В края на XIX и началото на ХХ век изборната система вече функционира като сравнително модерна институционална рамка, но продължават да съществуват зависимости между властта и вота. В този период активно се обсъжда т.нар. чиновнически въпрос. Тодоров посочи, че публично се коментират практики на натиск върху чиновници. В някои случаи това включва очаквания за политическа лоялност в замяна на запазване на работа или осигуряване на базови условия като снабдяване с дърва за огрев. Според историка тези механизми показват, че проблемите около честността на изборите не са нови за българското общество.

Той разгледа и периода след Първата световна война и появата на Българската комунистическа партия. Тя участва в парламентарния живот като част от Третия комунистически интернационал, доминиран от Москва. Според историка това я поставя в определена зависимост от външен център на влияние. В първия си период партията все още търси парламентарен път за реализиране на политическите си цели, но впоследствие преминава към радикализация.

Според Тодоров през различните исторически периоди се наблюдава повторяемост в изборния процес, включително партийни зависимости, влияние на местни структури и връзка между властта и вота. „Ако погледнем историческите текстове, ще видим, че много от проблемите остават разпознаваеми и днес“, обобщи той.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от външното министерство
Спокойно протича предаването на изборните протоколи от секционните комисии в област Ямбол
Започна приемането на протоколите на секционните избирателни комисии в Благоевград
Според 70-процентна извадка от паралелното преброяване на "Маркет линкс" за парламентарните избори „Прогресивна България“ е с 45,1%, а ГЕРБ-СДС - с 12,6%
Според 62-процентна извадка от паралелното преброяване на „Галъп интернешънъл болкан“ „Прогресивна България“ е със 115 мандата, а ГЕРБ-СДС - с 45
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Сфера
Приключи изборният ден в Австралия, Азия, Африка и Европа, съобщиха от външното министерство
В детайли
При 95-процентна извадка от паралелното преброяване на „Мяра“: “Прогресивна България” е с 45,3%, “Продължаваме промяната - Демократична България” – с 12,2%
На преден план
Европейски вестници и телевизии коментират изборите в България
В детайли
Според 80-процентна извадка от паралелното преброяване на „Маркет линкс“: „Прогресивна България“ е с 44%, а ГЕРБ-СДС - с 12,5%
Местен фокус
При 86% извадка от паралелното преброяване на „Тренд“: „Прогресивна България“ е с 45,2%, ГЕРБ-СДС - с 12,6%
Сфера
Спокойно протича предаването на изборните протоколи от секционните комисии в област Ямбол
В детайли
Според 87-процентна извадка от паралелното преброяване на „Галъп интернешънъл болкан“ „Прогресивна България“ е с 42,7%, а ГЕРБ-СДС - с 14,8%
Контекст
Членовете на секционни избирателни комисии предават изборните книжа в РИК – Ловеч
На преден план
Чувалите с протоколи и бюлетини започнаха да пристигат в „Арена Бургас", но има забавяне
Сфера
Започна приемането на протоколите на секционните избирателни комисии в Благоевград
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2026 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2026 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.