Финансовата рамка за миналата година на община Мизия за 2023 г. е в размер на 11 963 944 лв, а днес отчетът за разходването беше приет от Общинския съвет. В приходната част има по-висока събираемост на местните данъци и такси в сравнение с 2022 г., което показва, че администрацията работи добре и се спазва финансова дисциплина, каза председателят на ОбС – Мизия Татяна Спасова. 

Общо 39 на сто бюджета за изразходвани за сектор образование, 23 на сто - за социални дейности, а 14 на сто - за благоустрояване и комунално стопанство. Малко над 46 000 лв са инвестирани за оборудване с детски съоръжения за игри на открито в единствената детска градина "Незабравка" в общината, която разполага и с три бази в селата Софрониево, Крушовица и Липница. И четирите дворни пространства са облагородени, става ясно от отчета на бюджета на община Мизия. За нуждите на градината и нейните

Паспортизацията на дърветата по троянската улица „Любен Каравелов“ е установила, че повече от половината дървета трябва да бъдат премахнати, съобщи пред журналисти кметът на Троян Донка Михайлова.

Припомняме, че полемика в града предизвика намерението на общинската управа да премахне общо 139 големи дървета, като част от проект за цялостна реконструкция на централната улица „Любен Каравелов“. Дърветата са от видовете кестен, явор, ясен и каталпа, и най-вече на емблематичните за улицата липи. Намерението на Общината е те да бъдат заменени с 16-17 годишни дръвчета от вида полски клен (Acer Campestre).

В рамките на проекта са планирани реконструкция на 820 м. от улицата, полагане на нова настилка, тротоари и бордюри, поставяне на нови LED улични осветителни тела, изграждане на подземна тръбна мрежа и други.

След представяне на проекта пред общ

Предстои поставянето на 12 нови камери за следене на скоростта на автомобилите в София, съобщи общинският съветник Борис Бонев от "Продължаваме промяната - Демократична България" ("Спаси София") на пресконференция в Столичната община, заедно със заместник-кмета по транспорт Илиян Павлов и общинските съветници Симеон Ставрев и Димитър Петров. На нея беше представен отчет за свършеното за транспорта на София от новото ръководство на Общината, както и какво предстои. 

София един от градовете с най-висок пътен травматизъм, посочи Бонев. По думите му, много често подобряването на пътната безопасност е свързана с мерки, които не са особено популярни - като изграждането на "острови", които стесняват пътните платна и затормозяват движението на автомобилите. Това обаче означава по-ниска скорост и съответно - по-нисък риск от пътен травматизъм, подчерта Борис Бонев.

Той каза,

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще участват в отбелязването на празника на София от 11:30 часа на площад „Свети Александър Невски”, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В рамките на събитието президентът ще приеме почетния караул, след което Негово Светейшество българският патриарх Даниил ще отслужи тържествен водосвет, ще бъде извършен и ритуал по издигането на българския национален флаг, допълват от президентството.

На 17 септември Православната църква почита светите великомъченици Надежда, Вяра, Любов и майка им София. На този ден градът, приел името на храма „Света София“ – Божията премъдрост, отбелязва своя празник, съобщават от Столичната община.

В присъствието на кмета на София Васил Терзиев от 10:00 ч. ще се проведе тържественото заседание на Столичния общински съвет, на което изявени лично

Двамата пилоти - Петко Димитров и Венцислав Дункин, загинали в петък при катастрофата на учебно-боен самолет L-39ZA, са повишени посмъртно във военно звание. Това съобщи Министерството на отбраната на своята интернет страница.

На 13-и септември при подготовка за демонстративен полет на авиобаза "Граф Игнатиево" катастрофира учебно-боен самолет L-39 ZA. Загинаха двамата пилоти от 12-а авиационна база в Долна Митрополия.

Те са повишени посмъртно със заповед на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов.

Майор Петко Димитров Димитров – началник на служба „Планиране и отчитане на летателната дейност“ в отделение „Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 52090 - Долна Митрополия, е повишен във военно звание „подполковник“.

Старши лейтенант Венцислав Атанасов Дункин – младши експерт III степен в

За девета поредна година България се включва в инициативата за Ден без жертви на пътя. Мария Ботева, заместник-началник в отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) обясни пред медиите, че и тази година мото на кампанията е: “Остани жив, пази живота”.

Според статистиката в деня без жертви на пътя през 2016 г. няма загинали, през 2017 г. има един загинал, а през 2018, 2021 и 2022 г. също няма загинали. Най-много са жертвите през 2019 г. - петима души. 

Да се постараем поне в един ден да сме отговорни, за да съхраним човешки животи, призова Ботева.

Тържествена сесия на Общинския съвет в Каспичан се състоя в зала 105 на Народно читалище "Пробуда - 1928". Сесията беше по повод 60-годишнината от обявяването на Каспичан за град.

След като в залата прозвучаха химните на Република България и на Европейския съюз, приветствия отправиха председателят на Общинския съвет Тодор Тодоров, кметът на община Каспичан Златин Ценков и официални гости от украинските град Болград и село Криничное.

Тодор Тодоров заяви пред общинските съветници, кметовете на села от община Каспичан и официалните гости: "Днес е паметен ден за всички жители на град Каспичан. Преди 60 години тук, в землището на село Каспичан, започна строежът на първата жп линия в България - място, което и до днес е символ на новото време, на човешкия прогрес. За кратко време Каспичан се превръща във възлова гара, расте и населеното място, заселват се нови хора и в 1964 г.

Делегация на Българската академия на науките (БАН) заедно с дипломати и българи, живеещи в Румъния, посетиха днес Браила. Повод за това е честването на 155-годишнината на Академията.

Учредителното събрание на Българското книжовно дружество, чийто правоприемник е БАН, е било на 12 октомври 1869 г. в къща в румънския град. На нейното място е построен храмът “Възнесение Господне”. На паметната плоча в неговия двор на български и румънски език е написано, че "На това място се е намирала къщата, където в 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките".

Архиепископът на Долен Дунав негово преосвещенство Касиан и представителят на Българската патриаршия в Букурещ протойерей Кирил Синев отслужиха молебен на румънски и български език в храма. Архиепископ Касиан заяви, че църквата е своеобразна катедрала и академия на българо-румъ

Народното събрание разисква проект на решение за освобождаване на Антон Славчев от комисиите за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконното имущество. Проекторешението за освобождаването на Славчев от двете комисии като член и като изпълняващ функциите на председател е внесено от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Мотивите към проекта на решение представи народният представител Лена Бориславова от ПП-ДБ. Освобождаването на г-н Славчев представлява своеобразен тест за тази зала, кой е готов да намали влиянието на г-н Делян Пеевски в поне една от институциите, които са превзети и са политически мотивирани и не изпълняват функциите си по закон, заяви Бориславова. Сред мотивите тя открои системно неизпълнение на служебните задължения и липса на прозрачност в дейността и на двете комисии, председателствани от Славчев.

Ня

Парламентът обсъжда на първо четене законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Точката беше включена в дневния ред в началото на заседанието. 

Заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова посочи, че предложението за включване в дневния ред е обсъдено на председателски съвет и има консенсус. Тя обясни, че актуализацията на бюджета се налага във връзка с промени в приложението с общински проекти. 

Предвижда се днес депутатите да разгледат и Законопроект за ратифициране на актовете на Четвъртия извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз (ВПС). След това е предвиден редовен парламентарен контрол, в който ще участват служебните министри Мария Павлова, Галя Кондева и Петър Димитров.