Изложбата с графичен дизайн на художника Петър Пецин в Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" представя голяма част от работата му в тази сфера от последните близо 20 години. В нея са включени плакати и банери, правени за изложбите на галерията през последните 12 години, както и лога и дизайн за оформление на книги, дело на 73-годишния автор. 

"С Петър Пецин се познаваме от средата на 80-те години и като колеги, и като приятели. Познавам цялостното му творчество и работата му в рекламата, затова без никакво колебание или разногласия започнахме да си сътрудничим по рекламните плакати на галерията, което продължава вече дванадесета година", разказа директорът на галерия "Петко Задгорски" Георги Динев. Той коментира, че културната институция в морския град за първи път представя подобна експозиция, посветена изцяло на индивидуално творчество в областта на графичния дизайн. 

По думите му, освен че представя различна част от творчество на Пецин като художник, изложбата е и своеобразен отчет на дейността на Бургаската художествена галерия. "Посетителите могат да видят различни плакати от изложбите тук от 2012 г. досега. При аранжировката двамата се стремяхме да покажем възможно най-голямо разнообразие от направеното досега", допълни Динев.

Според него много малка част от хората осъзнават и разбират значението и влиянието на графичния дизайн в ежедневието си. "За да достигнеш такава мощна, чиста, цялостна естетика, която да говори така директно, се изисква много грамотност, познаване на шрифта. Не може човек без култура да започне да прави такива неща. В нашите компютърни време много от младите си въобразяват, че, като имат един набор от 20-30 шрифта, разбират от тези неща, което, за съжаление, не е така", каза още Динев.

Петър Пецин разказа, че при своето развитие като графичен дизайнер е научил много от Тодор Попов, един от изявените специалисти от Бургас в областта на шрифта от миналото. "Шрифтът не е просто имитация на букви от латиницата. В българската кирилица има определени правила, които трябва да се спазват, когато се кирилизират. Голяма част от шрифтовете се кирилизират от програмисти, които обаче нямат понятие от шрифтовете като такива. Много пъти ми се е налагало някоя буква да я създам самостоятелно наново", заяви още Пецин.

Художникът коментира, че навлизането на руската кирилица се дължи най-вече на големите компании в световен мащаб, но в тях има сбъркани букви, тъй като авторите им не са нито българи, нито руснаци. Една от най-фрапиращите сред тях е "ф", допълни Пецин. За него е тъжно, че са малцина българите, които се занимават с шрифт. 

Относно работата си по оформлението на книги Пецин заяви, че за него е важно корицата да подсказва инстинктивно съдържанието на изданието. Сред книгите, зад чиято визия седи негово име, са "Руси Стоянов. Ловецът на чудеса" на Румяна Емануилиду, "Шапка невидимка", "Пробразяването, или играта да бъдеш друг" и "Нарушената хармония" на драматурга и режисьор Симеон Димитров, фотоалбума "Паметта на светлината" за фотографа Петър Папакочев, както и други издания на Гаро Ахчиян, Гочо Гочев, Калин Барзов. 

Изложбата може да бъде видяна на първия етаж в Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" до средата на април, след което залата ще бъде домакин на ретроспективна изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на художника и сценограф Тодор Станилов (1934 - 2008).  

Още от рубриката Като “Четвъртата пирамида в Гиза” и “човешко чудо” е определян египетският оркестър “Светлина и надежда” (Ан Нур уал Амал), съставен изцяло от незрящи жени.  Случващото се на сцената наистина изглежда като чудо. Диригентът казва кое произведение следва, дава кратко напътствие, отброява “едно, две, три” и се оттегля. Петдесетте дами свирят в синхрон съвсем сами - ... Вижте повече