Докъдето й да стигна в избрания от мен път, никога не ще трябва да се доверявам на вестникарските излияния. Единственият ми верен съдник трябва да бъде сърцето. Само на него ще мога винаги да се доверявам и разчитам. Това споделя голямата оперна певица Христина Морфова по повод първия си самостоятелен концерт в Храдец Кралове, Чехия, през пролетта на 1908 г

Докъдето й да стигна в избрания от мен път, никога не ще трябва да се доверявам на вестникарските излияния. Единственият ми верен съдник трябва да бъде сърцето. Само на него ще мога винаги да се доверявам и разчитам. Това споделя голямата оперна певица Христина Морфова по повод първия си самостоятелен концерт в Храдец Кралове, Чехия, през пролетта на 1908 г. Тогава тя е на 19. Днес се навършват 135 години от рождението й.

Христина Морфова е родена на 24 април 1889 г. в Стара Загора. Тя е последното, десето дете в семейството на Васил Морфов, председател на углавното отделение на Окръжния съд и основател на Демократическата партия в града. Майка й Кина Морфова е от Велико Търново, където Христина завършва трето отделение и за първи път посещава театрално представление в читалище „Надежда".

Още от рубриката В София няма място, където Мара Белчева да е почетена, затова решихме, че можем да направим нещо за нея, каза Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей (НЛМ). Постоянната експозиция с вещи на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София. Лични вещи, преводи, ценни р ... Вижте повече

Когато е на четири години, родителите й се разделят. Поради влошеното здравословно състояние на баща й Христина е дадена за отглеждане на приятелско семейство в Габарево. Според нейните спомени от този период тя е слугиня в къщата.

СОФИЯ – ПРАГА

През 1900 г. се премества в София при брат си Александър, който изиграва важна роля за нейното музикално развитие. Той е автор на маршове и хорови песни и първият й учител по музика. Първите й изяви като певица са на сцената на „Славянска беседа“, където на пианото й акомпанира нейната съученичка и приятелка Недялка Багарова. През 1906 г. Христина Морфова завършва Първа девическа гимназия в София. Същата година седемнайсетгодишната Христина е изпратена от родителите си в Прага да учи домакинство в Стопанското училище, които не се съобразяват с нейното желание да се отдаде на музиката. 

Щастлива случайност я отвежда в дома на диригента Йозеф Прокоп и дъщеря му Людмила Прокопова, с която стават неразделни на сцената и в живота. Людмила е студентка по пиано и композиция и тя започва да подготвя Христина за изпитите в Пражката консерватория. Изпитът при проф. Мария Пиводова продължава два часа. Изпитната комисия е впечатлена от изпълнението на Христина Морфова и проф. Пиводова й предлага да започне обучението си направо в трети специален клас. Но Христина иска да започне от самото начало. Тогава я включват в списъка на втори специален клас. Вместо за шест години, тя завършва академията за две и половина. Издържа се, като преписва ноти.

БЪРНО Е В НОЗЕТЕ Й

На 19 години и половина Христина Морфова дебютира на оперната сцена в Бърно в ролята на Марженка, в операта „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана. След края на представлението чешкият композитор Леош Яначек я поздравява с думите: „Госпожице Морфова, Бърно е в нозете ви!“.

На 20 години Христина е поканена на закрит дебют в Пражката опера – голяма чест за едно момиче, току-що завършило академията, при това чужденка. Ролите се трупат една след друга. Над 40 са образите, в които се превъплъщава Христина Морфова – Аида от едноименната опера на Верди е любимата роля, Донна Анна в „Дон Жуан", Либуше в операта на Бедржих Сметана, Леонора във „Фиделио", Лакме от едноименната опера на Лео Делиб, Виолета в „Травиата" на Верди, Микаела от „Кармен“, Мадам Бътерфлай, Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“, Йенуфа, Маргарита от „Фауст“, Филипа от „Миньон“, Сантуца от „Селска чест“.

Освен песните на композиторите Добри Христов и Димитър Хаджигеоргиев, Христина Морфова изпълнява и стотици творби от чешки композитори, от руски, френски и славянски автори. 

БЪЛГАРСКИЯТ СЛАВЕЙ

Началото на 1909 година. Два сезона след дебюта й Христина Морфова заминава за Париж, за да специализира пеене в Консерваторията при проф. Жак Иснардон, член на Гран опера.  Под негово ръководство тя подготвя партиите на Маргарита от „Фауст“ и Лакме и Манон от едноименните опери.

Изумен от музикалната й дарба, той я нарича „българският славей“. Тя е надарена с изключителни гласови и музикални данни, притежава феноменален глас на лирично драматично и колоратурно сопрано, чийто регистър е повече от три октави.

В Париж тя се среща с френския композитор Камий Сен-Санс, авторът на операта „Самсон и Далила“, докато разучава партията на Далила в Гранд опера. На нейната партитура той написва: „Сигурно няма да доживея часа на Вашата слава, но той неминуемо ще дойде. Вие го заслужавате. Прекланям се пред вас!“.

Запознава се с френския цигулар Анри Марто, а през 1910 г. – с композитора Витезслав Новак, който и посвещава цикъл с песни, наречен „Пролет“. Тя го изпълнява за първи път в зала „Рудолфиниум“ в Прага.

ТЯ НИ НАУЧИ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО РОЗИ, ПИШЕ „МОНД“

Освен на операта Христина Морфова е отдадена и на българските народни песни. На много от концертите си тя пее в българска национална носия и изпълнява авторската си песен „Конче водя, мамо“.

След поредния й концерт в Париж в. „Монд“ пише : "Тя ни научи, че България не е само рози, но и неизчерпаем извор на звуци, които възхищават слушателя със своята сложна, но завладяваща ритмика. Присъстващите в театър „Шатле“, може би, за първи път в живота си се опитаха да отмерват с крак игривото темпо на българските песни, изпълнени блестящо от г-ца Морфова“.

„Колумбия грамофон къмпани лимитед" издава за американския пазар плоча с 12 нейни изпълнения. Преди това тя заявява, че няма да подпише договора, ако не включат и българска народна песен. Така Христина Морфова става първата българска оперна прима с грамофонна плоча.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

През 1912 г. Христина Морфова се завръща в България и е приета в състава на Българската оперна дружба (дн. Софийска опера и балет). На 7 септември 1912 г. поставя на българска сцена „Продадена невеста". Това е първото режисирано от жена оперно представление в България.

На 17 октомври 1914 г. Морфова дебютира на българската сцена в „Тахирбеговица" на Димитър Хаджигеоргиев. От 1913 г. пее на концерти в салона на Военния клуб, в София, заедно с Людмила Прокопова, с която концертира в различни градове на страната. По време на Първата световна война тя изнася благотворителни концерти за ранените войници и в помощ на сираците. 

СВЕТОВЕН УСПЕХ

От 1915 г. започва да гастролира на оперните сцени във Виена, Будапеща, Москва, Варшава, Лондон, Париж, Прага, Берлин, Мюнхен, Дрезден, Лайпциг, Бреслау, Щутгарт, Кьолн, Франкфурт, Милано.

През 1916 г. в  Будапеща пее в българска национална носия, а в програмата й са включени български песни. Дни по-късно пее в голямата концертна зала на Виена арии от „Вълшебната флейта“ и „Оберон“ с Виенската филхармония, под диригетството на Оскар Нетбал. В Пражката народна опера, където е редовна артистка от 1917 до 1931 година, участва в 223 представления. Там я наричат "момичето за всичко" заради богатия й глас, благодарение на който може да изпее буквално всичко.

През 1923 г. осем вестника, между които „Таймс“, „Дейли нюз“, Дейли експрес“, „Сънди експрес“ пишат възторжено за нейните концерти в Лондон. За концерта й пред 20-хилядна публика в „Роял Албърт хол“ в. „Таймс“ пише: „Тя разполага с няколко октави, в които няма нито един слаб тон. От дълго време не сме чували толкова звучно пеене от такъв нежен глас“.

ЗАВРЪЩАНЕ В ПРАГА

През 1926 г. Христина Морфова заминава отново за Прага, където става професор в Консерваторията. След концертите в Прага хилядно множество я съпровожда до дома с песни и бурни аплодисменти. Чехите я смятат за своя и се гордеят с нея.

През 191 г. Христина Морфова се завръща в България и пее като солист на сцената на Народната опера. Тя става и първият хабилитиран професор по солово пеене в Държавната музикална академия, където е изключително отдадена на учениците си в продължение на четири години. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти.

На 3 и 6 май 1935 г. изнася концерти в Москва. След като се прибира в София, е извикана в Министерството на народната просвета да даде обяснения какво прави в Москва. От 30 май 1935 г. договорът й с Държавната музикална академия е прекратен от министъра на народната просвета Тодор Радев. 

ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ

През 1936 г. е последният концерт на Христина Морфова в двореца „Баня“ пред цар Борис Трети.

На 1 юни 1936 г. тя загива в автомобилна катастрофа край Пирдоп, на връщане от излет с приятели из Розовата долина. Преди катастрофата сънува сън, в който покойният й баща я вика при себе си. За пътуването тръгва без приятелката си проф. Людмила Прокопова, на която оставя бележка: „Така не ми се тръгва. Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да тръгвам без теб“. Проф. Людмила Прокопова остава в България до края на живота си, като работи в създадената заедно с Христина Морфова певческа школа. 

ПРИЗНАНИЕ И ПАМЕТ

От 1936 година първоначално към хор „Кавал“, а от 1939 година самостоятелно, съществува женският хор „Христина Морфова“. Под диригентството на проф. Людмила Прокопова хорът се утвърждава като един от водещите хорови състави, печели български и международни награди.

През 1989 г., по повод 100-годишнината от рождението й, чехословашкото издателство за грамофонни плочи „Супрафон“ издава монография, написана от нейния племенник Богдан Морфов, и дългосвиреща плоча с 4 записа от арии в нейно изпълнение и народната песен „Залюляла й Ганка“.

През 2013 г. излиза книгата „Истинската история на Христина Морфова” на Румяна Лечева, посветена на живота на оперната прима. Националното училище за музикално-сценични изкуства в Стара Загора носи нейното име.

отдел „Справочна“

Използвани източници:

(, Местен печат, 14.04.1989)
(в. „Работническо дело“, 24.4.1989)
(в. „Отечествен фронт“, 19.5.1989)
(в.“Монитор“, 16.7.2005)
(в. „Стандарт“, 5.4.2009)
(https://bnr.bg/tr/post/100401663, 25.04.2014)
(https://archives.bnr.bg/balgarskiyat-slavej-hristina-morfova, 24.04.2019)