Картината „Пазителят на Рая“, която е част от експозицията „Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ в „Квадрат 500", не е пътувала от 25 години, поради важността си за историята на германското изкуство, Мюнхен и за самия художник. Това каза Ярослава Бубнова – директор на Националната художествена галерия (НХГ) и куратор на изложбата. Творбата е създадена година преди добре познатото у нас произведение „Луцифер“

Картината „Пазителят на Рая“, която е част от експозицията „Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ в „Квадрат 500", не е пътувала от 25 години, поради важността си за историята на германското изкуство, Мюнхен и за самия художник. Това каза Ярослава Бубнова – директор на Националната художествена галерия (НХГ) и куратор на изложбата.

Творбата е създадена година преди добре познатото у нас произведение „Луцифер“.  С тези свои картини Франц фон Щук (1863-1928) изобразява двете крайности на човешката същност и характер – доброто и злото, позитивното и негативното, посочи Бубнова. По думите в произведенията на автора се наблюдава вътрешен диалог.

Още от рубриката Надявам се, че бъдещето на хоровото изкуство няма да е трудно, въпреки че все по-малко са пеещите хористи. Причината е, че това изисква и усилия, и време, и воля. От нас зависи хоровото изкуство да го има, каза в интервю диригентът на русенския хор "Проф. Васил Арнаудов" Свилен Димитров.   Музикалната формация ще отбележи 30 години от създаването си тази в ... Вижте повече

Експозицията показва картини на художника от музей „Вила Щук“ в Мюнхен и продължава до 13 октомври. Проектът е подкрепен от Министерството на културата и е съфинансиран от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Медиен партньор е .

Според Ярослава Бубнова у нас никога не се е знаело какво друго, освен „Луцифер“, е творил Франц фон Щук, заради което акцент в изложбата е този разказ за човешкото. „Развитието на тази идея е, че в човека се намират и сатанинското, и ангелското едновременно. И хубаво би било ние да го осъзнаваме и да се опитваме да се запазим някак в статуса на ангелското“, разказа тя.

НАЙ-ЦЕННАТА КАРТИНА В БЪЛГАРИЯ

Именно „Луцифер“ получава всякакви епитети от типа на „най-ценната“ и „най-скъпата“ картина в България, посочи директорът на НХГ. По думите това, в известен смисъл, е така, тъй като творбата е търсена и участва в много експозиции по света. Едно от последните пътувания е за Рим, за изложба, посветена на 700-годишнината на Данте Алигиери през 2022 г.

Това е също едно от първите произведения на изящното изкуство, което е предоставено за Народния музей. В България картината попада, благодарение на княз Фердинанд. „Съществуваше един мит, че Фердинанд е посетил Франц фон Щук в ателието му и там е закупил тази работа“, отбеляза Ярослава Бубнова.

Разказа, че от германските източници, цитирани в каталога към изложбата в „Квадрат 500“, става ясно, че Фердинанд е посещавал Мюнхен за сложни преговори. „Това е публикувано в периодиката. Голямо количество вестници отразява неговата визита. Той отива да се срещне с фирмата „Круп“ за оръжейни поръчки и да си намери булка“, обясни Бубнова. В един момент консултант към колекцията на Луитполд – принц-регентът на Бавария, го запознава с търговец на картини, който от първия успех на Щук много внимателно следи неговата кариера и се сдобива и с неговите произведения с цел продажба, каза директорът на НХГ. 

ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ СЮЖЕТ НА „ЛУЦИФЕР“

Изобразяването на Луцифер не е толкова често и именно заради това, когато художникът създава картината, тя става толкова известна, каза директорът на НХГ. В същото време, произведението предизвиква противоречиви реакции.

Още преди княз Фердинанд да купи творбата, вестниците пишат как много хора са изключително ядосани на този сюжет и от размера на картината – че това е такъв голям Луцифер, който вперва очите си в зрителите и ги кара да се чувстват много некомфортно, разказа тя.

За съдбата на картината от купуването до озоваването в Народния музей не се знае много. „Подозирам, без да мога да го докажа, че то никога не е било публично показвано от Фердинанд. Предполагам, че, когато той идва в България и се покръства в православието, тази картина не му е от полза, така да се каже, в контекста на неговите владетелски амбиции и неговата убеденост, че той трябва да е цар на всички българи“, обясни директорът на НХГ. 

„За историците на изкуството по света „Луцифер“ е много интересен именно заради това, че толкова рано попада в частна колекция. И в тази частна колекция картината не е участвала в разни изложби. Малко хора са я виждали. И заради това ми се струва, че тази ситуация е толкова любопитна сама по себе си - че изведнъж ние показваме тази картина в контекста, който се полага“, отбеляза изкуствоведката. Обясни, че „Луцифер“ е придобил популярност през последните няколко десетилетия, при новите технологии на снимане и при пътуването на картината по изложби. „Сега, покрай нашия „Луцифер“ и покрай тази изложба на Щук, ние придобиваме, печелим, в директния смисъл на думата, вниманието към колекцията“, каза тя.

ПЪРВОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФРАНЦ ФОН ЩУК У НАС

„Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ е първото в България представяне на германския символист, чийто обхват надвишава картината „Луцифер“. Развитието на проекта започва миналата година, когато от музей „Вила Щук“ предлагат „Пазителят на Рая“ да посети страната ни. 

„Събрахме смелост и поискахме още произведения. Защо трябва да се събира тази смелост? Защото, в традицията на музеите, този, който иска, трябва да поеме плащания и трябва да обезпечи своето искане с много подходящи материални условия. Това са транспорти, това са застраховки – в нашия случай, това е държавна гаранция, защото произведенията са от особена ценност“, разказа директорката на НХГ.

По думите функцията на държавната гаранция е много важна и е практика, която е все по-често срещана навсякъде по света. „Това е застраховка, която не е финансова. Но ако, не дай си Боже, се случи нещо, държавата вади от джоба си, който все пак е много по-голям, отколкото на една културна институция, средствата, необходими да се компенсира това, което се е случило“, каза тя.

Картините са част от германското културно наследство и са държавна собственост, притежание на музей „Вила Щук“. Същите са с висока художествена стойност, като застрахователната им оценка е на стойност 7 537 000 евро, се посочва в съобщение на Министерския съвет, приел решение за осигуряването на държавна гаранция в средата на март тази година.

Успоредно с „Пазителят на Рая“ и „Луцифер“, в „Квадрат 500“ са показани и други произведения на Франц фон Щук от този период. Показан е негов графичен автопортрет, картината „Грехът“, на която авторът прави няколко версии, и която поставя на специално изграден олтар в своята „Вила Щук“. Представени са още „Тялото на мъртвия Христос“, „Прометей“, „Самсон и лъвът”.

Предстоят още събития, свързани с изложбата. Това са програми за деца и за възрастни. Тяхната цел е да дадат повече информация за течението символизъм в изкуството. Планира се и литературно четене или обсъждане на текст, свързан със символизма. „Като символист той непрекъснато се занимава с мрачната страна, със символната страна на нещата. Но междувременно си живее един прекрасен живот, доста щастлив“, коментира изкуствоведът.

РЯДЪК СЛУЧАЙ НА СТРАШНО УСПЕШЕН ХУДОЖНИК

Историята на Франц фон Щук е много рядък случай на страшно успешен, щастлив художник, посочи Ярослава Бубнова. „Не искам да кажа, че той винаги е бил щастлив, не е някаква кукла Барби. Но все пак неговата биография е изключителна в историята на изкуството. Всички художници преживяват някакъв подем, някакво невероятно пропадане – ако не икономическо, то тогава в отношенията на публиката. Но той попада в някаква щастлива вълна“, отбеляза тя.

Още с „Пазителят на Рая“, той за първи път участва в голяма международна изложба в Мюнхен. „Картината предизвиква огромен възторг и се продава за много големи за времето си пари. Рядко така започва художническа биография“, посочи изкуствоведът. Допълни, че след това всички негови произведения предизвикват колкото сканали, толкова и скандален интерес. Бубнова даде пример с „Грехът“: „Това е квинтесенцията на лошото в жената, плюс голотата, плюс такъв директен намек, илюстрация на библейската ситуация с грехопадението. И колкото и да се показва картината, винаги около нея е имало страшни културни, даже социални драми“.

Франц фон Щук е инициатор на сецесиона в Мюнхен, а макар, че самият той не завършва Мюнхенската академия, тъй като почти не е посещавал лекции. По-късно е поканен да преподава на художници като Василий Кандински, Джорджо де Кирико, Паул Клее, Йозеф Алберс, българинът Кочо (Константин) Гърнев.

Около 40-ата си годишнина той изгражда своята вила, днес известна като музей „Вила Щук“. „Тя е пренаситена с неговите работи – живописни, скулптурни, графични творби, мебелите, които той прави. Той прави всичко сам“, коментира Бубнова. Обясни, че художникът сам прави рамките за картините си. Освен това е един от първите хора в Мюнхен, които си прокарват електричество. Прави го, не за да е по-добре осветено, а за да може да обозначи чрез светлините кои са акцентите на неговото творчество, посочи кураторът на изложбата.

СЪВРЕМЕННИЯТ ЗРИТЕЛ ВИЖДА ТОВА, КОЕТО ХУДОЖНИКЪТ НЕ Е ПЛАНИРАЛ ДА СЕ ВИДИ

Това, което показваме тук, и това ни беше целта – това е да създадем малко представа за тази „Вила Щук“, обясни Ярослава Бубнова. С цел и запазване на картините залата в „Квадрат 500“ е слабо осветена. „Картините са крехки. Франц фон Щук експериментира със самата технология на живописта. На места той използва маслени бои, но и темпер“, каза тя.

Отбеляза, че не само творбите на Щук, но и други исторически произведения обикновено са създавани в условия на свещи и газови лампи. „В световните музеи тази тема много се обсъжда и тя е много интересна - че съвременният зрител в картините вижда това, което художникът не е планирал да се види“, каза тя.

Според Бубнова е важно какво се показва в галериите и музеите, но от значение е още и как се показва то. „Мечтата ни е да създадем атмосфера, по-близка до това как те са се експонирали историческите произведения“, каза тя. Посочи, че за НХГ съществува проблем, свързан с това, че всички сгради са пригодени, поради което прозорците вредят на изкуството. „Ние победихме миналата година и в част на сградата на „Квадрат 500“ затворихме вече всички прозорци“, отбеляза директорката на НХГ.