Професор Христо Пимпирев и част от екипа на втората полярна мисия на българския военно-изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" се срещна с пловдивчани в зала „Планетариум“ на Регионалния природонаучен музей в града. В специален аквариум в музея успешно се адаптира риба от вида „Нототения“ от континента Антарктида, която пропътува с българските полярници 13 хил

Професор Христо Пимпирев и част от екипа на втората полярна мисия на българския военно-изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" се срещна с пловдивчани в зала „Планетариум“ на Регионалния природонаучен музей в града. В специален аквариум в музея успешно се адаптира риба от вида „Нототения“ от континента Антарктида, която пропътува с българските полярници 13 хил. км.

Това е най-любопитният резултат за младите хора и гостите на Пловдив от втората полярна мисия, каза пред журналисти проф. Пимпирев. По думите му това, че жива риба от Антарктида е част от континентална музейна експозиция и може да се види, е уникално за света. Тази година в мисията участва ихтиологът Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей, който е изследвал рибното богатство. Оказва се, че там то не е чак толкова богато, защото условията са много лимитирани. Водата е нула градуса през цялата година и живеят само видове, които са успели да се приспособят, посочи професорът. По думите му това са няколко вида, които са в голямо количество, поради липсата на конкуренция. При научните изследвания е установено, че има много паразити в тези риби, обясни той.

Още от рубриката Изложбата „Пазители на паметта“, посветена на 80-ата годишнина от откриването на казанлъшката Тракийска гробница, беше официално открита в местния Исторически музей (ИМ) „Искра“.  Специален гост на откриването беше проф. Миглена Прашкова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е племенница на проф. Любен Прашков, ръководител на екипа, пресъз ... Вижте повече

Това е уникална среда, която трябва да се пази, коментира ученият. Антарктида тепърва ще се изплаща с нови открития на изследователите, които са там, смята проф. Пимпирев. Предстои да бъдат издадени и научните им трудове, като този на шотландец, изследвал микропластмасите в океана. Глобалното затопляне влияе и там, което води до принос на по-сладка вода в крайбрежните части на океана, каза професорът. По думите му то не влияе не толкова на солеността на океана, а на повишаването на глобалното морско ниво. Това е опасно, защото най-големите градове и плодородни земи са разположени на крайбрежията на океаните и залеят ли се от морска вода, ще настане глад и миграция, допълни проф. Пимпирев.

Аквариумът, в който е поставена рибата, е 12 хил. литра и е в изолирана среда с температура от минус 5 градуса. Водата е пречистена чрез обратна осмоза и обогатена със сол. Нототенията се храни с ракообразни. Стресът при нея е много голям, през повечето време се крие. Предстои учените да изучават поведението на рибата. За подготовката на аквариума са консултирани от учени от Чили, които имат подобен научноизследователски аквариум. Новоизградената база в музея, освен да приема посетители,ще бъде използвана за екологични и биологични проучвания на видовете, които ще бъдат доставени, а проектът от музейно-експозиционен ще се превърне в научен.

Опитът да бъдат пренесени риби по време на първата експедиция се оказва неуспешен. Тази година са взети два млади екземпляра, но единият умира близо до Варна. Предвижда се в следващата полярна експедиция да се включи и екип на Регионалния природонаучен музей в Пловдив, каза директорът Огнян Тодоров. Те ще обогатят експозицията, освен с гръбначни, и с морски звезди, охлюви, миди, които също са специфични за тези ширини. 

На срещата в музея присъства и кметът на Пловдив Костадин Димитров.