След дъждовна разходка или след плуване, много собственици на кучета познават момента, в който любимецът им влиза вкъщи и с едно ентусиазирано разтърсване запълва стаята с характерния мирис на мокро куче. Въпреки че може да изглежда, че водата е причината за този аромат, науката предлага различно обяснение. Всъщност, миризмата е била там още преди кучето да се намокри; просто водата улеснява нейното откриване.

Според изследователи и ветеринарни специалисти, познатият мирис е резултат от естествено съществуващи микроорганизми, масла от кожата и процеса на изпарение. В повечето случаи това е напълно нормално явление. Но когато миризмата се променя или не изчезва, тя може да сигнализира за здравословен проблем.

1:18 мин.

Азиатските фабрики растат благодарение на технологичния бум въпреки конфликтите в региона България с оценка 3,28 за детските политики, най-ниска в благосъстоянието на децата и нужда от реформи Напредък в преговорите с "Литаско" за търговията на "Лукойл Нефтохим Бургас" и нови срещи предстоят

Кожата на вашето куче е дом на разнообразен микробиом, съставен от бактерии и дрожди. Според Американския киноложки клуб (AKC) и Американското химическо дружество (ACS), тези микроорганизми са нормална част от здравата кожа и помагат за поддържането на естествения баланс на козината. Когато кучето се намокри, водата разтваря и освобождава малки летливи органични съединения (VOCs), произведени от тези микроорганизми, както и съединения от естествените масла на кожата, известни като себум. С изпарението на водата, тези молекули на миризмата стават въздушни и по-лесно откриваеми.

Образованието по химия в Обединеното кралство, представено от Енди Брунинг, който е създател на инфографиката "Compound Interest", обяснява, че миризмата идва от химикали, освободени от бактерии и дрожди, колонизиращи козината. Той подчертава, че ароматът е изненадващо сложен и съдържа съединения, които могат да наподобяват бадеми, гъби, мед и дори следи от фекални миризми.

Влажността може да усили усещането за миризма, тъй като влажният въздух забавя изпарението от козината. Това позволява на молекулите на миризмата да останат около кучето за по-дълго време.

0:21 мин.

Пожар в апартаментен блок в Антверпен отне живота на няколко души Българските ВВС готови за гасене на пожари с нова техника и система "Гардиън" Грижата за домашните любимци в горещините изисква вода, сянка и внимание към безопасността им

Различните породи кучета развиват различно ниво на миризма след намокряне. Структурата на козината, типът кожа и характеристиките на породата влияят на начина, по който влагата се задържа. Кучета с гъста двойна козина като ретривъри и хъски задържат вода близо до кожата за по-дълго време. Породи с множество кожни гънки като пудели и булдози могат да задържат влага в бръчките си.

Интересно е, че дори кучета, специално развъждани за плуване, могат да имат по-силна миризма след намокряне. Породи като новофундленди и португалски водни кучета имат естествени маслени покрития, които помагат за отблъскване на водата. Тези защитни масла също така предоставят идеална повърхност за задържане на съединенията, произвеждащи миризма.

Редовното четкане помага за премахване на задържани замърсявания и мъртва коса. Също така е важно добре да се подсушава козината след плуване или къпане.

2:0 мин.

Доналд Тръмп осъществи първи полет с обновения Air Force One, подарък от Катар Жълт код за горещо време в 14 области с температури до 37°, предупреждава НИМХ Министър Найденов призовава за смяна на ВСС и спиране на кадровите промени в съдебната система

Ако миризмата не изчезне след сушене или се променя значително, ветеринарите препоръчват внимателно наблюдение. Постоянните или променящи се аромати могат да сигнализират за проблеми със здравето на кожата или ушите. Признаците включват: миризма, която остава дълго след сушене; силна дрождова миризма около ушите; червена или възпалена кожа; мазни участъци или необичайно маслена козина; постоянно драскане или лижене; болезнени влажни кожни лезии.

Тези симптоми могат да бъдат свързани с инфекции от дрожди или бактерии, алергични заболявания или инфекции на ушите. В такива случаи многократното къпане може да не реши проблема и дори да влоши раздразнението.