В Обединеното кралство се задава нов лидерски конкурс в Лейбъристката партия, в който може да участва Андий Бърнъм. Ако той получи подкрепа от членовете и депутатите на партията, страната ще е имала седем министър-председатели за десет години. Тази забележителна смяна на лидерите поставя важен въпрос: защо една от най-утвърдените политически системи в Европа не успява да задържи своите лидери?

Историята започва с Дейвид Камерън, последния британски премиер, завършил пълен мандат. След успешни избори през 2010 и 2015 г., той изглеждаше стабилен до референдума за Brexit през 2016 г., който обърна всичко с краката нагоре. След като загуби кампанията за оставане в Европейския съюз, Камерън реши, че не може да води страната извън блока и подаде оставка.

1:15 мин.

Бащите изразяват загриженост чрез действия и наблюдения вместо директни въпроси към децата си Петьо Петров остава в неизвестност, прокуратурата очаква информация от МВР за местонахождението му 30 ранени при 25 пътни инцидента за денонощие, двама пострадали в София с опасност за живота

Неговият наследник, Тереза Мей, пое трудната задача да реализира Brexit, докато се опитваше да преодолее дълбоките разделения в парламента и собствената си Консервативна партия. След многократни провали при одобрението на споразумението си за Brexit, тя бе принудена да се оттегли през 2019 г. Борис Джонсън обеща да завърши Brexit и първоначално възстанови стабилността. Той спечели убедителна победа на изборите през 2019 г. и завърши напускането на ЕС. Въпреки това, серия от скандали, включително противоречията около Covid-19 и бунтове сред министрите и депутатите, подкопаха авторитета му и го принудиха да напусне поста през 2022 г.

Лиз Тръс замени Джонсън, но остана на поста само 49 дни. Мини-бюджетът на нейното правителство, основан на необосновани данъчни облекчения, предизвика хаос на финансовите пазари и доведе до рязко покачване на разходите за заемане. Тя подаде оставка преди дори да успее да се утвърди.

Риши Сунак успя да стабилизира ситуацията след провала на Тръс и възстанови известна икономическа надеждност. Въпреки това, след четиринадесет години управление на Консервативната партия, обществената умора от тях беше осезаема. Лейбъристите постигнаха значителна победа на изборите през 2024 г., а Сунак стана петият министър-председател, който напуска поста предсрочно.

1:57 мин.

Първият работещ лазер: Началото на нова технологична ера Столичната община стартира нова акция за обновяване на Витоша с доброволци на 27 юни, включваща важни дейности за туристическата инфраструктура Бюджетът за 2026 г. е готов, но учителските заплати ще се обсъждат по-късно, заяви министър Вълчев

След него дойде Киър Стармър. Неговата победа през 2024 г. трябваше да обозначи завръщането на стабилното управление. Вместо това обаче разочароващи резултати от изборите и падане на рейтингите постепенно отслабиха позицията му. Ключов момент настъпи, когато кметът на Манчестър Андий Бърнъм спечели избори за депутат и се утвърди като реална алтернатива на Стармър. Под натиск от страна на Лейбъристката партия, Стармър реши да се оттегли, ставайки шестият поред премиер, който не успява да завърши мандата си.

Причините за политическата нестабилност в Обединеното кралство са свързани с референдума за Brexit. Този вот разруши политическия консенсус, управлявал британската политика десетилетия наред. Дълбоки разделения относно националната идентичност, имиграцията и икономическите политики продължават да съществуват след напускането на ЕС.

Brexit оказа влияние върху Камерън и Мей директно, но последствията му продължават да влияят върху Джонсън, Тръс, Сунак и Стармър. Политическите партии станаха все по-безмилостни към лидерите си в опити да се справят с общественото недоволство. С увеличаването на социалните медии и 24-часовото новинарско покритие политическите кризи се ускоряват.

0:36 мин.

Питър Кайл уверява, че Киър Стармър не планира оставка в понеделник Подкрепа за социалните работници и нова информационна система в Агенцията за социално подпомагане 67% от българите гордеят с успеха на Дара в "Евровизия", но интересът към стила остава нисък

Икономическите проблеми допълнително усложняват ситуацията. Обединеното кралство е изправено пред последствията от Brexit, пандемията от Covid-19 и инфлацията. Премиерите стават удобни мишени за общественото недоволство.

Сега нова сила добавя натиск: Reform UK - дясната партия под ръководството на Найджъл Фараж - е трансформирана от протестно движение в сериозна заплаха за изборите. Нарастващото недоволство сред избирателите предоставя ново поле за действие за Бърнъм.

Политическата среда е такава, че лидерите са подложени на натиск от всякакви посоки - те трябва да управляват вътрешнопартийни фракции и веднага да реагират на медийната критика.

Ако Бърнъм успее да замени Стармър, Обединеното кралство действително ще има седем министър-председатели за десет години. Възможно е той да разполага с предимства в сравнение с предшествениците си, но структурните проблеми остават.