Измененията в климата на Арктика стават все по-важно предупреждение за нашето време. Учени откриха, че делтите на арктическите реки могат да съдържат около 63.4 милиарда тона въглерод, заключен в замръзнали почви. Това откритие променя начина, по който изследователите възприемат рисковете, скрити под северния лед на Земята.

В продължение на хиляди години арктическата пермафрост е действала като естествен хладилник, запазвайки древни растителни материали, които никога не са се разложили напълно. Въпреки това, покачващите се температури постепенно отслабват тази замразена система за съхранение. Когато земята се затопли, микроорганизмите могат да започнат да разграждат задържаните материали и да освобождават парникови газове.

0:45 мин.

Работник обвинява ръководител в микромениджмънт след инцидент с отсъствие от работното място Столичната община стартира нова акция за обновяване на Витоша с доброволци на 27 юни, включваща важни дейности за туристическата инфраструктура Олег Невзоров е на разпит в полицията във Варна, готов да сътрудничи на разследването

Новото изследване показва, че тези арктически ландшафти са много по-чувствителни от преди смятаното. Резервът на въглерод обхваща почти 39 000 квадратни мили от делтовите райони на арктическите реки. Тази площ представлява само малка част от глобалната пермафрост, но съдържа изненадващо голямо количество съхранен въглерод. Проблемът не е в това, че целият въглерод ще се освободи веднага. Вместо това, учените се опасяват от постепенна верижна реакция. По-топлите условия могат да ускорят размразяването, което ще доведе до увеличаване на емисиите на въглерод и допълнително натоварване на вече затоплящата се планета.

Делтовите райони на арктическите реки са сложни среди, където реки, океани, лед и замръзнали почви взаимодействат помежду си. Тези области събират седименти и органичен материал през хиляди години. Поради студените условия, голяма част от този материал остава запазен вместо да се разлага.

Изследователите анализирали над 1 600 проби от почви от 17 арктически делти, включително значими региони като системата на река Лена в Сибир и делтата на река Макинзи в Канада. Предишните проучвания често се фокусирали върху по-големи места, оставяйки много по-малки делти недостатъчно изучени.

1:30 мин.

Бащинската загриженост: Защо многократните обаждания до деца не са признак на контрол Здравният туризъм в България: нови предизвикателства и възможности за развитие в Родопите Инициативен комитет за президентска кандидатура на Андрей Гюров обединява демократичната общност в България

Новата оценка установила около 4.2 милиарда тона азот, съхранявани заедно с въглерода. Това е важно, тъй като азотът влияе на начина, по който функционират растенията, микроорганизмите и екосистемите. Когато замразените почви започнат да се разтапят, освобождаването на азот може също да промени естествените процеси.

Арктическата климатична бомба е особено притеснителна поради множество натискания, които действат едновременно. Ледената покривка намалява, нивото на океаните се покачва и по-топлата вода достига крайбрежните райони. В същото време сезонът на размразяване продължава все по-дълго всяка година.

Размерът на този резерв от въглерод прави откритията важни. Делтовите райони на Арктика покриват само около 1% от глобалните повърхности на пермафроста, но те могат да съдържат приблизително 5% от целия въглерод, съхраняван в пермафростните почви. Тази концентрация прави тези ландшафти климатичен гореща точка.

0:18 мин.

Принципът на Премак: Как малките награди ни мотивират да завършим неприятните задачи Парламентът решава кои лица да бъдат охранявани от НСО след одобрение на закрито заседание Конференция на ENMESH в България обсъжда законодателство за психично здраве и социална грижа

Съхраняваният там въглерод е древен органичен материал от растения и организми, натрупан през дълги периоди. Замразените условия действали като естествена бариера срещу разлагането. Когато температурите се покачват, тази бариера отслабва и микроорганизмите стават активни отново.

Техният метаболизъм произвежда въглероден диоксид и метан – два газа с голям принос за глобалното затопляне. Арктическата климатична бомба не означава моментално освобождаване на целия резерв; природата работи чрез по-бавни процеси.

Някои количества въглерод могат да останат заключени, докато други могат да преминат в реки, океани или атмосферата. Въпреки това мащабът е трудно да бъде игнориран. Човешките дейности добавят милиарди тонове въглерод в атмосферата всяка година.

Бъдещето на арктическия пермафрост зависи от това колко бързо ще продължи покачването на температурите. Учените изучават области, където размразената земя среща реки, езера и океани. Тези преходни зони могат да разкрият как бързо съхраняваният въглерод може да навлезе в околната среда.

Нови изследвания показват, че новосформираните водни системи в резултат на топене на пермафроста могат да реагират различно от по-старите среди. Някои млади области може да произвеждат по-високи емисии на парникови газове.

Обаче всяка арктическа територия няма да реагира по един и същи начин; местните условия, движението на водата и състава на почвата оказват влияние върху резултата. Предизвикателството е да се разбере къде вероятността за най-големи промени е най-висока.

Откритията дават основа за бъдещи изследвания и подобряване на климатичните модели с цел идентифициране на области с нужда от внимателно наблюдение. Разбирането на тези скрити резервати от въглерод може да помогне за подготовката за възможни промени напред.