Изследването на Националния младежки форум разкрива интересни тенденции в поведението на младите избиратели в България. Според анализа, представен от Стан Додов, младежите взимат решения за гласуване по-късно в предизборната кампания, често дори в деня на изборите. Тази характеристика предполага, че те са подложени на влияние от предизборните кампании, което е важно за политическите партии.

Докладът обхваща периода от 2013 до 2026 г. и се фокусира върху младежите на възраст между 18 и 29 години. В него се анализират промените в броя на младите избиратели, тяхното участие в изборния процес и представителството им в парламента. Изследването е основано на данни от Националния статистически институт, Централната избирателна комисия и екзитпол проучвания на различни агенции.

0:51 мин.

Напрежението около проток Ормуз продължава въпреки отварянето му за корабоплаване Обновен дом за стари хора в Етрополе с инвестиция от 1,44 млн. евро осигурява нови условия за живот Румен Радев ще връчи националния флаг на олимпийските отбори по природни науки на 23 юни в Министерския съвет

Според данните, броят на младите хора в България намалява с близо една трета от 2013 г. насам. Стефан Георгиев подчерта, че е важно да се вземе предвид демографският контекст, когато се анализират резултатите от младежкия вот. Въпреки спада, наблюдава се увеличение на гласувалите младежи през последните години, с изключение на малък спад през 2022 и 2024 г.

Додов посочи, че активността на младите избиратели е сравнима с тази на по-възрастните. По-голямата част от гласувалите млади подкрепят партиите, но под 50% от тях получават формално представителство. По-активни са младежите на възраст между 24 и 29 години, които по-често успяват да се представят в парламента.

Изследователите акцентираха на важността да се идентифицират младежите, които остават по-слабо ангажирани и представени в политическия процес. Въпросът не е само колко млади гласуват, а кои от тях не са достигнати от политическите кампании.