Учени разкриха неочаквана тайна в растението: Обикновеното растение, известно като гладък хвощ, което повечето хора биха пренебрегнали, е оставило учените в дълбоко учудване. Изследователи, работещи с този вид, който е част от едни от най-древните растителни линии на Земята, установили, че водата в стъблата му съдържа най-високите стойности на кислородни изотопи, измервани досега в наземни материали.

Тази находка не означава, че растението произвежда нещо извънземно. Вместо това, учените открили, че стъблото функционира подобно на естествена дестилационна колона, променяйки химията на водата по време на нейното движение от основата до върха на растението. Откритието може да преосмисли начина, по който учените интерпретират уликите, запазени в растенията от пустини, вкаменелостите и древните климатични записи.

1:15 мин.

Разделения в Иран: Преговорите със САЩ продължават въпреки опозицията Кметът на София заведе дело за клевета срещу депутат, блокирани сметки за 20 000 евро Полицейски действия в Общината на "Приморски" без допълнителни детайли от властите

Хвощовете принадлежат към рода Equisetum и имат фосилен запис, който датира повече от 400 милиона години. Въпреки че съвременният гладък хвощ (Equisetum laevigatum) е значително по-малък от своите древни предшественици, той все пак крие забележителна тайна в зелените си сегментирани стъбла.

Изследователският екип, ръководен от Закари Шарп в Университета на Ню Мексико, събра гладък хвощ, растящ покрай река Рио Гранде. Целта им беше да разберат как водата се променя при преминаването си през растението. Отвън растенията изглеждали обикновени, но вътре се случвало нещо необичайно.

Учените използват кислородни изотопи като "пръстови отпечатъци" за проследяване на водата. Те открили, че водата в стъблото на хвоща започва с нормални изотопни стойности близо до основата. С движението нагоре влагата постепенно се изпарявала през стените на стъблото. Това изпарение оставяло по-тежки кислородни изотопи зад себе си и постепенно променяло химията на останалата вода. Когато водата достигнала върха на стъблото, изотопните стойности станали несравними с нищо досега регистрирано в земния материал.

1:53 мин.

Мегацунами с височина почти 200 метра шокира Гренландия след свлачище във фиорда Диксън Установени нарушения при управлението на документи за специални разузнавателни средства в МВР Тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“ отне живота на трима души, движението възстановено в посока София

Изследването показало ?18O стойности от около -8.3‰ при основата до 82.6‰ при върха, докато ??17O стойностите варирали от 0 до -1,797 на мег. Според учените тези измервания разширили известния наземен диапазон за този тип кислородна фракционизация петкратно.

Резултатите били толкова необичайни, че първоначално изглеждали почти невъзможни. Закари Шарп описал стъблото на хвоща като инженерно чудо. Структурата на растението позволява на водата да се издига, докато малки количества непрекъснато се изпаряват, променяйки химията на водата сегмент по сегмент.

Откритията могат да помогнат за обяснението защо измерванията на кислородните изотопи от растения и животни в пустини понякога са обърквали учените. Сухият въздух, топлината и вятърът могат да засилят изпарението и да променят химическите сигнатури, запазени в растенията. Това означава, че климатичните сигнали записани в растенията не винаги отразяват само оригиналния източник на вода.

2:12 мин.

Airbus ще проведе проверки на 16 самолета A380 след установени пукнатини в крилата Катастрофа на АМ „Струма“ с камион и лека кола, шофьорът е леко пострадал, движението е ограничено Отменената методика за индексация в строителството доведе до загуби от 1,237 милиарда лева, заяви министър Шишков

Използвайки измерванията от хвоща, учените усъвършенствали важен модел за изпарение, който може да помогне за по-добро разграничаване между биологичните и физическите влияния в климатичните записи.

Хвощовете произвеждат малки силициеви структури известни като фитолити. Тези стъкловидни структури могат да оцелеят дълго след смъртта на растението и често се използват за реконструкция на древни климати. Въпреки това проучването установило, че кислородният сигнал запазен във фитолитния силиций не винаги съответства на водата преминаваща през стъблото.

В резултат на това фосилните фитолити понякога могат да предоставят подвеждащи оценки за влажността ако изследователите средно вземат сигналите от цялото стъбло или нямат достатъчно контекст. Откритията не поставят под съмнение надеждността на фосилните записи, но подсказват, че интерпретацията на древните климатични условия може да бъде по-сложна отколкото се е смятало досега.

Проучването включвало и образователен компонент с практическа насоченост. Четиринадесет студенти помогнали в събирането на растителни проби и измерването на кислородните "пръстови отпечатъци", свързвайки полевата работа директно с лабораторния анализ. Учените планират да проучат дали подобни изотопни модели съществуват и при други растения и среди, особено в сухи райони където изпарението може силно да повлияе на химията на водата.