Църквата „Св. Неделя“ в кв. Райково в Смолян отбелязва днес храмов празник. Тя е една от 9-те църкви в Смолянско, които празнуват 190-годишнина през 2026 г. Те са изградени след издадени през 1836 г. девет султански фермана, два от които се съхраняват в Държавния архив в Смолян, разказа Елена Стоянова – Тодорова, главен експерт в Държавния архив.

Всяка от тези църкви е издигната за няколко месеца, непоклатими са като архитектура и до днес. Изискванията за бързото строителство са били заложени в разрешителните за градежа, получени от османската власт. Някои от църквите са строени за 2 месеца, други – за 3-4, според данни от Държавния архив.

1:26 мин.

Областният управител на Сливен разпореди почистване на пътя Сливен – Абланово – Българка заради повишен риск от пожари и катастрофи Протест под надслов „АНТИРадев“ пред президентството с искане за оставка на министър-председателя Интензивен трафик на ГКПП „Капитан Андреево“ и „Калотина“, възстановено движение по Дунав мост

С фермани от 1836 г. са  построени църквите „Св. Йоан Предтеча“ в с. Петково, „Св. Теодор Стратилат“ в кв. „Долно Райково“, „Св. св. Константин и Елена“ в с. Момчиловци, „Св. апостоли Петър и Павел“ в с. Соколовци, „Св. апостоли Петър и Павел“ в с. Левочево, „Св. Неделя“ в кв. Райково, „Св. Пророк Илия“ в с. Славейно, „Въведение Богородично“ в с. Полковник Серафимово и „Св. Николай Чудотворец“ в кв. „Устово“. В Държавния архив в Смолян се пазят оригиналните фермани с разрешение за храмовете в Петково и Аламидере (днес с. Полковник Серафимово).

Изписан на османо-турски документ за църквата „Св. Неделя“ в Райково свидетелства, че събраните пари за строежа на храма са използвани по предназначение. Най-известният и интересен документ от архивните свидетелства за райковския храм според Елена Стоянова е „Кондиката“ – вид летопис. Написана е с гръцки букви с местното родопско наречие. Интересното е, че е посочена годината 1832 г. и са изредени дарителите за строежа на църквата, уточнява експертът по архивите. Документът показва, че пари за изграждането на храма са събирани преди получаването на фермана – разрешение. Според Елена Стоянова „Кондиката“ дава теми за изследвания и за етнографите, защото могат да се прочетат имената на тогавашното население в Райково. Тук се четат стари родопски имена като Мурджо, Манол, Райчо, Вълчо, Марко, Стою, Дечо и др.

Романтичната представа на изследователите е, че в „Кондиката“ вероятно може да е писал и йеромонах Григорий, известен сред местното население като поп Глигорко, обяснява Елена Стоянова. Тя уточнява,  че това засега е само хипотеза, няма категорични доказателства, че най-старите писания в тази летопис са на поп Глигорко.

1:18 мин.

Бизнес планът на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД бе отхвърлен на заседание на Общото събрание на ВиК асоциацията, състояло се в Разград Сигнал за взривни устройства в Община Добрич предизвика евакуация и проверка от компетентните органи Облачността остава над източната част, утре слънчево с дъжд на места, температури до 30°

„Той е монах от Светогорските манастири, който идва в Средните Родопи и извършва много голяма просветителска дейност. Научава за кратко време местното родопско наречие и превежда светите книги точно на това родопско наречие, за да може местното население да разбира това, което се проповядва в църквите. Йеромонах Григорий е таксидиот –  един от монасите от Атон, които са идвали тук да събират средства и по големи празници да изповядват местното население, да служат в пригодените за това постройки“, разказва Елена Стоянова. Тя припомня, че с падането на Родопите под османска власт всички храмове в региона са унищожени, поругани и местното население е имало различни оброчища или малки дървени постройки, в които се е извършвала обредността. Около 30-те години на 19-и век вече започва възраждането на идеята да се възстановят тези храмове и местното население започва да събира средства, допълва Стоянова.

Издигането на всяка от тези девет църкви е свързано с интересни истории, предания и свидетелства за драматичните периоди от миналото на Родопите.