Учени от Лабораторията за студена пролет в Ню Йорк разкриха нови аспекти относно развитието на човешкия мозък, който започва с една единствена клетка и преминава през сложен процес, за да се превърне в една от най-сложните структури, известни на науката. Новото изследване предлага свежа перспектива относно начина, по който милиарди клетки намират своето място по време на развитието.

Според доклад на Science Daily, изследванията показват, че отговорът на въпроса как клетките знаят къде принадлежат не се крие само в химическите сигнали, а също така и в родословната връзка между клетките. В статия, публикувана в списание Neuron, е посочено, че клетъчната линия, в комбинация с химическите сигнали, може да помогне за обяснението на начина, по който развиващите се мозъци организират себе си на такова голямо ниво.

1:8 мин.

Инфлацията в САЩ надхвърли 4% за първи път от три години насам Нормално преминаване на границите, ремонт на "Русе-Гюргево" не пречи на трафика Ограничено движение по пътя Гурково - Велико Търново заради инцидент на 34-ти км в Стара Загора

Стан Керстйенс, постдокторант в лабораторията на професор Антъни Задор, обяснява предизвикателството пред учените. Клетката "вижда" само себе си и съседите си, но съдбата ѝ зависи от местоположението ѝ. Ако клетка е на неправилно място, тя става нещо различно и мозъкът не се развива правилно. Всеки клетъчен тип трябва да реши два основни въпроса: "Къде съм?" и "Какво трябва да стана?". Изследването разглежда как тези въпроси могат да бъдат решени по време на развитието.

Досега учените смятаха, че химическите сигнали предоставят почти всичката необходима информация за позиционирането на растящите клетки. Тази теория работи ефективно в по-малки биологични системи, но развиващият се мозък представлява много по-голямо предизвикателство с милиарди неврони. Изследователите дълго време са се питали как сигнали, които естествено отслабват с разстоянието, могат да насочват клетки дълбоко в растящия мозък.

Новата теория предлага друга възможност. Керстйенс сравнява процеса с начина, по който човешките популации се разпространяват през поколенията. Децата обикновено се заселват близо до родителите си, което води до образуването на големи географски структури без нуждата от дългосрочна комуникация. Учените предполагат, че подобен принцип действа и в развиващия се мозък. Клетките, произлизащи от един и същи предшественик, често остават близо една до друга.

1:33 мин.

Повторното отваряне на Ормузкия проток намалява рисковете, но нормализирането ще бъде сложно и скъпо Новият състав на ЦИК с председател Георги Хорозов встъпва в длъжност след публични консултации и изслушвания Конференция „Дни на математиката в София“ обединява изследователи от страната и света, награда за млади математици

За да проверят тази идея, изследователите разработили модел на базата на клетъчната линия и провели теоретични изчисления. След това проучили генната експресия в развиващите се мозъци на мишки и наблюдавали както отделни клетки, така и по-големи групи. Подобни модели били открити и при зебрафишки, което подсказва, че механизмът може да функционира в мозъците с различни размери.

Резултатите сочат към партньорство между наследствени клетъчни отношения и традиционни химически сигнали вместо просто "или-или" обяснение. Възможно е тези открития да имат значение не само за неврологията, а и за други развиващи се тъкани.

Работата може да повлияе и на бъдещото развитие на изкуствения интелект. Учените предполагат, че ако AI моделите някога предават информация през поколенията, те биха могли да разчитат на организационни методи подобни на тези наблюдавани при живите клетки.

0:30 мин.

Ирак разглежда варианти за напускане на ОПЕК при липса на увеличение на квотата си България с три златни и три сребърни медала от младежката балканска олимпиада по математика в Румъния Министър Найденов призовава ВСС да не прави кадрови промени с изтекъл мандат, за да избегне обществено недоверие

Керстйенс подчертава важността на въпросите свързани с човешкия интелект. Как мозъкът успява да натрупа тази способност не само през времето на своето развитие, но и през еволюционния период? Това е само едно парче от голямата пъзелна картина.