Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 15 гласа "за", 9 "против" и нито един въздържал се.

Законопроектът предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Според проекта здравноосигурителните приходи са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

1:36 мин.

Перник ще бъде домакин на областна среща за гражданска активация и идентифициране на местни проблеми 19 ранени при 15 тежки катастрофи в България за денонощие, тревожна статистика от МВР Десислава Атанасова подложена на съмнения след пътувания с Делян Пеевски, Велислав Величков изрази недоволство

Законопроектът предвижда приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година, което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро, което е увеличение с 395 млн. евро или ръст от 8,7 на сто спрямо миналата година.

0:54 мин.

Седем пожара са гасили огнеборците във Видинско през почивните дни Делян Пеевски под лупа: ДПС с нови данни за нарушения на международни договори и регламенти Борисов поздрави служителите на МВР с пожелания за здраве и оценка на смелостта им на професионалния празник

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101,49 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 на сто. Проектът предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно, посочват вносителите.

Законопроектът бе представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, която заяви, че той предвижда увеличение на средствата с 8,5 процента за 2026 г. спрямо предходната година при запазване на здравноосигурителната вноска от 8 процента. По думите основната цел е да се гарантират достъпна, качествена и навременна медицинска и дентална помощ, както и стабилност на здравната система чрез повече средства за болнична помощ, лекарства, извънболнична помощ и профилактични програми.

0:30 мин.

Земеделци блокираха на три пъти граничния преход с Гърция при Ивайловград с искане за отварянето му за тежкотоварни автомобили Христов: Финансирането на вероизповеданията е достатъчно, няма място за страхове Внимание на туристите: мокър терен и мъгла в планините увеличават риска от инциденти

В отговор на критиките за високия дял на средствата за болнично лечение министърът подчерта, че приоритет на Министерството на здравеопазването е постепенното засилване на профилактиката и извънболничната помощ в съответствие със световните тенденции. Ивкова акцентира и върху въвеждането на дигитален контрол чрез системата „еЗдраве“ и инструменти с изкуствен интелект за ограничаване на злоупотребите и по-ефективно разходване на публичните средства, както и върху активното участие на пациентите в контрола чрез електронните здравни услуги. Тя посочи още, че въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти следва да се решава чрез преговори по Националния рамков договор и Колективния трудов договор, а изграждането на Националната детска болница остава приоритет, като необходимите средства за проектирането вече са осигурени.

Според члена на Фискалния съвет Любомир Дацов бюджетът на НЗОК продължава да нараства като размер, но ефективността на здравната система намалява. Той подчерта, че повече от 20 години ключови реформи, включително въвеждането на нов модел за финансиране, остават незавършени, а голяма част от средствата продължават да се насочват към болничната помощ и лекарствата. По думите му е необходима цялостна структурна реформа, която да подобри ефективността и приоритетите в здравеопазването.

Добрин Иванов от АИКБ заяви, че увеличаването на бюджета за здравеопазване само по себе си не гарантира по-добро здраве на населението. По думите му и през 2026 г. се запазва неефективният модел, при който по-голямата част от средствата се насочват към болничната помощ и лекарствата, вместо към профилактиката и превенцията. Като положителна стъпка той отчете разделянето на бюджетите за генерични и референтни лекарства, но подчерта, че са необходими по-смели структурни реформи, които да подобрят ефективността на здравната система.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът подкрепя бюджета на НЗОК за 2026 г., въпреки че има забележки към начина, по който функционира здравната система. Той подчерта, че здравната реформа не липсва, а през годините е била провеждана с грешки и сега е необходимо нейното подобряване, а не започване отначало. Димитров акцентира върху нуждата от повече средства за профилактика и превенция, и призова бъдещите промени да се обсъждат чрез диалог между държавата, работодателите и синдикатите, за да се постигнат устойчиви решения.

От страна на ПГ на ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова заяви, че парламентарната група няма да подкрепи бюджета на НЗОК за 2026 г. Тя аргументира позицията с липсата на предвидени средства за увеличаване на възнагражденията на младите лекари и за развитие на електронното здравеопазване. Петкова поиска и яснота за приоритетите на правителството в сектора, като попита дали кабинетът продължава да подкрепя изграждането на Националната детска болница, тъй като според нея в бюджета не са предвидени средства за този проект.

Мартин Димитров от ПГ на „Демократична България“ постави въпроси за ефективния контрол върху разходването на средствата в здравеопазването. Той подчерта, че въпреки увеличаването на бюджета и намаляването на доплащането от пациентите, недоволството от системата расте. Димитров настоя за конкретни мерки, сред които задължително въвеждане на търгове при използване на средства от НЗОК от страна на болниците и по-голямо участие на пациентите в контролните механизми. Той призова Министерството на здравеопазването да даде ясен отговор дали ще подкрепи тези предложения и какви действия ще предприеме за ограничаване на неефективното разходване на публични средства.

Асен Василев от ПГ на "Продължаваме промяната" заяви, че въпреки значителното увеличение на бюджета за здравеопазване през последните години качеството на услугите за гражданите не се подобрява достатъчно. Той критикува структурата на бюджета за 2026 г., като посочи, че средствата за лекарства и болнична помощ нарастват значително повече от тези за профилактика и превенция. Василев заяви, че това е политически избор, който според него не води до необходимия баланс в системата. Той постави акцент и върху проблема с възнагражденията на младите лекари и медицинските специалисти, като предупреди, че без трайно решение има риск от задълбочаване на недостига на кадри в здравеопазването.

От ПГ на „Възраждане“ Димо Дренчев заяви, че бюджетът за 2026 г. не показва ясна посока за реформи в здравеопазването и предупреди, че системата не трябва да отлага необходимите промени за следващи години. Той постави въпроси за контрола върху фиктивните хоспитализации, разходите за болнична помощ и средствата, насочени към частни лечебни заведения. Дренчев поиска и повече яснота за планираните разходи за ваксини и настоя за конкретни мерки за подобряване на ефективността на системата.