Възможността за поемане на нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро стана основна тема на обсъждане в Народното събрание. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че тези средства не са предназначени за безконтролно харчене, а служат като ликвидна застраховка за стабилността на страната.

По време на дебата Асен Василев от "Продължаваме промяната" изрази загриженост относно липсата на конкретни разчети за разходите, свързани с новия дълг. Той акцентира на необходимостта от ясни планове за това как ще бъдат използвани средствата, преди да се вземе решение за заем. Мартин Димитров от "Демократична България" също изрази несъгласие с предложението, посочвайки, че не съществува единна версия за целите на кредита и липсват конкретни данни за дефицита, който министър Гълъб Донев споменава.

0:45 мин.

Работник обвинява ръководител в микромениджмънт след инцидент с отсъствие от работното място България ще увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. за модернизация и готовност на силите Спасени три защитени птици, благодарение на бързата реакция на гражданите и РИОСВ София

В отговор на критиките, Людмила Петкова обясни, че гласуването на възможността за изтегляне на дълга не означава автоматичното му усвояване. Тя уточни, че представянето на максимално разрешения размер на финансирането не е равнозначно на незабавното поемане на целия дълг. Петкова подчерта, че отговорната финансова политика изисква предварително осигуряване на ресурси, а не чакане до последния момент, когато ликвидният проблем вече е настъпил.

Заместник-министърът изрази опасения, че ако дългът не бъде осигурен навреме, страната може да се сблъска с по-високи разходи за финансиране и неблагоприятни условия на международните финансови пазари. Тя посочи, че през август фискалният резерв, без да се включва Сребърният фонд, ще бъде отрицателен, което поставя под въпрос способността на бюджета да покрие социални плащания, пенсии и заплати.

Асен Василев от своя страна отбеляза, че дори и без новия заем, законодателството вече предвижда приоритетни плащания. Той добави, че единствено капиталовите разходи биха могли да бъдат забавени, но основните социални плащания остават защитени.