В продължение на векове, Фаросът на Александрия е служил като важен навигационен ориентир за кораби, влизащи в един от най-оживените древни пристанища. След серия от земетресения, величествената структура потънала под водите на Средиземно море. Сега, след повече от 700 години, части от легендарния фар отново изплуват на повърхността. Археолози са открили 22 огромни каменни блока от потопените руини на този древен паметник, който е признат за едно от седемте чудеса на древния свят.

Операцията по възстановяване е част от проекта PHAROS, международна инициатива, включваща Националния център за научни изследвания на Франция, Министерството на туризма и антиките на Египет и фондацията Dassault Systemes. Сред възстановените елементи са значителни архитектурни части от главния вход на монумента, включително греди, рамки на врати, прагчета и плочи. Някои от блоковете тежат между 77 и 88 тона, което подчертава огромния мащаб на древната структура.

0:48 мин.

Иранският президент Масуд Пезешкиан пристига в Пакистан за важни разговори Конференция „Дни на математиката в София“ обединява изследователи от страната и света, награда за млади математици Йотова: Споразумението с „Боташ“ е пропусната възможност за България и Средна Европа

Тези новооткрити камъни са останали под водата край египетското средиземноморско крайбрежие в продължение на векове след срутването на фаровата кула. Фаросът на Александрия, построен в началото на III век пр.н.е. по време на управлението на Птолемей I и проектиран от гръцкия архитект Сострат от Книдос, е бил разположен на остров Фарос при входа на пристанището на Александрия. Структурата е била висока над 100 метра и е служила като важен навигационен ориентир за кораби в Средиземно море в продължение на повече от 1600 години.

Серия мощни земетресения в крайна сметка увредили конструкцията, а опустошителното земетресение през 1303 г. е било основната причина за нейното разрушаване. Много от камъните по-късно били използвани при строежа на близката крепост Кайтбей, която все още стои днес.

Целта на проекта PHAROS не се ограничава само до възстановяване на древни камъни. Изследователите използват напреднала фотограметрична технология за сканиране на всеки блок и създаване на детайлни 3D модели. Тези цифрови реплики ще помогнат на експертите да определят точно къде принадлежи всеки елемент в оригиналната структура.

1:8 мин.

SpaceX разкрива финансови детайли след успешното IPO и стартира ново предлагане на облигации Олег Невзоров на разпит в полицията, не е задържан, разследването продължава с разпити и документи Пеканов: България е на път да получи 1 млрд. евро, но 3% бюджетен дефицит остава предизвикателство

Процесът наподобява сглобяването на огромна историческа пъзел, който остава незавършен през вековете. През последното десетилетие археолозите вече са дигитализирали над 100 архитектурни фрагмента, които все още лежат под морето. Новооткритите блокове ще се присъединят към тази растяща цифрова архивна база.

Цифровата реконструкция ще комбинира сканираните блокове с исторически доказателства събрани от древни монети, мозайки, ръкописи и писмени описания оставени от древни пътешественици и хроникьори. Чрез обединяване на археологията, инженерството и напредналата моделингова технология, изследователите се надяват да създадат най-точната реконструкция досега на Фароса.

За историците проектът предлага рядка възможност да разберат по-добре едно от най-великите инженерни постижения в историята. За обществеността това може да предостави най-близкия поглед към монумент, който е изчезнал от хоризонта преди векове, но никога не е забравен в историята. С появата на нови парчета от Средиземно море, историята на Фароса се пише наново – един гигантски камък след друг.